Преди да отбележи своя 80-годишен юбилей на 8 април, Илка Зафирова избърза и още в края на миналата година каза - край на театралната кариера! И не само защото се страхува заради ковида, дори не минава край Малък градски театър “Зад канала” и категорично отказва бенефис по случай годишнината си. Илка страда от ставни болежки и ходи с бастун от доста време.
- Наясно съм, че вече не трябвам на никого на сцената. Никой не иска да вижда старици

Как си представяте, че ще заема мястото на млад човек и ще излизам така на сцената. Никога не бих направила това. Не съм такъв човек. Иначе много ми се играе, но не знам дали ще имам силици за това.

Едно доста тъжно признание от носителката на наградата “Икар” за изключителен творчески принос към българския театър. 

Илка Зафирова е неотменна част от столичната бохема от 60-те и 70-те години на миналия век. Израснала е в семейството на домакиня и инженер по галванотехника, който завършва кариерата си като осветител в Музикалния театър. Именно там пламва любовта й към изкуството и сцената. 

Някога семейството й се сдобива с етаж от къща на мястото, където сега се издига молът на “Ал. Стамболийски”. Илка е записана в Еврейското училище, където е едно от трите българчета. В класа й освен еврейчета имало и доста циганчета от ромски музикални фамилии. Актрисата твърди, че и до ден днешен си маха с пътниците в ромските каруци, с които се разминава по софийските улици 

През 60-те тя се омъжва за кинодокументалиста Оскар Кристанов и ражда дъщеря си Неда. А през 1975 г. се развежда и понякога се шегува, че тя е единствената след Марлон Брандо, която си е върнала оскара. 
В незабравимата роля на Вълчицата

Театърът е нейният живот. И най-голямата й любов. Но съвсем различна от любовта към семейството й. Едно от важните неща в живота й. Не може да преброи ролите си до този момент, но засега няма намерение да пише книга. 

Кандидатствала е във ВИТИЗ няколко пъти.

Първите два пъти не я приемат заради нейното нестандартно поведение и визия по соцвремето (обичала да обува зелени и червени чорапогащници) и заради съмненията на съседите й, че е правила опити да избяга от страната, а всъщност тогава тя е по договор в Смолянския театър, без да има специализирано образование (тогава съществува т. нар. член 9). 

Приемат я в театралната академия чак на третия път, и то защото Моис Бениеш заявява, че иска това момиче в своя клас

След завършване на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак след това София в Театър “София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група колеги от съмишленици, както тя се изразява - “групарка съм”. И така е било във всички трупи, където е играла. 

Особено забележителен е периодът й в театъра в Пазарджик, преди да дойде в София. От 1990 г. играе в Малък градски театър “Зад канала”. 

Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова. Наричали я навремето скандална, буйна, конфликтна, но тя просто е човек с позиция и винаги казва това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А ако за нещо е сбъркала, е готова да се извини. 

Тя е аристократ - не по произход, а по дух. Така я наричат в гилдията. Аристократ от народа и истинска дама. Стои с достойнство и на сцената, и на екрана, и в живота. Може да бъде много сериозна, да гледа строго или да приковава вниманието с плътния си, дрезгав глас (не е само от цигарите, наследство й е от мама!). Но пък когато се весели, около нея всички ликуват. Казват, че през 50-те и 60-те години нямало по-шеметна танцьорка на рок и туист из софийските младежки компании

По странен начин именитата актриса е свързана с двамата най-големи в българската естрада. В годината, когато Илка е приета във ВИТИЗ, списъците на новите студенти изглеждат така: на първо място при момчетата е Емил Димитров, а при момичетата - Зафирова. Той обаче се отказва от театъра и избира за себе си музикалната сцена. 
Минават две години и съдбата свързва името й и с Лили Иванова. През 1965 г. Илка Зафирова е още студентка във ВИТИЗ. Получава покана да участва във филма “Вълчицата”, но като едно от момичетата около главната героиня.
Със Стефан Данаилов в "Дами  канят"

Актрисата си спомня: 

- Аз не бях поканена за Вълчицата. Аз бях поканена за обкръжението й. Те бяха около 100 момичета и имаше няколко по-близки. А за самата Вълчица бяха някакви други, четири или пет, от които си спомням Лили Иванова.
Двете се конкурират за ролята на бунтарката от трудово-възпитателното училище във филма. Със свободния си дух девойката настройва към неподчинение и останалите ученички.

Организира нощни партита с алкохол и цигари, предизвиква пожар и пее италианска естрадна песен. До ден днешен ролята на Вълчицата си остава като емблема за Зафирова. Това за нея е наистина грандиозен старт в киното и всички говорят за младата актриса и героинята й. Режисьорът Рангел Вълчанов предпочита Илка, а Лили изпълнява песните във филма. Вярно, младите няма как да знаят забележителното й превъплъщение, но мнозина от колегите й продължават да я поздравяват със “Здрасти, Вълче”.
 
Щрихи към портрета

Тъжното е, че през годините киното не й предлага кой знае колко възможности. Но макар и малко на брой, тя прави ярки образи във филми като “Бялата стая”, “Ако не иде влак”, “Дами канят”, “Вампири, таласъми”, “Пансион за кучета” и тв сериала “Стъклен дом”, заради който започнаха да я разпознават и хлапетата. Обръщайки се назад обаче, актрисата може да бъде още по-горда от сътвореното на сцените в Смолян и Велико Търново, в Пазарджик и Пловдив, в столичните Театър 199, “София”, Младежкия театър и “Зад канала”. “Меко казано”, “Морско синьо” и “В лунната стая” от Валери Петров, “Човекоядката” (в постановките от края на 70-те и 2014 г.) и “Кълбовидна мълния” от Иван Радоев, “Домът на Бернарда Алба” от Лорка, “Чайка” от Чехов и Шекспировите “Тит Андроник” и “Както ви харесва”, “Шърли Валънтайн” от Уилям Ръсел и “Есенна соната” от Бергман, “Коварство и любов” от Шилер и “Майсторски клас” от Терънс Макнали, “Джин и медени питки” от Нийл Саймън и “Дама Пика” по Пушкин, “Когато дъждът спря да вали” от Андрю Бовел и “Госпожа Клайн” от Никълъс Райт... Зафирова знае как да бъде неотразима, независимо от образа, в който трябва да се превъплъти. Което, разбира се, й носи и много награди. Сред тях и няколко статуетки “Аскеер”. 

Ива ВАЛЕНТИНОВА