Ели Цонева: Най-големият конфликт, който Коста имаше с Митко Цонев, беше заради внучката Деси

<br /> <strong>- Ели, липсва ли ви Коста Цонев така, както в началото? Защото годишнините са просто дати, а липсата е всеки ден&hellip;<br /> </strong>- Аз всеки ден си &bdquo;говоря&rdquo; с Коста, някакви такива вътрешни диалози водя с него. И той знае абсолютно всяко нещо, аз си го коментирам с него в мислите си. Каквото и да ми се случи &ndash; хубаво или лошо, си го изговарям с него така, както човек си води диалози със съвестта. А ще ви кажа, че допреди 3-4 месеца аз толкова много му се сърдех на Коста, толкова бях ядосана, че се е случило така. Защото, когато си отиде един човек от живота ти, с когото сте изкарали преди това 30 години&hellip; не знаеш накъде да тръгнеш. И се получава една голяма дупка, която трябва да бъде запълнена&hellip; Много трудно се преодолява&hellip;<br /> <br /> <strong>- Вие как я запълнихте, как я осмислихте отново за себе си?</strong><br /> - Аз вече смятам, че съм се овладяла, вече не съм ядосана. Сега все едно, че е отново до мен. Ако преди съм смятала, че съм го загубила, сега вече не е така. Не мисля, че съм го загубила. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той е до мен!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как усещате, че е до вас - чрез някакви знаци ли?</strong><br /> - За знаци - не знам&hellip; Но просто ми е спокойно. А преди половин година бях твърде тревожна, хаотична, не исках да виждам никого, не исках да правя нищо. Чудех се какво да правя със себе си. Научих се да яздя, научих се да плувам. Учих се да рисувам. Учих английски&hellip; Тогава стремглаво се чудех с какво да запълня времето си, а сега ми е спокойно. Сега знам, че той е до мен. Знам, че ме пази, че ме предпазва от различни неща, различни грешки. Може би точно тази споделеност ми липсваше. А сега се получава много интересно &ndash; мисля с&hellip; неговите мисли! Когато си мисля за него по даден въпрос, си отговарям едва ли не, както той би отговорил (усмихва се &ndash; б.а.). И на мен в началото даже ми беше забавно и смешно, казвах си: &bdquo;Боже мой, какво става?!&rdquo;. Обаче, много ми е хубаво така! Иначе се занимавам с внучка ми, която е вече на 7 месеца. Ходя често при нея, почти всеки месец. И съм един спокоен и щастлив човек.<br /> <br /> <strong>- Миналата година четох, че продавате разкошната си къща в Бистрица. И тогава спекулациите не бяха малко, даже бяхте цитирана така: &bdquo;Продавам къщата и заминавам при сина ми в Южна Франция&rdquo;. Каква всъщност е реалната ситуация?</strong><br /> - Не съм го казвала! Всъщност, аз продължавам да продавам къщата си - тя е прекалено голяма за сам човек. Но кризата се отразява на бизнеса с недвижими имоти. Няма хора, които се интересуват - не само от моята къща, а изобщо от къщи. За последните три години за всяка година цената намалява двойно &ndash; наполовина, с по 50 %. Аз работя в този бизнес от 23-24 години и миналата година беше най-лошата в сферата на недвижимите имоти. Да, аз продавам къщата, но не я продавам на всяка цена! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И не бих я продала на безценица</strong></span><br /> <br /> <strong>- Но това е и къща, пълна със спомени, с които съм убедена, че трудно бихте се разделили?!...</strong><br /> - Да, трудно бих се разделила, но и няма да го направя толкова лесно. Истината е, че добре си избирам хората, които може би ще я купуват. Не бих я продала на всяка цена и на всеки. <br /> <br /> <strong>- Коста Цонев приживе сподели, че се чувства и много тъжен за много от колегите си, които така бързо, така неочаквано си отидоха от този свят&hellip;</strong><br /> - Да, той беше обичлив човек и му беше мъчно. Знаете ли, че за цялото това време, в което беше в театъра, не е имал нито веднъж конфликт с някой от колегите си! Нямам такъв спомен за тези 30 години да е воювал, с някой да се е карал, да не се е обичал, да не се разбира. <br /> <br /> <strong>- Колегата му - актьорът Чочо Попйорданов, си отиде така нелепо от тази земя, че още не е за вярване!</strong><br /> - Да, четох, че е паднал при ходенето на гроба на майка си. Наистина е ужасно нелепо! Коста много обичаше Чочо. Първо, защото той беше в един клас с Теодора &ndash; щерката на Коста. И второ, харесваше го като актьор, питаеше много нежни чувства към него. Чочо беше един млад човек, отиде си твърде рано. Твърде млад!...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че майката на Коста Цонев е искала да го прави&hellip; поп?!<br /> </strong>- (усмихва се) Така е, да, малцина знаят. Коста се забавляваше с това. Вътре в себе си беше много вярващ човек. Той знаеше всеки един път кога има празник, какъв точно е той. Той беше човекът, който всеки път на Коледа пееше ритуални песни. И мисля, че по-скоро като дете се е съпротивлявал на майка си, но какво разбира едно дете, което насила го караш да ходи на църква и да пее в църковен хор, да му говориш за Бог! За него това не е било интересно. <br /> <br /> <strong>- Какво ви е споделял за отношенията си с майка си? </strong><br /> - Много я тачеше. Тя беше на пиедестал &ndash; не само от негова страна, но и от страна на другите му братя. Била е много властна жена, държала е всички доста строго. Много ги е карала да вършат различни неща, които тя е смятала за правилни. Например ги е пляскала, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>биела ги е с пръчка </strong></span><br /> <br /> и т.н. Но помня, че когато и както и да е говорил за майка си, беше с много добро чувство. В нашето семейство майката на Коста е, така да се каже, историческа личност&hellip;<br /> <br /> <strong>- Коста Цонев е имал още двама братя. В какви отношения бяха тримата помежду си?</strong><br /> - Има хора, които не знаят, че те са всъщност трима братя. Коста много ги обичаше. Те бяха непрекъснато в някакво състезание &ndash; кой е по-гениален. Васил беше един невероятен писател-сатирик! Другият брат пък, Иван, беше разнороден талант. Завършил архитектура и инженерство. Освен това той е свирел на китара, пеел е. В Австралия е започнал от нищото, докато не е станал милионер. По едно време си спомням, че имаше едни 200 или 300 апартамента, които даваше под наем. Бил е на 40 години, когато се пенсионира - спрял е да работи, просто си е ползвал наемите от тези апартаменти и с тях е обикалял света. Така че те непрекъснато се състезаваха &ndash; кой е по-умен, кой е по-талантлив, кой е по-кадърен и всичките казвали &bdquo;Аз, аз, аз!&rdquo;, но едновременно с това, доказвайки се един на друг, ако някой външен човек нещо не харесваше в един от тримата, се защитаваха ревностно. Като истински братя!<br /> <br /> Иван шест месеца живееше в Австралия, другите два &ndash; някъде по света, а останалите четири &ndash; тук, в България. Ами то нямаше ден, в който да не са били заедно, да не ходим някъде, нещо да се прави, да се действа. Беше много хубаво!...<br /> <br /> <strong>- Точно Иван Цонев преди години е бил обявен за персона нон-грата, защото е имал&hellip; по-хубава кола от Тодор Живков?! Вярна ли е информацията ми?</strong><br /> - Напълно! Иван всъщност е дошъл в България с първия &bdquo;Ролс Ройс&rdquo;. Бил е първият българин, който си е купил такава кола. Било е някъде 1962-1963 година. В началото са конфискували колата. С връзки Васил и Коста са успели да я върнат, а и до днес един &bdquo;Ролс Ройс&rdquo; не струва малко пари. Успели са някак си да го откупят и Иван отново да си го изнесе навън. А Иван наистина е бил обявен за персона нон-грата. Две-три години наистина не е могъл да влезе в България, имал е забрана. И пак Васил и Коста са успели да издействат някаква реабилитация... Но тогава наистина режимът е бил определящ за ситуацията. Защото Иван нито е бил някакъв поборник за сваляне на социализма, нито е имал такива намерения. Просто е бил лоша реклама за капитализма (смее се). <br /> <br /> <strong>- За отношенията на Коста Цонев със сина му Димитър Цонев също е изписано немалко. Какви бяха те?</strong><br /> - Не са имали някакви генерални конфликти. Както всеки баща със сина си. Нали знаете &ndash; родителите винаги си ругаят децата, но всичко е било със стремеж детето да бъде по-добро. Двамата обикновено влизаха в конфликт за нещо, свързано с ежедневието. Да речем, веднъж Коста се скара на Димитър за това, че някакво куче ръфнало Деси в двора на къщата. Не я е ухапало, само леко я е ръфнало. Кучето беше на съседите ни, нямаше как да го вържем. Така си подхвърляха известно време реплики. Но чак да са се карали така, ожесточено - не! Коста е мислел добре по бащински, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Митко понякога се съпротивляваше</strong></span><br /> <br /> но това е нормално...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <br /> <br />