Васил Николов работи в Националния археологически институт и музей на БАН от 1984-та до настоящата година. През 2021 г. е избран за академик на БАН. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт във Виена и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион в Хале, Германия. С него разговаряме специално за читателите на в. “Над 55”.

- Акад. Николов, през 1985 г. вие започвате проучвания в квартал Слатина. Разкривате едно от най-големите и най-древни селища от новокаменната епоха. Какво ви впечатли в началото и защо продължавате работата там?

- Бяха прорязали селището, изграждайки днешния булевард “Шипченски проход”. Спряхме ги с колегата от Музея за история на София Кунка Рогева. Започнах спасителни разкопки при много трудни условия, но почти веднага попаднах на огромна изгоряла постройка с площ 117 кв. м. Оказа се най-голямата в Европа за VI хилядолетие пр. Хр. И така всяка година по нещо съвсем ново.

- Намерили сте Слатинската Венера, малка, но необикновена скулптура, изработена от мрамор, разкриваща вярванията на хората от неолита. Какво разказва всъщност тя?

- Става дума за изправена женска фигура, интерпретирана като изображение на богинята Майка. Обикновено изображенията на богинята са моделирани от глина, много рядко от мрамор. Запазена е малка част от статуетката, но ако се съди по пропорциите, тя е била най-голямата, позната досега по българските земи. Богинята Майка е основното божество на древните земеделци и скотовъдци.

- Древните жители на Слатина строели правоъгълни къщи по време, когато много други праевропейци още търсели убежище в пещерите. Те съграждат тук, в Слатина, истински ранен град, обитаван поколения наред. Как са били устроени къщите им?

- С изключение на земеделските ниви и домашните животни, цялото друго имущество на раннонеолитните хора е съхранявано в къщата. Задължително е да има куполна пещ за готвене и отопление, изградени на пода от глина зърнохранилища, съоръжение за смилане на зърно (каменна мелница), каменен хаван, глинена “маса” за приготвяне на храна, понякога и огнище, дървени лежанки, разнообразни каменни и кремъчни сечива, място или места за обредни предмети и извършване на обреди. 

- Древните заселници имали своите митове и легенди, почитали прабожества, непознати за нас до днес. Какви са били вярванията им?

- Партньор на богинята Майка е богът Небе. Техният брачен съюз е условие за възпроизвеждащото се ежегодно плодородие на нивата и в семейството.

- Академик Николов, кога ще бъдат достъпни разкопките на Слатина-София за любителите на древността? 

- Обектът винаги е бил достъпен по време на разкопки. Тогава праисторическият паметник е по-атрактивен за широка публика. Иначе структурите са завити, за да не се разрушават през студените месеци.

- Казвате, че вашата мечта е България да има Национална стратегия за археологическото наследство. Общността на археолозите в България повдигала ли е този въпрос пред държавните институции и какъв е бил отговорът, ако е имало въобще такъв?

- Като директор на Националния археологически институт и музей на БАН, зам.-председател на БАН и като специалист съм поставял този проблем на различни нива в държавата. Никаква чуваемост! А погледнете Италия, Гърция, Турция в последните години. Влагат много средства за проучване и възстановяване на археологически паметници, за включването им в международния туризъм. Трупат имидж, вложените средства се възстановяват многократно.

- Върху какво работите сега, с какво сте зает всеки работен ден? 

- С много неща, главно с подготовка на проекти за Провадия-Солницата. Скоро трябва да започнем подготовка и на временна изложба за Слатина-София по повод 40 години от началото на археологическите проучвания на селището.

- През ноември 2024 г. излезе от печат вашата книга “Предизвикателства, позиции и праистория”. Изданието включва 135 интервюта и 26 статии в печатни медии за периода от 1993 г. до 2023 г. За кого е предназначена тя - за широката публика или за специалистите от научните среди?

- И за специалисти, и за широка публика. С удивление наблюдавам как по-младите хора в археологическата гилдия нямат представа какво се е случвало в последните 2-3 десетилетия. Ще е добре да прочетат. А и за по-широката публика съвсем няма да е безинтересно, има и любопитни истории.

- Днешният столичен квартал Слатина определя София като най-старата европейска столица с много дълбоки корени в миналото, които водят началото си от най-старата европейска цивилизация - неолитната. Какви са научно доказаните факти?

- Ами вие ги изреждате във въпроса си. Слатина е най-старото селище в Софийското поле и едно най-старите на Централните Балкани. Селището е много голямо, съществувало е поне 5 столетия. Жителите му са се вписали много добре и бързо в новата екосреда. Достигнали са завидни умения в строителството, в производството на сечива и керамични съдове, в добива на зърно и отглеждането на домашни животни. Имали са много богата представа за света край тях, поддържали са отношения със съседните региони.

- Кои са били според археологическата наука първите прародители, избрали да живеят на кръстопътя на Балканите?

- Дошли са от Анатолия (Мала Азия), прекосявайки Егейско море със салове. Тръгнали са по долината на Струма и са достигнали Софийското поле. Вероятно са се заселвали постепенно на това място на брега на Слатинска река, на неродствени групи. На място са се консолидирали като общност. Избрали са това място за заселване, защото е подходящо за тях и за техния поминък. Много важно е било наличието на ливади със солена трева, която животните са пасели, защото животът без натриев хлорид е невъзможен.

- Какви са най-новите археологически открития в Слатина-София?

- Проучваме останки от неопожарени къщи. Това е много сложно, изисква много внимание и умения. Но моят екип се справя по най-добрия начин.

- Какво от Слатина се пази в музеите? Какво могат да видят хората там?

- Всички находки от Слатинското селище се съхраняват в Регионалния исторически музей в центъра на София. В постоянната експозиция са представени някои от най-важните движими паметници, могат да бъдат разгледани в постоянната експозиция.

- Говореше се за изграждане на демонстрационен център край сектора на разкопките на Слатина?

- Имаше идея за възстановяване на Голямата къща, която проучих през 1985 г. Но така и не стигнахме до осигуряване на средства и до възлагане на проект за този малък парк. Не вярвам, че скоро може да стане.

- Започнахте разкопки и изследванията си там още през 1985 г., 40 години по-късно разкрита ли е цялостната картина на това неолитно селище?

- Не, разбира се. С малко средства работата върви бавно. Пък и работим прецизно, за да съберем максимална информация. Имаме вече представа за редица елементи на селището, но само там, където работим.

- Какво казва на нас, днешните хора, наличието на неолитно селище край София отпреди около 8 хиляди години? Доколко цивилизовани са били хората преди хилядолетия?

- Те представят най-ранната европейска цивилизация. Имали са много високо ниво на развитие на културата. Не са имали писменост, но са предавали от поколение на поколение практическите си знания и този комплекс от вярвания и обреди, който сега наричаме религиозно-митологична система. Всъщност те са били неделимо свързани.

- Успявате ли да разберете начина на мислене на древните хора? Какво е било важно за тях, освен прехраната и защитата на живота им? 

- В никакъв случай не са мислили само за храната и живота си - и ние го правим. Но те са създали една всеобхватна религиозно-митологична система, която е трябвало да обясни света.

- Доказано е, че българските земи са център на европейската цивилизация, затова интересът логично е да нараства. Какво още се предвижда в тази връзка? 

- Нищо не се предвижда. Опитите за възстановки, които са правени в България, са трагично несъобразени с данните от археологическите проучвания. Препоръчвам на хората, които се интересуват, да дойдат в Провадия и да видят Солницата - най-атрактивният праисторически паметник в региона.

- Как гледа светът на откритията в Слатина? Има ли интерес към тях?

- Слатина-София е между най-често посочваните раннонеолитни обекти на Балканите. Най-често се цитира и клишира планът на Голямата къща, обредните съоръжения, рисуваните керамични съдове и много други предмети.

Кметът на р-н Слатина Георги Илиев и директорката на 93 СУ г-жа Гергова

Целта е да се спрем и да се запитаме Странно, гордо и вълнуващо е усещането да живееш на земя с 8-хилядолетна история, за която разказват археологическите изследвания в столичния квартал Слатина. Толкова много праистория на едно място не може да не те изпълва с гордост и самочувствие на наследник на най-старата цивилизация в Европа. 

На северната стена на столичното 93-то СУ “Ал. Теодоров-Балан” в квартал “Гео Милев” са изобразени реликви от няколко хилядолетия. Те разказват, че тук са дошли първите заселници на европейския континент, имали са уседнал начин на живот, изградили са свои бит и култура. 

От 1985 г. започват разкопките до сградите на БАН, ръководени от академик Васил Николов. Пласт след пласт, сред множество открити и изследвани артефакти от няколко десетилетия към днешно време се пише прастарата история на нашите земи, която вече познават и зад граница.

Стенописът на стената на столичното 93-то СУ “Ал. Теодоров-Балан”  и художниците, създали 
стенописа, Мария и Иван

Част от тези артефакти днес са изографисани на фасадата на училището, дело са на художниците Мария Матовска и Иван Монев. Това необикновено красиво произведение на изобразителното изкуство, създадено в рамките на проекта “Раннонеолитно селище Слатина-София: в зората на европейската цивилизация”, финансирано от СП “Култура” и изпълнено от Национален археологически институт с музей - БАН има за цел да популяризира най-старото Раннонеолитно селище на територията на Столичната община, намиращо се в район “Слатина”. 

И така, стенописът на фасадата на училището е първа стъпка пред широка публика да се покажат фрагменти от това много интересно и много древно селище.

Знаем за необходимостта от включването на древната култура в образователната култура и разпространяването на знанията за първата европейска цивилизация, тъй като това селище е част от една цивилизация, която се ражда на Балканите от хора, дошли от Мала Азия, които тук са трансформирали живота си, културата си. И всичко оттук е тръгнало към Западна Европа. 

Кметът на СО Слатина Георги Илиев благодари на екипа с ръководител акад. Николов, че по този начин се популяризира тази култура с по-активна кампания и работата на художниците-творци Иван и Мария. 
А минувачите се питат какво е това, включително и учениците. И това е целта.

Дора НИКОЛОВА