Плаковският манастир “Свети Пророк Илия”, намиращ се на около 25 километра от Велико Търново, още пази спомена за епохата на Възраждането, за българските национални герои, жертвали се за свободата на народа и за отхвърлянето на турското робство.
Строено още по времето на Второто българско царство, духовното средище оцелява през мрачния османски период въпреки поредица от опожарявания - според някои легенди дори седем на брой, най-голямото от които е през 1835 г.
Плаковският манастир е безспорна част от т.нар. Търновска Света гора.


По-сгушен и далеч от съвременните главни пътища, той не се ползва със същата слава като Дряновския, Преображенския, Килифаревския или Патриаршеския манастир “Света Троица”, намиращи се също край някогашната столица Търновград. Но манастирът край Плаково е сред най-автентичните откъм възрожденска архитектура и пази спомени за бележити българи и знакови събития от историята ни.

Велчовата завера

Велчовата завера е един от най-ярките опити за отхвърляне на турското робство през 30-те години на XIX век. Въстанието е замислено именно в Плаковския манастир. В подготовката на бунта участват търговецът Велчо Атанасов - Джамджията, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, Георги Мамарчев, Антон Никопит, игуменът отец Сергий и други местни дейци. Организацията е на много високо ниво - в бурната 1835 г. в дюкяните се коват щикове, шият се знамена и въстанически униформи, стягат се оръжията.

Според последните исторически проучвания Велчовата завера далеч не е замислена като регионално въстание. Още тогава съществува идеята за комитетите, която по-късно се откроява в делото на Васил Левски. Ядрото на въстанието е трябвало да бъде около Търново, където да действа отрядът от 2000 души начело с Димитър Софиянлията. Очаквала се е подкрепа от още 10 000 българи от двете страни на Стара планина. Въстанието е трябвало да бъде в национален мащаб. Организаторите са поддържали тесни връзки с техни съмишленици от Котел, Силистра, Западните покрайнини и други райони.

За нещастие обаче се намира предател и въстанието пропада. Османските власти арестуват водачите на Велчовата завера и ги осъждат на смърт, след което опожаряват манастира. Отец Сергий е брутално измъчван, но веднъж заклел се в своите съратници, той не ги предава. Заточен е в Мъглижкия манастир, където умира от раните си.

“... а бедний Сергий претърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти и го гориха жив! Вадиха му очи, и други неизказани мъки му наложиха неверните поганци! Той е достоен да се числи в реда на свети великомъченици, понеже издъхна под толкова мъки за вяра и за отечество. Вечна ти памят, родолюбче Сергие! Ще дойде време да ти въздигне българский народ храм”, пише още през 1835 г. Георги Раковски.

Преди няколко години учени и общественици от Велико Търново възраждат идеята на Раковски за канонизирането на отец Сергий. Макар гробът му да е осквернен, той е свято място и местните дори вярват, че там се случват чудеса.

Наследство от майстор Колю Фичето

След 1835 г., макар и опожарен за пореден път, манастирът “Св. Пророк Илия” отново е възстановен. И до ден днешен са запазени постройките, строени през 50-те и 60-те години на XIX век. А най-знакова от тях е църквата от атонски тип, с 26-метрова камбанария, вдигната от майстор Колю Фичето. В храма има и плоча с релефно изображение на слънцето, монтирана на пода точно под купола, а върху нея е нарисуван Исус Христос. Подобен символ в друга църква по българските земи не се среща.

Иконостасът е дело на майстори от Тревненската и Самоковската школа. За съжаление, старите икони са изнесени през вековете и до ден днешен е останало само едно изображение на свети Мина. А част от тях са били изписвани лично от Захарий Зограф.

Тайната обител на Дякона

И след неуспешния опит за въстание и събитията от 1835 г. Плаковският манастир остава предпочитано убежище за българските възрожденци. Тук се е крил Панайот Хитов, след като четата му е разбита в Котленския балкан през 1867 г. В сгушеното сред гората огнище на българската вяра е отсядал и самият Васил Левски, при това - неведнъж. Легенда разказва, че Апостола на свободата дори се е измъквал през таен тунел, прекосяващ целия манастирски двор. Освен прохода манастирът е имал и таен 30-тонен резервоар за вода.

Назад във времето се откриват и други бележити българи, чийто живот и дело са свързани с Плаковската обител - Неофит Бозвели, Софроний Врачански...

Чакат се средства за основен ремонт

Манастирът “Св. Пророк Илия” чака средства за основен ремонт и реставрация на съществуващи сгради, за възстановяване на старинни опожарени постройки, както и за туристически атракции. Разработката е дело на арх. Драгомир Йосифов, който е известен като опитен познавач на възрожденската архитектура.