Retro.bg продължава своята фотопоредица "Дежа вю" и се обръща към многобройните си читатели: Ще ви покажем наследеното от минали епохи, онова, което е било и това, което днес се гради или руши. Ще ви поведем назад във времето, за да си припомним заедно, с усмивка и тъга, отдавна избледнели кадри, запечатани в съзнанието на всеки от нас.
&nbsp;Ще ви изненадаме със снимки от вашия роден край, от време оно, невиждани и объркващи като спомен от предишен живот. Сякаш вече е било. Ако и вие имате такива - изпратете ни ги. Ние ще им помогнем отново да видят бял свят. Адресът е <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">[email protected]​<br /> <br /> </span></strong>Новото ни снимково предложение e за бригадирското движение. Младите сега естествено не знаят, че е имало такова чудо. И то не толкова отдавна. И не биха повярвали, че едва ли не половината сегашна България е построена от техните вдъхновени предшественици - бащи, майки, дядовци и баби, чичовци и лели...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/2(1).jpg" width="520" height="359" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> В продължение на повече от 40 години с доброволен труд, е понякога не съвсем доброволен, бяха построени язовирите &bdquo;Копринка&rdquo;, &bdquo;Ал. Стамболийски&rdquo;, жп линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Прохода на републиката и цял един град на младостта &ndash; Димитровград. Всяко лято в помощ на прибиращите реколтата кооператори по полята плъзваха синеблузите бригадири, които пълнеха държавните хамбари и складове, зареждаха консервните комбинати със суровина и винпромите с грозде.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/3(2).jpg" width="520" height="415" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Ученици, студенти, трудещата се младеж всяка година отделяха близо месец за благото на родината. А с това се и възпитаваха &ndash; главният бригадирски лозунг на прохода Хаинбоаз беше: &bdquo;Ние строим прохода, проходът строи нас!&rdquo; Кратко и ясно &ndash; и същевременно вярно. Това младежко дръзновение роди и своеобразна култура &ndash; по екраните тръгна филмът &bdquo;Утро над родината&rdquo;, сътвори се бригадирска поезия, чийто връх бяха пламенните стихове на Пеньо Пенев, появиха се романи, картини, пиеси и песни &ndash; все с бригадирска тематика. Кой от ветераните бригадири не си спомня &bdquo;Свири, хармонико&rdquo;, &bdquo;Елате, хиляди младежи&rdquo;, &bdquo;Пред нас са блеснали житата&rdquo;...<br /> <br /> Сега разни НПО-та откриват топлата вода, харчейки парите на Сорос, за да агитират младите да стават доброволци, да създават групи за помощ при бедствия и аварии, сформират скаутски чети...&nbsp;<br /> <br /> О, санта симплицитас!<br /> (О, свещена простота!) <br /> <br /> <a href="https://www.retro.bg/fotospomeni-otstrong-sotsastrong-elate-khilyadi-mladezhi_5994.html" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Цялата поредица незабравими снимки от романтичното бригадирско движение у нас вижте на&nbsp;Retro.bg</strong></u></span></a> <br /> <br type="_moz" />