Главният държавен инспектор доц. Ангел Кунчев направи много интересни разкрития в интервю за "Монитор".

Вижте какво заяви членът на Националния оперативен щаб за размаха на коронавируса в България:


- Доц. Кунчев, взехте решение за удължаване на епидемичната обстановка в страната до края на юли. Само резкият скок на положителните случаи ли е причина за това?
- Това е една от причината. Няма как при такова увеличение на заразените да разхлабваме още мерките. Втората причина е, че с последните промени в Закона за здравето това е начинът ресорния министър да разпорежда мерки. Ако нямаме такава извънредна обстановка, той няма да има основание да издава заповеди и съответно да налага правила.

- Как стигнахме до ситуацията да имаме по 180 заразени дневно, при условие, че преди около месец имахме дни с по-малко от 20 случая? На какво го отдавате-само на разхлабване на мерките ли?
- Имахме дни и само с шестима заразени. Не бих казал, че това се дължи само на разхлабването на мерките. Това е най-лесното обяснение. Разбира се, че е в основата, защото при една циркулация на вируса, ако мерките не се спазват, толкова повече хора са засегнатите. Само че в същото време видяхме, че вирусът не се повлия от температурните условия и топлото време.

Явно е нужен по-дълъг период на наблюдение, защото тези мутации, които се появиха и за които има доказателства, доведоха до по-лесно предаване. Така вирусът стана по-инфекциозен, но пък това не доведе до по-лесното му протичане, както се предполагаше. Напротив, засега няма доказателства, че преминава по-леко. Съдим за това и от нашия опит до момента. Има много хора в интензивни отделения, много смъртни случаи.

- Тоест, вирусът не е станал по-малко агресивен, както твърдят пък някои имунолози?
- Не, напротив. Предава се по-лесно, но и не протича по-леко. Но аз много внимателно наблюдавам какво се случва по света, защото ако повишаването на заразените се случваше само у нас, съм склонен да търся грешки, пропуски в работата ни.

Без да търся извинение, но ако сравним обстановката на Балканите, ще видим, че ръстът в другите страни е много голям. Данните от последните две седмици сочат, че у нас заразените са 25,7 на 100 000. В Черна Гора-58,8, Косово-56, Босна-48, Сърбия-45, Македония е 92. Очевидно има вълна в много страни.

- Какво показва това?
- Показва, че явно вирусът няма да изчезне скоро. Много от очакванията ни не се сбъднаха. Също така стана ясно, че хората трябва да свикнат да живеят с COVID-19, както твърдяхме.

А те свикнаха да живеят без него. След отпускането на мерките всички решиха, че проблем няма. И какво като голяма част от хората го карат леко и безсимптомно, това още повече ги кара да смятат, че едва ли не проблем няма. Но проблем има и няма нужда да ти дойде до главата, за да осъзнаеш, че е така.

- Избързахте ли с отпускането на някои мерки-особено с отварянето на барове и дискотеки?
- Трудно е да се намери баланс, няма как всички хора да са доволни. Но сега излезе едно проучване на научен център, което направи класация на рисковите места и събития. В най-високите нива са поставени спортни събития и нощни заведения.

Знаете, че когато хората отиват на организирани събития, имат по-свободно поведение, интензивни контакти. Колкото до мачовете, мога да кажа, че двата отбора, които играха срещата „Царско село”- „Черноморец”, в момента има 15 заразени. Другият пример, който мога да дам, е абитуриентският бал във Велико Търново. Случилото се там е показателно.

- Какво трябва да се случи, за да стигнем отново до твърди мерки?
- Против съм връщането на такива твърди мерки. Не съм привърженик на затварянето на цели градове. А и ефектът от това не е кой знае колко голям. По-скоро трябва да се избягват рискови събития и дори да се забранят. Тук е важен контролът върху мерките, защото прави впечатление, че масово не се спазват.

- Кой е най-лошият сценарий, при колко заразени дневно вече е притеснително? И кога ще се окаже проблем за здравната система?
- 200 нови заразени на ден не е никак малко и това вече е притеснително. Иначе здравната система засега се справя. В момента имаме над 450 хоспитализирани и успяваме да ги лекуваме. Тъй като повечето случаи са от София, столичните болници са достатъчно транзитна мрежа. Това не ме притеснява.

По-големият проблем ще е, ако имаме огнище както беше в някои от областните болници-като случая във Видин, Пазарджик. Но и това се преодолява, има начини да се излезе от ситуацията, да се включат и частни болници да помагат. Може и това да се преодолее. Ако обаче вече съвсем се изпусне положението, може да се стигне и до невъзможност да се приемат всички нуждаещи се.

Затова и за мен беше удачно решение да се прехвърли топката към областните щабове, защото областите са изключително неравнопоставени. Имаме по-слабо засегнати, в които няма нужда от въвеждането на по-строги мерки, но и други пък, които още утре трябва да вземат такива.

- Минахме 5 000 заразени, коя е следващата психологическа бариера?
- Далеч сме още от притеснителните цифри. На 7 милиона души 5 000 заразени не е огромна заболеваемост.

- Очаквате ли 10 000 до есента?
- Разбира се, ако има по 200 случая на ден. В някои страни вече десетки хиляди заразени е нормален режим.

- А на какво точно се дължи тази голям брой новозаразени-само на по-големия брой тестове?
- Твърдо не. Като процент положителни проби броят е стабилен. Това е много лесно обяснение, но не е вярно.

- Каква е прогнозата ви за есента, след като децата масово тръгнат на училища и градини?
- Логично е всеки да се притеснява за детето си. Но не мисля, че при малките има голям риск. Факт е, че до момента те са до голяма степен предпазени. Опасността  ще е по-скоро от по-масово заразяване и засягане на хора от семейството, които са по-податливи.

- Как ще разберем през есенно-зимния период дали детето ни е с грип или коронавирус? Винаги ли трябва да правим тест?
- Това ще е най-трудното. Ако има тест, вероятно ще се ориентираме, но е невъзможно това да се прави масово. А и не е толкова необходимо, но ако има съвпадение на разпространението, това ще утежни много ситуацията.

Ние сме предвидили някакъв ресурс в националната програма за грип, но той е минимален. Работим в посока на това да го увеличим, защото и интересът тогава ще е по-голям, за да можем да се справим поне с грипната обстановка. Дай Боже, да имаме и друга ваксина, но това не е толкова лесно.

- Кога очаквате да има такава?
- Работи се много упорито, целта е да се съкратят периодите. Според мен през пролетта догодина ще има ваксина, но на някои места. Това не означава, че ще има в България и ще е достъпна за всички.

- А близо ли сме до лечение? На брифинга в понеделник бе съобщено, че сме на крачка от такова, при което има участие на български екип.
- Признавам, че не храня големи надежди. Първо е необходимо да се направи проучване и то на огромен брой хора, преди това няма как да се твърди, че е ефективно. А и дори да се докаже, че действа, то ще е за леки и средни случаи, и за домашно лечение. Няма да бъде предназначено за болнични условия.

- Тоест, обратното на лечението с „ремдесивир”, който е предназначен за болнични условия и наблюдения от лекар, тъй като има и странични ефекти, така ли?
 - Точно така.

- Да разбирам ли, че една втора вълна есента няма да е по-лека, тъй като казахте, че вирусът е агресивен?
- Рано е за прогнози. Но ако продължаваме така, много плавно ще преминем от лятна в есенна вълна. Обикновено, когато някой някой вирус прескочи видовата бариера, се изменя и става по-леко предаваем и протича по-леко. Това е в негов интерес. Ако човек умре, и вирусът умира с него. Въпросът е, че засега COVID-19 започна да се предава по-лесно, но пък клиниката не е по-лека.

- Притеснява ли ви информацията за нов вирус от Китай?
- Не, всяка година има такива и винаги са от Югоизточна Азия. Нови щамове винаги има, но това не означава, че са с някакви нови качества и са опасни.