Джеймс Камерън сънува Апокалипсиса и не ни заблуждава с надежда

Не искам да пиша за Джеймс Камерън. Защото невинаги го разбирам. Защото невинаги приемам стилистиката му, а коя съм аз, че да съдя един от най-касовите режисьори. Но нищо не е случайно. 

Припомних си, че преди години на рождения ми ден той се спусна с батискаф до дъното на Тихия океан не къде да е, а в Марианската долина! Разчетох съвпаденията като разрешение и покана да се поразровя по-сериозно в до болка познати факти от творчеството на режисьора, който се осмели да “убие” любимеца на женската аудитория Лео, а да “спаси” Кейт, която си беше обикновена прелюбодейка. Който дръзна, приемайки своя “Оскар”, да изкрещи на света “Аз съм Кралят на света!”.

Спомням си как преди много години гледах “Ромео и Жулиета”, запасена с пакетче кърпички, защото приятелките ми си бяха изплакали очите. Не се наложи да отварям пакетчето. Нещо не ме докосна захаросаната история. Но колкото и пъти да гледам “Титаник”, сълзите ми не спират. Дори и когато се сетя за филма, не за конкретна сцена. Значи този режисьор, когото невинаги разбирам, невинаги приемам стилистиката му, е докоснал онази струна в душата ми, която ме прави слаба, ранима, чувствителна. И искам да го разбера - без уговорки.

Джеймс Камерън е чужд за Холивуд

От една страна, той е властелин, победител. Филмите му са в челото на всички класации. Нещо повече - те са оригинални, авторски - по оригинален сценарий. Камерън сам пише сценариите за всичките си филми! За разлика от останалите велики режисьори, които наемат някой друг за тази нелека работа, Камерън пише сам за себе си.

Независимо какво е работил през живота си, той винаги е писал. Писал и публикувал кратки откъси, защото винаги е искал да бъде писател. И затова е истински автор. Може холивудското кино да не е авторско, но неговият крал е автор на авторско кино. И той си има свои теми, които разработва от филм във филм. Утвърдена холивудска практика е това, което има касов успех, да бъде експлоатирано докрай - едно или няколко продължения.

Камерън не се занимава с експлоатация - той винаги има какво да каже. Снимайки филм, разгръща своите идеи, своите мисли. Всички знаят основните му теми - профеминистка позиция, защита на екологията и околната среда, борбата с високите технологии, с империализма, с колониализма, идеята за свобода. Камерън е като придатък на Холивуд. Той даже не е американец.

По едно време се замислил да кандидатства за американско гражданство, но след като Джордж Буш-младши спечелил президентските избори, се отказал от идеята. Камерън е канадец, който работи и живее дълго време в Нова Зеландия. Тази страна е най-близка до неговата лична утопия. Неслучайно там е сниман и вторият “Аватар”. И така - не е американец, прави авторско кино и в същото време е съвсем обикновен, като нас. 

Изобщо не прилича на гений

Камерън е лишен от всякакъв нарцисизъм, егоизъм, егоцентризъм. Независимо от това, че мнозина казват, че на снимачната площадка е откровено деспотичен. Само един пример. След завършването на “Титаник” Кейт Уинслет казва, че “за нищо на света няма да снима повече с него”. Същата Уинслет, която тъне в пари благодарение на този филм. Но... се снима във втория “Аватар”.

Явно не е могла да устои на изкушението и направи забележителна роля. И сякаш за компенсация, че не се удави в “Титаник”, в “Аватар” Кейт заснема спираща дъха 7-минутна сцена под вода! Така й се пада, като не направи малко място на Лео, че и той да има шанс. 

Камерън успява да насели филмите си с на пръв поглед обикновени хора, които се оказват необикновени. Такава е сервитьорката от Лос Анджелис, която се оказа в ролята на Дева Мария и трябва да роди Месията Спасител. Такъв е и нейният син - обикновено проблемно хлапе, което трябва да спаси човечеството във втория “Терминатор”.

Такива обикновени хора се срещат с друга цивилизация в “Бездна”. А какво да кажем за героинята на Джейми Ли Къртис от “Истински лъжи”? Обикновена домакиня, която изведнъж се оказва супергероиня. Не че има избор - мъжът й е специален агент и супергерой. И само една вметка, за да покажем ясната гражданска позиция на Джеймс Камерън. След трагедията на 11 септември той отказва да заснеме продължение на “Истински лъжи” с категоричното:

“Аз комедия за терористи няма да правя!”

Едно от многото обяснения за огромния успех на филмите на Джеймс Камерън е това, че в него няма високомерие. Сякаш казва на всеки свой зрител: “И с теб може да се случи чудо. Може би и в теб се крие супергерой. Може би и теб те чака удивително бъдеще. Просто още не знаеш”. 

Като всеки истински творец, Джеймс Камерън си задава жизненоважни, философски въпроси и ни подтиква да се замислим. Като “Какво е това човек?”. За да намерим отговора, трябва да сравним човека с още нещо. Във филмите на Камерън контрапункт на човека е нечовекът. Или пришълци от друга цивилизация, от друга планета, или роботи, изкуствени хора.

Първият любителски филм, заснет от неизвестния още режисьор, се казва “Ксеногенезис” и в него се засяга темата за “чуждите”, за роботите. Тази тема намира своето развитие в “Терминатор”. Говорим за конфликта на цивилизацията - хората срещу машините. И тук слабата, неопитна жена е единствената оцеляла, а мъжът защитник се жертва за нея. Аналогията с финала на “Титаник” е очевидна.

Жената е по-слаба от мъжа, но е по-силна духом. Дори от робота убиец. Тази тема е залегнала във всички филми на Камерън. Но в “Бездна” всичко е наопаки. Тук олицетворение на злото са хората. Хората, които виждат враг във всичко непознато.

Тези, които нямат задръжки, когато трябва да решат всеки проблем със сила. Тези, които първо действат, а после мислят... ако изобщо са в състояние да го направят. А учените - малцината, които искат да разберат нещата в дълбочина, преди да посегнат към последния бутон, са натикани в ъгъла от войнстващото невежество. Чрез този малко недооценен от критиката и публиката филм Камерън отново заявява убеждението си, че човечеството със своите напреднали технологии може само да прецака нещата

А представителите на утопичната друга цивилизация са много по-човечни и състрадателни от човеците. Камерън неведнъж показва, че точно хората водят човечеството към апокалипсис. В неговия “Терминатор 2” роботът убиец визуално не се отличава от човека.

А машината убиец е много по-човечен от хората. Камерън сякаш е започнал поход срещу “своите”. Неслучайно последното достижение на човечеството, огромният лайнер в “Титаник”, метафора на самото човечество, не устоява на сблъсъка с най-обикновен айсберг. Нещата ескалират в “Аватар”, където хората са нашественици, пришълци. В света на Камерън нечовеците са тези, които преподават урок по човечност

Екологичното, естественото, органичното винаги е противопоставено на технологичното. И повече от ясно е, че Джеймс Камерън го предпочита. Той е верен на три основни теми, които неизменно присъстват във филмите му. На първо място във фокуса е Жената. Във всичките му филми жените са силни, интуитивни, многопластови. Жените, които даряват живот и се борят до последно за неговото опазване. 

На второ място Джеймс Камерън майсторски жонглира със стихиите. Явно водата е любимата му. Още преди да превземе Холивуд и сърцата на зрителите по света, Камерън се спуска с батискаф до дълбините на Тихия океан и прави забележителни документални филми. На трето, но не последно място е темата за сливането с природата, със заобикалящия ни свят и с други същества.

Режисьорът толкова страстно защитава позицията си, че зрителят често убедено не е на страната на човека. Винаги честен към своите убеждения и към своите зрители, Камерън не крие, че в сънищата му често се промъква темата за Апокалипсиса. Той не заблуждава зрителите с надежди за добро, безметежно бъдеще. Не само загатва, но и подробно развива темата за смъртта в различните й форми. Под четката на художника-режисьор и безсмъртните умират. Това е, никакви двусмислици. Когато му казват, че убива прекалено много хора, той отговаря лаконично: “Спокойно, всички бяха от лошите”. 

Подготви Мариана ДОБРЕВА