Има известна доза истина за содата каустик в млякото. Слага се от събирателните пунктове. Това е престъпление, категоричен е председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров по бТВ тази сутрин. Той обясни каква е разликата между качественото и по-скъпо сирене и сиренето, което е на цена от 3-4 лв.
 По думите му килограм добро сирене се прави от 7 л мляко. Средно цената на суровото мляко, съпоставимо с европейското, е около 50 ст. Начисляват се още разходи за транспорт и ДДС. Като се изчисли всичко цената става 6,40 лв. И като стигне до магазина – минава 7 лв.
При по-евтиното сирене технологията е следната - вдигат температурата на пастьоризация, спестяват растителните мазнини и се прави от 3-4 л мляко, обяснява Зоров. Не се умира от него. Друг е въпросът къде са контролните органи.
Сухото мляко винаги се прави от най-качественото прясно мляко. Използва се, защото цената му е много ниска, отбеляза той.
Асоциацията на млекопреработвателите направи стандарти за български продукти с идеята, който работи по тези рецепти, да може да използва името български сирене, мляко и кашкавал, напомни Зоров, който призна, че имало известна доза истина в твърденията, че се използва сода каустик, за да се намали киселинността на млякото. Слага се някой път от събирателните пунктове. Злоупотребява се, това е престъпление, категоричен е той. В предприятията трябва да има строг контрол. Предприятията, които държат на името си, влагат средства в лаборатории, включително и подвижни.

При производството на качествени кренвирши се използва 70% червено месо и 30% бяло месо, което съдържа сланина и сурогати, които са вид добавки, а не рога и копита. Това обясни от своя страна Костадин Чорбаджийски, председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите. Килограм кренвирши трябва да струва от 4 до 6 лв. Кренвиршите се правят от плешка, джолан, а не от бонфиле. Не може да има кренвирш от 10 лв., смята той. По думите му разликата между евтиния и скъпия кренвирш е в хранителната стойност и във вкусовите качества. Ако всичко е изписано коректно на етикета, няма проблем и хората не трябва да се притесняват.
Всяка една транспортна опаковка е придружена със съответния етикет и елкод, който генерира информация. По него може да се проследи по какво месо е направен кренвирша и къде е реализиран, обясни Чорбаджийски.
Може би някъде се ползват свински кожички на прах, предположи Чорбаджийски. Има контролни органи, да кажат, добави той.
И двата кренвирша – от 4 лв. и от 6 лв., са безвредни, твърди председателят на асоциацията на месопреработвателите. По-скъпият е по-плътен, добър цвят – бледорозов, с повече протеини (животински). Българското производство осигурява 40% от суровините, другото се внася от ЕС, уточни Чорбаджийски. /БЛИЦ