Смешни и изпразнени от юридическо съдържание – така изглеждаха аргументите на правосъдната министърка Надежда Йорданова за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев. Пленумът на ВСС за пореден път заседава по повод искането на Йорданова и този път разглежда всеки един от пунктовете в него по същество. Заедно с него, ще бъде обсъдено и искането на предшественика й Янаки Стоилов, направено малко преди това на Йорданова, на база сигнал от вътрешния министър (тогава служебен) Бойко Рашков.

Гешев обаче не остави много поле за политически размах на мисълта на Йорданова и буквално съсипа всичките й опорки. Самата тя, като носител на цялата пропаганда атака, която определени олигархични кръгове водят срещу главния прокурор и цялата институция прокуратура, не успя да оспори нито един от аргументите на главния прокурор. 

А той беше категоричен – нито държавното обвинение, нито главният прокурор работят за интересите на политиците. И институцията, и главният прокурор съществуват, за да са в услуга на гражданите и на колегите си, а не на задкулисието и превъплъщенията му в политиката. „Мен не ме притеснява и целият държавен инструментариум да се насочи към мен, ако ви цитирам точно, защото аз работя за колегите си и за гражданите, а не за политиците. Знаете ли защо, г-жо Йорданова? Защото политиците са временни, а магистратите остават“.

Защо искането на Йорданова и основанията към него са смешни Гешев аргументира доста недвусмислено. „За всеки студент в първи курс в специалност „Право“ е ясно, че за да се внесе това нещо в този вид, значи, че се целят конюнктурни политически цели. Вероятно целта е овладяване на прокуратурата, персонална смяна на главния прокурор и смяната му с послушен. Аз не съм послушен и никога не съм бил“, коментира Гешев.

Втората цел на подобно искане е дискредитиране на ВСС, смята той.  И тезата му безспорно се потвърждава, ако върнем лентата назад и чуем поредицата от изказвания на Йорданова и съмишлениците и от политико-икономическия кръг „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ по медиите, в които те неприкрито заявяват, че ще работят за попълване на състава на ВСС с конкретни „правилни“ магистрати. Гешев обаче буквално разби опорките и на Йорданова, и на Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Славов и на други „корифеи в правната сфера“. „Много е лесно да говориш в медиите неща, които не кореспондират с актуалното законодателство и Конституцията, днес г-жа Йорданова ще научи колко е трудно да се говори с юридически аргументи. Казвам го с ясното съзнание, че в днешно време явно законите и Конституцията не са актуални“, каза Гешев. 

Искането за отстраняването на главния прокурор трябва да почива на конкретни факти, с конкретни данни – припомни Гешев на Йорданова, като изтъкна, че няма демократична държава, в която да се прави искане за отстраняване на главен прокурор по лични оценки, изрезки от вестници и нехаресване. „Да, тя може да не ме харесва, усещането й и личната й оценка са важни. Но в качеството на гражданин. Когато си министър на правосъдието, действията ти не може да почиват на лични оценки и харесвания, и не харесвания. Сигурен съм, че министърът на правосъдието познава процедурите, макар че в искането й това не личи“, каза той. 

Гешев допусна и, че искането е писано от поне трима човека, които не са си говорили помежду си докато са го сглобявали, при силното съмнение, че всички са юристи. Най-елементарен пример за правната несъстоятелност на това искане, доказващо и тази теза на главния прокурор, е този, че министърът на правосъдието иска отстраняването му за „бездействия“. Това обаче означава неразбиране или нежелание да бъде разбрана Конституцията, в която ясно е записано, че отстраняване на главния прокурор може да се иска само за конкретни негови действия. 

Смесена е и фигурата на главния прокурор с прокуратурата и правомощията на отделните прокурори. „Това е все едно да кажем, че председателите на ВКС и ВАС са отговорни за отделните актове на всеки един съдия“, даде пример главният прокурор.

От една страна се счита, че главният прокурор е издал указания, които не трябвало да издава, от друга – че не е издал такива, които е трябвало. Така МП влиза буквално в ролята на „над-главен прокурор“ и започва да преценява какво може и не може да прави главният прокурор. Процедура напълно недопустима според българските закони и Конституция.

„Конкретните досъдебни производства се ръководят от наблюдаващ прокурор, той взима решенията си само въз основа на доказателствата, закона и вътрешното си убеждение. Главният прокурор няма правомощия да дава писмени, устни и всякакви други указания на наблюдаващи прокурори“, припомни още Гешев.

Изводите на главния прокурор бяха ясни - всички тези факти поставят върховенството на закона и разделението на властите в сериозна опасност, тъй като реално изпълнителната власт иска самоцелно и без правни основания да подмени главния прокурор на държава членка на Европейския съюз с подходящ и удобен на интересите на политическата конюнктура. 

Най-вероятно и членовете на ВСС ще забележат това. Ако ли не – европейските институции със сигурност ще го направят.