Прочутият от времето на вестник “Стършел” карикатурист Генчо Симеонов на 27 октомври навършва 91 години. От доста време той премина в нов жанр на творчеството си. 

Когато стана на 90, показа юбилейна изложба със стотина живописни платна. Така му харесва повече - да е сред цветовете и веселата хармония на палитрата

Преди да стане авторитетна марка на прочутия вестник по соцвреме “Стършел”, Генчо Симеонов е илюстрирал книги, а след това наред със стотиците карикатури, публикувани в печата, е създал и 16 анимационни филми като художник, режисьор и сценарист. Печелил е наши и международни награди. Има орден “Кирил и Методий” и наградата на СБЖ “Златно перо”.

Горд е и днес, че е бил ученик на Илия Бешков, въпреки че професорът по онова време вече е много болен. Но в Художествената академия студентите му са го виждали и слушали на една ръка разстояние и много са “взели” от него.

С Генчо Симеонов говорим за жените и най-вече за неговата живописна отдаденост

- Преминах в живописта, защото имам необходимост да общувам цветно. На юбилейната ми изложба, въпреки лошия пазар миналата година за всички художници, успях и да продам картини.

- Вашата жена Таня бе между най-красивите жени от времето на соца.

- Може и така да е, но аз съм свикнал да я гледам толкова години наред, че колкото да е красива, днес продължавам да търся най-хубавата жена. Е, още не съм я видял.

- Тя как трябва да изглежда?

- Нямам представа. 

- И като я срещнете, какво ще правите?

- Как какво? Аз си знам. Не споделям такива работи. Хубавите жени са моя слабост. Когато навремето ходех в редакцията на вестника на СДС да им нося карикатури, всички ухажваха “Хубавото Наде”, нали я помните? Та тогава аз не можех да се вредя от ухажори, всички се въртяха около нея, хвалеха я, подаръци й носеха, закачаха се с нея. И веднъж си викам, трябва да измисля нещо, с което да ме забележи. 

Отивам към нея и й казвам: “Може ли да ви пипна?”

- А тя?

- Много й хареса. Повече от подаръците... Смя се радостно и оттогава винаги като се срещнем, репликата е: “Може ли да ви пипна?”.

- Какво от времето на соца ви харесваше и какво ви харесва днес?

- В старото време в думата “култура” имаше и смисъл, и съдържание. Днес навлязоха десетки нови думи, английски, и това не обогати културата. Затова казвам, че днес трябва да мислиш наполовина, от четене няма голяма нужда. И да знаеш, и да не знаеш нещо, пак може да си в културата. Което дава възможности на много хора да станат “културни”... 

- Децата ви с какво се занимават? 

- Дъщеря ми София Симеонова ви е колежка в един вестник, “Телеграф”. А 13-годишният й син и мой любим внук ме надмина по височина и расте нагоре, та си мисля: не трябваше ли духовно да растем нагоре, а не само физически... Не знам какво да правя с духовното развитие... 

Синът ми Емил Симеонов, той е аниматор на филми в Канада, по моя път върви...

- Чувството за хумор влияе ли върху дълголетието, кара ли ви да гледате по-леко на живота?

- Ако имате вкъщи добра жена, ако тя ви готви вкусно като моята Таня, мисля, че това няма да е проблем.

- Какви гозби ядете? С какво се храните?

- Каквито тя обича да яде. Често си умирам от глад.

- Чувството ви за хумор явно съдейства за дълголетието ви.

- Кой го е казал това? Кой институт го е доказал?!

- Как кой? Ами вашият институт “Генчо Симеонов”!

- Репликата ви е много отговорна. Явно трябва да помисля за моята отговорност...

Савка ЧОЛАКОВА