Съдия Иво Дачев, бивш заместник-председател на Софийския градски съд (СГС), а сега заместник-председател на Софийския апелативен съд (САС), стана третият магистрат, който печели дело пред Върховния административен съд (ВАС) срещу опитите да бъде подведен под дисциплинарна отговорност, съобщи „Правен свят“.

През април т.г. Дачев стана обект на атака от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който поиска дисциплинарка срещу магистрата за работата като заместник на бившия председател на Градския съд Владимира Янева. В последните две седмици други двама съдии, станали обект на координирана атака от бившите правосъдни министри Христо Иванов и Екатерина Захариева и Лозан Панов – Ивайло Родопски и Богдана Желявска, спечелиха делата си пред ВАС.

Родопски бе оневинен окончателно, а Желявска от тричленен състав. През пролетта бившият вече председател на СГС Калоян Топалов оповести доклад, съдържащ съмнителни твърдения за злоупотреби при разрешаването на употребата на специални разузнавателни средства. Още тогава стана ясно, че с действията си Топалов е засегнал интереси, свързани с националната сигурност, тъй като т.нар. доклад съдържаше сведения за подслушване на дипломатически представителства. Половин година по-късно Калоян Топалов изненадващо напусна не само председателския пост, но и съдебната система.

Докладът, обаче, послужи на Лозан Панов да атакува неудобни за определени кръгове в съдебната власт, а и извън нея, магистрати, сред които и съдия Дачев. Панов внесе „доклада“ на Топалов за обсъждане във Висшия съдебен съвет (ВСС) точно в момент, в който Иво Дачев бе предложен за заместник на административния ръководител на САС. По-късно Панов поиска образуването на дисциплинарни производства срещу съдиите Иво Дачев, Петя Крънчева и Николай Димов заради „допуснатите нарушения“ при разрешаването на СРС, според доклада на Топалов.

В предложенията Лозан Панов сочеше данни за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ – действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. По предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу Иво Дачев,който вече бе встъпил като заместник-председател на САС, гласовете в Съдийската колегия на ВСС на 7 юни т.г. бяха разпределени по следния начин – трима от кадровиците подкрепиха искането за дисциплинарка на Панов, а 7 бяха „против“. На 15 юни 2017 г. Лозан Панов обжалва отказа на ВСС да стартира дисциплинарки срещу Дачев, Крънчева и Димов, което доведе и до настоящето дело пред тричленен състав на ВАС.

На 22 ноември 2017 г. съдиите Румяна Папазова, Николай Гунчев и Сибила Симеонова от ВАС решават дело № 7111/2017 в полза на Дачев. Решението на върховните съдии, обаче, е ключово не само за изчистване на името на атакувания магистрат, но и защото хвърля светлина върху начина, по който е изготвен, меко казано, „съмнителният“ доклад на Калоян Топалов относно разрешенията на специални разузнавателни средства в периода 2015-2016 г. „Предложението на председателя на ВКС е обсъдено на заседание на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС“ към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 31.05.2017 г. Комисията приема решение да предложи на Съдийската колегия на ВСС да не образува дисциплинарно производство.

Изложени са доводи, че ЗСРС предвижда специален орган, който може да осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специалните разузнавателни средства, както и за защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, а именно – Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства“, посочват магистратите, които изрично подчертават, че проверката, разпоредена от Калоян Топалов, която Панов ползва, за да иска дисциплинарно производство срещу Дачев, „не е извършена от компетентен, съгласно ЗСРС и ЗСВ, орган“.

Оттук следва и изводът, че всъщност твърденията за нарушения в т.нар. доклад на Топалов не следва да се приемат за основателни и верни, защото документът е изготвен не по реда на закона, а и от орган, който нито има правомощията да го прави, нито нужната компетенция. „Обоснован е извод, че така извършената проверка при липса на компетентност няма за правна последица възможността да се направи извод за извършени дисциплинарни нарушения, съответно да се внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия. В заключение е прието, че твърдените в предложението факти и обстоятелства, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, се основават на данни, събрани не по предвидения в закона ред“, мотивират се съдиите от ВАС.

Върховните съдии не пропускат да подчертаят, че с действията си председателят на ВКС е можел да накърни законните права и интереси на атакувания от него магистрат. „Образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат при установена изначална необоснованост на внесеното предложение, би довело до накърняване на неговите законни права и интереси, в степен много по-голяма от най-необходимото за целта на закона“, изтъкват бившите колеги на Лозан Панов. Преди да стане председател на ВКС, Панов бе върховен съдия именно във ВАС. В заключение, ВАС осъжда ВКС да заплати на Дачев и направените минимални разноски за адвокат в размер на 500 лв. Решението не е окончателно. От Лозан Панов зависи дали опитите му за дискредитиране на несподелящи политическите му възгледи магистрати ще продължат, защото председателят на ВКС има право да обжалва отказа за образуване на дисциплинарна проверка пред петчленен състав на ВАС.