Доц. Стойчо Стойчев даде интервю за "Монитор", в което заяви, че президентът Румен Радев се държи открито подстрекателски в ситуацията в страната. 

- Доц. Стойчев, отново няколко задържани след протеста, бяха открити запалителни течности около Триъгълника на властта. Обезличи ли се протестът и какво е мнението ви за тези прояви?
- Като всяко нещо у нас, българите бързо губим интерес към каквото и да е. На всички ни беше ясно, че малко по малко това ще се случи и с протеста. На всичкото отгоре някои започват да питат вече какво ще правят, ако правителството подаде оставка.

Беше очаквано, че след като не се постигна нищо на 2 септември, на дневен ред ще изникнат вече други въпроси. Няма как да се направи втора премиера. Все повече развоят на ситуацията ще зависи от действията на премиера, на правителството, от други институции, а не на площада.

- Изобщо видяхте ли реални послания през тези два месеца недоволство?
- Реалните послания отстъпваха, тези хора дори не поставят на масата искания за чест и нов морал в политиката. Те просто казват „Вие сте ужасни, трябва да си ходите!“. Така че в тази ситуация няма реални искания, а само негативни послания от типа „Борисов да си ходи!“ И то на всяка цена. Затова дори не водят преговори. Това малко или много ще отблъсне по-умерените граждани, за които само омразата към Борисов не е достатъчна да зарежат всяка друга работа и да отидат на площада.

- Раздели ли се обществото ни?
- Обществото отдавна е разделено, в момента просто го направи и по тази линия. Като цяло ние винаги се делим - на Левски и ЦСКА, на русофили и русофоби и т.н. Сега общо взето се разделихме на такива, които харесват протеста, и такива, които не го харесват. Така че тук дори въпросът не е дали подкрепяш правителството, а протеста. Като не си за протеста, не е задължително да го подкрепяш, но пък тогава влизаш в една друга категория - на тези, които едва ли не подкрепят мафията. Общо взето се изтъква тази теза. Протестиращият се превърна едва ли не в критерий в живота за интелигентно съществуване.

Това е смехотворно, защото протестът е средство за постигане на нещо, не е самоцел. Убеден съм, че на протеста има хора само защото смятат, че трябва да се протестира. Те реално не знаят защо са там. Предполагам, че всеки може да каже, че е за оставка на правителството, но оттам насетне какви политически искания има е друг въпрос. Мъдрите хора са го казали - че българинът смята, че разбира от три неща. На първо място от футбол, на второ - от политика и на трето-от всичко останало.

Писател обясни защо и сред протестиращите вече настъпва разочарование от Радев

Той винаги се изказва като крайна инстанция, компетентен е по всички въпроси и повтаря стари мантри. Малко разчитат на аргументирани позиции. Но така или иначе не можем да избягаме от агиткаджийството, като че ли дори все повече се окопаваме около него. Политическите противоборства все повече заприличват на сблъсък между футболни агитки. Всичко се базира само на личности - дали харесваш някой или не. На тази база всеки заема някой лагер и започва да се кара с други.

По същия начин е поставено и искането за оставката на Иван Гешев. За някои е важно просто да не е той главен прокурор, няма значение кой друг ще заеме този пост. Ако погледнете у нас на какво се дължи разделението в обществото, всичко е свързано с определени лица. Докато това продължава, няма да имаме принципи в политиката и ще сме общо взето на принципа на перпетуммобиле. Когато едните постигнат изгонване на другите, те пък започват да протестират срещу тях персонално. Всеки е обиден на някого.

- Свикнахме ли да се подвеждаме по социалните мрежи?
- Определено. Най-различни хора намират поле за изява там. Колкото са полезни, толкова са и вредни. Редовно се опитваме да „извъртим“ всяко действие в посока, която ни е изгодна.

- Какъв изход прогнозирате тогава, ще продължат ли протестите?
- Според мен най-вероятно протестът ще продължи под някаква друга форма. Но рехаво, защото както казах, решението все повече ще зависи от управляващите.

В един момент предполагам, че ако решат, че за тях е по-изгодно да подадат оставка в края на есента, тогава може да видим някакъв кабинет или в рамките на този парламент, или служебен. Но това, разбира се, ще бъде ако мнозинството прецени така, улицата вече изчерпва своите възможности да оказва натиск. Те разбират, че няма какво повече да направят от това, което успяха до момента.

Ситуацията не е толкова революционна. Няма и голяма решителност от страна на протестиращите да постигнат целите си. А то е оставка на Борисов. Така или иначе мандатът на правителството изтича след няколко месеца. Страната ни не е диктатура, колкото и някои да се опитват да ни изкарат такава. Това е абсолютен цинизъм.

- Доколко е възможен експертен кабинет?
- Винаги е възможен такъв кабинет, това е всъщност наименование на кабинет, който може да бъде компромисен. Такъв е удачен в момент, когато има поляризация. Но като наблюдавам политическото говорене в момента, най-вече от страна на президента, но и на правителството, никой не е склонен на разговори. Ако пък се върви към служебен кабинет на Радев, винаги ще бъде в ситуация на непризнаване, оспорване на легитимността и способност да прави политики.

- Как ще коментирате изобщо действията на президента, позицията му?
- Президентът се държи открито подстрекателски в тази ситуация. Излезе, че едва ли не всички почтени хора в тази държава са тези, които го харесват и подкрепят.

Другите са едва ли не мутри. А всъщност причината някои да не го харесват е, защото се държи безцеремонно. След като не искаш да водиш диалог с някои хора и да седнеш на една маса, не трябва да си президент. Все пак ти си държавен глава, трябва да приемаш правилата. Ситуацията около самия президент изключително много делигитимира самата институция. Затова очаквам съвсем скоро хората да престанат да обръщат внимание на това, което Радев говори в публичното пространство.

Масовият манталитет е след като човек си каже болката, да му мине. Ако продължи да рови, значи има нещо нездраво в постъпката му. При условие, че непрекъснато зове за оставка на правителството, обществото ще започне да се пита защо толкова я иска. Неговото упорство прилича все повече на мания, а това прави впечатление на хората и ще окаже отражение съвсем скоро върху рейтинга му, но за съжаление и върху институцията като цяло.