Замисляли ли сте се някога колко е реалната цена на тениската, която ви продават срещу 7 лв. в мола? Кой и как я е ушил, за да е толкова евтина и от какъв материал? Колко е получил шивачът, какви са транспортните и производствени разходи, колко печели търговецът? Нали никой не смята, че печалба няма? 

По тази тема може да се говори много, но в крайна сметка отговорите са прости. Евтина работна ръка и евтини материали. Резултатът е дрешки, парцалки и щастие за всички. На ниска цена. Но всъщност е доста по-сложно от това.   

Само през последната година две от най-големите вериги за бърза мода са пуснали на пазара общо 11 хил. нови модела дрехи. Това е идеалната илюстрация на Ultra-fast fashion тенденцията, пише BBC. Какво означава това?

Три етапа – купи, носи, хвърли. Не че това не се случва с която и да е дреха, но в случая е малко по-различно. Първо, качеството на повечето дрехи не предполага дълго носене. Второ, цената на следващата колекция е повече от приемлива. Трето, непрекъснато биваме заливани от реклами, лятно, зимно, черен петък, оранжев понеделник и т.н. И четвърто, хората са лакоми. И обичат да пазаруват. 

След третия етап (изхвърли) обаче тези дрехи все пак трябва да свършат някъде, нали? Факт е, че част от тях се рециклират, но останалите трябва да стигнат до сметище, да бъдат изгорени или унищожени по някакъв друг начин. Всичко това неизбежно дава отпечатък на околната среда. И тук не става дума за някаква отнесена идеология на зелени екстремисти, а за съвсем реални факти. 

Индустрията бълва дрехи като за последно. Потребителите ги приемат стига да са на разумна цена. Но зад тази бляскава опаковка стои далеч не толкова бляскава реалност. 

От години е обществена тайна, че повечето големи фирми изнасят производствата си в страни с нисък стандарт на живот. Къде е произведена последната ви придобивка от мола? Индия, Бангладеш, Пакистан?

Схемата обикновено е следната: западната фирма наема една местна, в повечето случай компания с име. Насетне никой не знае до къде може да се стигне. Местната голяма фирма наема като подизпълнител по-малка, тя пък преотдава поръчката на трета, четвърта и т.н. В крайна сметка няма да е учудващо, ако новият ви пуловер е ушит в гараж или мазе в Бангладеш. От 13-14 годишно дете срещу мизерен надник. 

Големите компании многократно са хващани в подобни издънки. Обикновено се оправдават, че не знаят какво прави подизпълнителят на подизпълнителя, защото нямат договор с него, но иначе много държат на собствените си високи стандарти. И прекратяват договора. В резултат малкият шивач губи смешния си надник. Толкова. 

Как може да се промени всичко това? Много, наистина много трудно. За да се промени нагласата към нещо обикновено са нужни десетилетия. А когато в нещото са замесени суета и алчност, задачата става почти непосилна. 

Начини обаче има. Като начало може да се започне с нова концепция. Тази на устойчивия гардероб. За да се случи дори това обаче, се изискват големи усилия. Повече качество, отколкото количество при производството на дрехи със сигурност означава и по-висока цена на крайния продукт. Тоест потребителят ще трябва да дава повече. Това със сигурност не е привлекателно, но и сегашният модел не е никак добър. Затова е важно поне разговорът за промяната да започне. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук