Той е още момче, роден е в Момчилград на 3 ноември 1997 г., но корените му са от село Гърнати, Смолянско. Израства в музикален род и запява на сцена едва 4-годишен. Гласът му е баритонов, с топъл и мек тембър. Изпълнява песни от Родопската, Тракийската и Пиринската фолклорна област. Участва в десетки конкурси, надпявания, фестивали и събори. Завоювал е няколко златни медала от Националния фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен с международно участие “Неделино”, също така от “Рожен”, “Орфеева дарба”, “Копривщица” и др.
- Филипе, наричат те детето чудо. Мислиш ли, че Бог те е дарил с дарба, каквато малко хора притежават?
- Благодарен съм на Господ, че притежавам тази дарба, но също така и на всичките си преподаватели досега, че са ми помогнали със своите професионални знания и умения да я доразвия. Изключително съм признателен и на хората, които забелязаха моя талант. 

- На 4-годишна възраст си участвал за пръв път на Роженския събор. Лично мен са ме побивали тръпки, като слушам 100-те каба гайди да слизат от баира. Ти как се чувстваше на родопските поляни сред най-големите родопски изпълнители?
- Спомените ми от събора като цяло са бегли, но за едно малко дете си е огромно преживяване. Както казваш, тръпката и усещането на Рожен ги изпитва всеки, който стъпва на това величествено за Родопите място.

- Разбрах, че любимият ти дядо е виновникът от теб да излезе такъв добър певец. Пътувал си с него в България и чужбина, карал е голям камион? Пеехте ли, докато пътувахте?
- Точно така, дядо ми ще бъде винаги в сърцето ми, макар вече 3 години да не е сред нас. Неговите съвети, както и безбройните случки заедно ще ги помня вечно. И да, курсовете му винаги минаваха с песни по път. Мога да разкажа за една случка, която не е свързана с камионите, а с едно мое участие в БНТ в София. Това беше през март 2015 г., когато беше обявено бедствено положение в части от страната. Аз реших да отменя участието си, защото пътищата бяха почти навсякъде затворени и си мислех, че няма как да стигна до София, но като ме чу, дядо скочи с думите: “В никакъв случай няма да го отменяш, изчакай само да се оправя и тръгваме!”. По пътя закъсахме на две места в преспите, сменяхме пътищата няколко пъти и наистина, както той каза, успяхме да стигнем навреме за предаването.

- Завършил си училището в Широка лъка, сега си студент в Пловдивската музикална академия. С какво, освен сцената, мислиш да се занимаваш в бъдеще?
- Освен сцената и постоянните ми ангажименти, паралелно съм ръководител на 5 фолклорни състава в Пловдив. Ще ти издам и една тайна. Пиша книга за историята на моето село, която се надявам да излезе на пазара до края на годината. Много ми е жал, защото освен че е хубаво, някога в него са живели 2000 души, а днес са едва 520.

- Научил си много автентични песни от твоята 90-годишна прабаба. Разкажи ми повече за нея.
- Прабаба ми Росица живее в село Гърнати, Смолянско. Тя и другите възрастни хора от селото са моят извор на информация. Те са извор и на мъдрост и знания. Освен песни, от баба съм получил много житейски уроци. В детството си ходех по-често, но сега й гостувам веднъж месечно.

- А никога ли не си се изкушавал да запееш поп фолк?
- Не, далеч съм от тази среда и мисля, че във фолклора има достатъчно пространство, за да се развива един изпълнител. Затова нито искам, нито ще бъде нужно да посегна към друг жанр. 

- Сред твоята публика какви хора преобладават - възрастните или младите?
- Фолклорът се възражда и това е много радващо за нас, българите. Все повече хора поглеждат към корените си чрез него. Аз, като човек, чието ежедневие е тясно свързано с българската фолклорна музика, виждам колко много хора се занимават и се интересуват от музикалните ни традиции. За мое огромно щастие сред публиката ми винаги има хора от всяка възраст - и млади, и много над 55.

- Вярваш ли, че българският дух и фолклор ще оцелеят във времето?
- Вярвам, разбира се. Ще бъде и ще пребъде. Защото фолклорът е устойчив, а българският дух е непобедим.

- Казваш, че фолклорът за теб е сбъдната мечта. А коя е следващата ти голяма мечта?
- Когато станах част от фолклорния каталог на Diapason Records, сбъднах една своя мечта. С дебюта си в ефира на Фен Фолк ТВ покорих още един връх. Оттогава вярвам, че мечтите стават реалност и си поставям все по-високи цели. Сега най-важната задача пред мен е догодина да завърша успешно висшето си образование.

- Много млади хора заминават да си търсят късмета зад граница. На теб някога хрумвало ли ти е да си грабнеш куфара?
- Не, моите амбиции и бъдеще са свързани само и единствено с България.

- Пожелай нещо на нашите читатели, които биха могли да ти бъдат баби и дядовци?
- Скъпи читатели на вестник “Над 55”, желая ви здраве, семеен уют, радостни моменти и много усмивки! 

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/