Петър Москов написа много силни думи за известния наш лекар д-р Любомир Канов.

Вижте текста:

Публикувам текст на Д-р Любомир Канов. Правя го, защото Вие не можете да го прочетете на неговата страница. Не можете, защото профилът му е докладван от глутницата либерални правозащитници за "език на омразата" и е блокиран.

Текстът на Любо няма нищо общо с изборите. Изразява личното мнение на един човек, с което може да сте съгласни, може да не сте.
Текстът не е насочен срещу циганите. Насочен е срещу либералните НПО, които  са се нарекли "гражданско общество" и от тази висота определят кое е позволено да мислим, да пишем и да говорим.

Това, от което ги боли е разкритието, че за да разрушат тъканта на обществото (което е целта на новите комунисти), те имат нужда от поддържането на  маргинални "малцинства", от името на които да водят битка. Битка за унищожаване на ценности и идентичност. Но най-вече битка за собствените им заплати.

Когато говоря за силна държава, имам предвид държава, която може да се противопостави на това. Да се противопостави от името на мнозинството българи в името на нормалността.

Когато говоря за новите комунисти, имам предвид тези типове, които ни отнемат свободата да мислим и да говорим, и техните политически лидери.

Приятно четене, докато ни е позволено...    

Д-р ЛЮБОМИР КАНОВ:
Добре, ще обидя Хелзинкските човеколюбци.

Имам известно право на това. Съден съм и съм лежал в затвор за това, че съм разпространявал “клеветата”, че комунистите не спазват хелзинкските споразумения. Това обаче беше истината и за това се лежеше в затвор.

“Младежите” които живеят от соросоидски грантове не знаят това и нито един от тях не ме е чакал да ми донесе, поне веднъж на 3 месеца на свиждане една цигара “стюардеса” в политическата затворническа преизподня. Само майка ми ме чакаше пред железните врати на затвора за милостта за трийсет минути да види сина си, веднъж на 90 дни.

Толкова мога да кажа за тяхната платена от западните левичари привързаност към човешките права и за техните високи принципи. За нахалството им няма какво друго да кажа освен да им задам един важен въпрос:

Защо изисквате толкова неистово от нас, от обществото на работещите, на отговорните хора, на загрижените да отгледат с труд едно-две образовани и читави деца, да продължават да плащат сметката на Циганите да са вечно Цигани?
Вечни цигани?

Никога да не излизат от зависимостта си от парите на работещите?

Защо ги обричат на недостойно съществуване, вместо да ги научат на грижа към плодовете на тяхната собствена детеродна активност?
Наистина ли техните деца са наша колективна “отговорност”?

Тази левичарска ленинистка мантра, че децата са наша обща социалистическа собственост и респективно наша отговорност, е злоупотреба с невинността на деца, родени от половия инстинкт на примитивна култура, която разчита на някой друг да носи разходите за тяхното съществуване.

Това е лъжа, господа съдебни заседатели и тази лъжа има и ще има неизмерима цена в не толкова далечно бъдеще!
В природата така постъпва само кукувицата.

Хората раждат и отглеждат своите деца със собствени сили и се стремят да ги възпитат като хора, а не като полово активни инструменти, зависещи за прехраната си от труда на чуждите усилия.

Хей, Хелзинки, грантови хора, отидете и вдигнете тези наши братя, както ги наричате, подкрепете ги по пътя нагоре, дайте им книги, ограмотете ги, разкажете им, че има и друго освен това корема на Айше винаги да е пълен с бъдещи борци за притежание на чуждото! Нека да си образуват “своето”.

Нека да се превърнат в хора с достойнство, способни да създават не само деца, но и своето бъдеще. Между тях има мнозина чудесни и талантливи хора, които нямат нужда от подаяния. Аз съм за тях!