Енчо Керязов: Тринадесетата “Нощ на звездите” ще бъде не фатална, а фантастична

Много ярки звезди ще светят в столицата в нощта на 1 юни. Не ги търсете обаче на небето, а в зала “Арена София”. 

Тринадесетото издание на спектакъла на Фондация “Енчо Керязов” “Нощ на звездите” обещава да не е фатално, а фантастично. През годините големият артист, носител на “Сребърен клоун” от фестивала в Монте Карло, а днес заместник-кмет на Ямбол, е успявал да привлече за каузата “Талантливите деца на България” най-големите имена в съвременното световно цирково изкуство. Огромно усилие и време е нужно, за да се съберат тези пръснати по най-престижните манежи артисти, на една сцена. И то само за една нощ. Но си струва. Поне така твърди патронът на събитието. А и децата го заслужават. 

- Господин Керязов, “Нощта на звездите” вече си е спечелила славата на едно от артистичните събития на годината. То пак ще бъде в най-голямата зала в България. Връщате ли се често към пътя, който изминахте дотук?

- Всичко започна с една молба от моите съграждани от Ямбол да стана спонсор на някакво събитие, свързано с награждаване на деца. Тогава бях в Германия. Изпратих 900 евро, с които щяха да купят на всяко по един фотоапарат. Нещо попречило обаче събитието да се състои, но аз тогава си дадох сметка, че единственият начин, по който мога да бъда полезен, е не да купувам фотоапарати, които с нищо няма да променят живота на талантите, а да накарам хората да дойдат и да ги чуят и видят. Да им се порадват. 

Да престанем с това старческо мърморене, хленчене, че младите, видите ли, не стават 

- Какво си спомняте от първия спектакъл?

- Когато започна първото представление, не съм допускал, че ще има второ. Тогава работех в Кьолн. Организирах го дистанционно. Поканих топ артистката Сирма Добрева (тя е участвала в “Нощта...” три пъти), Славка Калчева, клоуна Димо и още няколко колеги. Тогава бяхме раздали 2000 покани, осигурихме безплатно сто литра вино, кетъринг и всичко това, за да вкарваме 250 души.

Успяхме да напълним залата, но с цената на това, че нахранихме и напоихме публиката. Защото бях сигурен, че ако не беше тази екстра, никой нямаше да дойде само защото в един салон щели да раздават някакви грамоти на едни деца. Никой! Така че не съм си мислил, че ще има второ и трето издание. Но като го видях, макар и на видео, какво е станало, си дадох сметка, че това нещо има потенциал и опорни точки, за да се превърне в нещо хубаво. Защото носи много позитиви и радост на децата, които получават награди. И най-вече признание за труда им. Заедно с това ги прави известни и те се чувстват значими. 

Тогава си казах, догодина трябва да съм там

И значително по-голямата зала “Диана” в Ямбол беше препълнена Така започна всичко. 

- “Нощта на звездите” е черешката на тортата, бляскавият връх на айсберга, а всъщност идеята ви е подкрепата за талантливите деца на България. Къде са днес първите ви лауреати? 

- Не мога да кажа колко деца са се кандидатирали за наградите на фондация “Енчо Керязов”. Много е трудно. Само тази година те са близо хиляда. Наградените обаче знам с точност. За десет години те са над 120. Тези талантливи момчета и момичета официално са били обявени, излезли са пред камерите на национални телевизии, прожекторите са ги осветявали, а хиляди са ги аплодирали. Освен това всеки е получил по пет хиляди лава, сакове и подаръци от спонсорите.

- Доста добър стимул. Парите съвсем не са малко?

- Това не е важно. Знам, че с тези пари няма да оправим никое дете. Всъщност с тези награди и тържествения ритуал, с който ги връчваме, ние даваме много повече от 5000 лева, даваме вдъхновение, което ще помогне на това дете после да изкара много повече пари. 

Но идва един момент в живота на всеки млад човек, в който той си задава въпроса: Добре, награди, пет минути слава, но за какво го правя? Има ли смисъл да блъскам лицеви опори и да спазвам режим, когато моите приятели навън пият бира? Или защо да смятам задачи или да свиря на пиано по цял ден, а другите да са по барчетата? С това, което правим, ние даваме на този юноша надежда, вдъхновение, вяра, че той е по-значим от другите. И трудът му не е отишъл напразно. 

- А в действителност така ли е, какво се случва след наградите? 

- На десетата година, откакто започна нашата “Нощ...”, усетих нещо важно - публиката преди идваше заради шоуто, а сега идва заради децата. Зрителите не могат да повярват, защото не са чували за какви постижения става въпрос. Там го научават. Номинираните в спорта например са минимум носители на медали от европейски първенства до 18 години. 

Ние награждаваме световни шампиони

Два пъти наш лауреат е бил Даниел Асенов, пет пъти европейски шампион, вече професионален боксьор. Същото се отнася и за бореца Едмон Назарян, непобедим в Европа. Това са добрите примери. Но има и други - спортисти с уникални резултати да не продължат.

- Защо? Какво ги кара да се откажат?

- В прехода между юноши и мъже трябва да им се даде време. Да се стимулира желанието им да останат в спорта. Какво се случи с Даниел например, като стана европейски за юноши - снимаха се с него шефът на федерацията, кметът на общината, дадоха му един сак, 500 лева и толкова. Но той имаше волята да продължи, защото съзнаваше, че този е единственият начин да избяга от мизерията, в която живееше

Но това не се отнася за всички. Останали без материална подкрепа, мнозина започват да се чудят дали да не спрат. Затова тук трябва да се намеси държавата. Да стимулира големите имена, тези, които прославят страната, но и да подкрепя малките, за да преодоляват трудностите, с които се сблъскват, навлизайки в мъжкия спорт.

- Говорите само за спорта, но вие отличавате таланти и в образованието, и в изкуствата. Какво става с тях? 

- Всички деца, които сме наградили в категория “Образование”, включително и един от фаворитите сред математиците - Енчо Мишинев, не само че не са в България, но и имат договори с най-големите университети в света. Всичките. Най-трудно е в изкуството. 

- Защо? 

- Там реализацията е най-трудна. Някои от нашите победители вече свирят в чужди оркестри. Всички са навън. Сега имаме номинирано едно момче гайдар. Как ще се развива той? В държавните формации заплатата е 800 лева на месец, а на една сватба ще взема 1000 за ден. Защо да продължава нагоре? 

И тук държавата трябва да помисли

Да се вдигнат заплатите на държавните оркестри. Не може да се раздават пари на калпак за безсмислени проекти.

- Нека повдигнем малко завесата на шоуто. Какво ще видим тази година?

- Два оркестъра ще се обединят само за “Нощта на звездите” - Плевенската филхармония и камерен оркестър “Дианополис”. Диригент ще е Георги Милтиядов. Разбира се, отново ще присъства и националната гвардейска част. За първи път каним професионална балетна формация - артистите на Държавната опера в Стара Загора. България ще бъде представена само с един участник - най-добрият ни илюзионист в момента - Стар Бой Айвън. Той е само на 22 години, но си има вече собствено шоу. 

Носителите на “Златен клоун” от Украйна, които сега гастролират в “Цирк дьо Солей”, ще покажат прекрасен въздушен номер, наречен “Полет на страстта”. Ще има летящи рокери, танцуващ огромен мотоциклет, театрални клоуни от Швейцария. 

Деветдесет процента е потвърдено участието и на “Дуо Колев”. Те са две сестри, еквилибристки, които тази година взеха “Златен клоун” в Монте Карло. Техният баща е българин, някога играеше в група “Валдемар”, а майка им е италианка. Работят също в “Цирк дьо Солей” и са най-големият атракцион в Лас Вегас в момента. Вече се срещнах с тях. Те не говорят български. 

- Липсва ли ви животът на странстващия по света артист? 

- Понякога ми липсва, но благодарение на “Нощта на звездите” продължавам да държа връзка с този свят. Задай си въпроса: Как се събират всичките тези хора за една само вечер? При това хонорарът, който вземат, е много малък, колкото да имат джобни за три дни.

За година съм обиколил най-големите продукции в Европа. Да мога да видя и селектирам. Най-трудни са разговорите с колегите ми. Обяснявам, показвам видеа, за да ги убедя да участват. После трябва да се осигурят самолетни билети, хотели, понякога дори се налага и да се прави тук реквизитът на гостите. Миналата година, за да качим глобуса на смъртта в Летния театър, затворихме за три дни четирилентов основен булевард в Пловдив.

Металният балон е тежък четири тона, трябваше да изградим и нова сцена, която да може да го издържи. Спуснахме го от 60 метра височина с кран, а отгоре Славин Славчев пееше. Ами Фреди Нок, вечна му памет. Метално въже беше вързано за две дървета на 30 метра височина и той се разхождаше по него без никаква защита. Абе, луда работа е да направиш всичко това, но все още успявам. Ентусиазмът ми не е угаснал. 

Исак ГОЗЕС