Отявленият хомосексуалист Владимир Зарков се е превърнал в жив щит пред господаря си Гриша Ганчев. Изхвърленият от "Меридиан Мач" главен редактор се опитва да пръска помия срещу всяка медия, която има очи да попита ръководството на ЦСКА защо изхвърли талантливите българи, които спечелиха купата на България и да ги замени с треторазрядни чужденци.
Трябва да си изключително заблуден или финансово мотивиран, за да не видиш, че доказан некадърник като Рафа Перес петни червената фланелка с безобразните си изпълнения.

Трябва да се изключително заблуден или финансово мотивиран, за да не се запиташ защо от отбора бяха употребени и захвърлени сърцати играчи като Борис Галчев, Бранеков, Маламов, Аясс, Кикарин, Хазуров и другите момчета, които достойно защитаваха емблемата на 31-кратните шампиони.

Трябва да си изключително заблуден или финансово мотивиран, за да преглътнеш гаврата с прогонването на Валентин Илиев, Александър Бранеков и Стоян Колев.

Именно българските играчи възкресиха ЦСКА. И точно когато отборът излезе от калта, той бе натикан там от кликата, около която сега върти опашка Зарков.

БЛИЦ винаги е заемал страната на истинските фенове и е поставял техните питания пред футболните ръководители. В БЛИЦ подписваме статиите си с истинските си имена, а не постъпваме като Плешивата Зара, която се крие зад псевдоними, защото умира от страх да се изправи очи в очи с адресантите на пасквилите си.

Вместо да отговори на всички тези въпроси, Ганчев, който иначе има слабост към расовите породи, си е наел треторазряден помияр като Зарков - Плешивата Зара, за да го ползва като жив щит пред себе си.

Зарков, известен още като кака Плешивата Зара, не се свени да нападне дори негови колеги, които са му помагали в трудни моменти и да се обърне срещу работадетелите си.

Помиярът със сърце на болонка се хвърля на амбразурата дори срещу журналисти, които са го спасявали и в личен план.

За комплексарското куче няма ЦСКА, Левски, Берое, Монтана или Лудогорец. Има само интереси, които трябва да обслужи с цената на всичко.

Явно жълтите стотинки и потупването отзад от господаря му са по-важни за него от достойнството на журналистическата професия.

Още по-жалкото е, че най-титулуваният български клуб ползва подобна отрепка и вместо да изправи на крака великия армейски отбор се занимава с долнопробни интриги.

Ивайло КРАЧУНОВ