Бащата на Илия Павлов: Синът ми викаше на Луканов: "Е*и си майката, аз карам влака сега!"

<br /> <em>Както винаги, единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Павел Найденов разказва неизвестни факти от своя живот и живота на сина си и разкрива последните новини около внуците си!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Бай Павле, чу ли се по празниците по телефона с младоженците - с внучката ти Венци и съпруга й? <br /> </strong>- Да, чух се. Те са в Дубай. Имат жилище и там, и в Ню Йорк. Където искат, там живеят, а и където ги заведат бизнес делата. Тези хора, където Венци се ожени, са много интелигентни, много богати! А и заплата взема 10 хиляди долара... Насочила се е към строителството и недвижимите имоти. <br /> <br /> За интимни работи не мога да говоря с нея: &ldquo;Бременна ли си, не си ли?&rdquo; <em>/смях/.</em><br /> <br /> <strong>- А Паола смята ли да се омъжва?</strong><br /> - Питах ги и двамата с Илия-Калоян: &ldquo;Имате ли гаджета? А те: &ldquo;Имаме, бе, дядо!&rdquo;. Нищо повече не казват, спотайват се.<br /> <br /> <strong>- Дарина обажда ли ти се?</strong><br /> - За Нова година се чухме. Говори ми: &ldquo;Татко, така ще бъде; татко така ще направим; татко, трябва да се виждаме по-често...&rdquo;. Казвам й: &ldquo;Добре, бе, ще се виждаме по-често!&rdquo;. На мен за Америка ми е по-трудно да пътувам, до Италия бих отишъл, но тя сега повече е в Америка, около къщата, с децата... Има си и тя работа, хванала се е с много неща. <br /> <br /> <strong>- Ти идваш в София от село, нямаш жителство, как се пребори със столичните лъвове?! </strong><br /> - Завърших техникума по обществено хранене. Нямах жителство. Някой ме беше оклеветил, че нямам жителство, а работя. Кварталният отговорник ме извика и ми нареди: &ldquo;До няколко дни да те няма! Върви си там, където ти е жителството!&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;Добре, бе, другарю майор, ти като си дошъл в София, имал ли си жителство? Полека-лека и аз ще се оправя!&rdquo;.<br /> <br /> Кандидатствах да работя при военните. Назначиха ме на ул. &ldquo;6 септември&rdquo; 23, в стола на МНО. На стадион &ldquo;Народна армия&rdquo; правехме вечеринки на военните и там с един мой приятел организирахме бюфет, сега му казват кетъринг, обслужвахме мероприятието и изкарвахме по някой лев допълнително от бакшиши. 10-15-20 лв&hellip; все остане нещо! Това беше добре дошло за нас! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Така спасих положението да не ме изгонят от София</strong></span><br /> <br /> Започнах да тренирам борба, станах армейски шампион на 57 кг.<br /> <br /> Бил съм много пъти без квартира. Като работя вечер на стадиона, се е случвало да закъснея и да не мога да се прибера да спя при войниците - нали работех към военните. В такива случаи оставах в залата и спях на тепиха. <br /> <br /> Една такава вечер обаче отидох на един пазар срещу стадион &ldquo;Дружба&rdquo;, по реката го правеха. Гледам - едно момче продава дини. Заприказвахме се. Купих една диня и с него я срязахме. Попитах го: &ldquo;Имаш ли къде да спиш?&rdquo;. А момчето: &ldquo;Нямам къде да спя, тука при дините!&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Ще те заведа на едно място, като няма къде да спиш, да пренощуваме в един сеновал, в сеното&rdquo;. И момчето тръгна с мен. А аз вече бях получил някаква заплата, бях си купил панталонче, копринена риза с шал-яка, обувки - докарал се бях, екстра! /смях/ Момчето ми разправя: &ldquo;Абе, ти като си се изтупал така, как ще спиш в сеното?&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Защо не? Слагаш един вестник отдолу, един отгоре &ndash; и спиш!&rdquo;. <br /> <br /> Заведох го в сеновала до стадиона. Той си полегна на едно място, аз - на друго. На сутринта като станах - какво да видя? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Откраднал ми и ризата, и панталона! </strong></span><br /> <br /> По къси гащи съм, без риза! Отидох при домакина и му разказвам какво се е случило. Той ми даде една фланелка, един анцуг и аз тръгнах да търся крадеца. Намирам го на гарата, чака влака. Ударих му един бой! /смях/ Само панталона си вземах, ризата я нямаше!<br /> <br /> След това отидох войник. Взеха ме в Спортната рота. Започнах да ходя на състезания в категорията си. Като излезе на тепиха, човекът, с който трябва да се боря, аз го наблюдавам, гледам му под лъжичката &ndash; щом там му прави туп-туп-туп-туп, значи е притеснен. Щом е притеснен, значи ще бъде и победен. Аз бях много устойчив психически. Бях малко разбойник, не се притеснявах от нищо! <br /> Възпитавах после Илия никога да не се бие с по-слаби и с малки деца и с момичета &ndash; ако иска да се бие, да се бие с по-големи от него! Ако го бият, ще го бият, но може пък да им надвие!<br /> <br /> <strong>- Казвал си ми, че и по улиците си раздавал справедливост?</strong><br /> - Имам много такива случи, винаги съм се намесвал. Бях вече комплексен управител в &ldquo;Попското&rdquo; и ми бяха дали законно оръжие от МВР - такава ми беше работата, занимавах се с много пари. Чух, че от един от безистените на пл. &ldquo;Славейков&rdquo; се пищи! Влязох навътре - тъмница. Но успях да видя, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>един мъж души дете! </strong></span><br /> <br /> Извиках: &ldquo;Кой си ти?&rdquo; - и гръмнах с пистолета. Докато се разправям с детето, защото то беше доста уплашено, не беше добре, оня избяга. Явно са били по просия заедно, мъжът го е карал да проси и сега искаше пари от него. Докато се свести детето, патрулът дойде, започнаха да ме разпитват защо гърмя, имам ли право&hellip; В това време и детето избяга! Не знам милиционерите намериха ли злосторника, докато се обясняват с мен.<br /> <br /> Но имам един друг случай. На площад &ldquo;Гарибалди&rdquo; съм, отивам на събрание. Там се събрали много хора и... двама души бият една жена! Лашкат я от единия към другия, удрят, блъскат, тя скимти! Спускам се аз веднага, хващам единия за косата, беше доста дълга, увивам я на ръката си, слагам го на коляно и съм готов да го ударя. Но изведнъж идва някой зад мен и крещи: &ldquo;Пусни го, пусни го, снимаме филм!&rdquo;. Аз го пуснах: &ldquo;Какъв филм снимате, бе?!&rdquo;. &ldquo;Ами, за гражданската взаимопомощ!&rdquo;. Дадоха ми една червена вратовръзка и бяла риза за награда и за спомен от събитието! Написаха и благодарствено писмо! <em>/смях/</em><br /> <br /> <strong>- Бързо си овладял тайните на ресторантьорския бизнес и от момче без жителство и квартира ставаш управител на култови заведения по онова време...</strong><br /> - Много бързо напреднах! Денонощно работех! Още като млад добре работех със студена кухня и участвах в много изложби. Бях на 23-24 години и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в чест на 9 септември направих макет на мавзолея на Георги Димитров от руска салата! </strong></span><br /> <br /> /смях/ От гъста маса руска салата го изработих &ndash; 80 см на около 70 см висок! От моркови направих петолъчката, с маслини написах &ldquo;Георги Димитров&rdquo;, колоните оформих с праз лук, с перата направих светлините! Бях го завил, и като го отвих на изложбата, всички ахнаха, започнаха да го снимат! Бях на 23-24 години и работех в ресторант &ldquo;Москва&rdquo;, отговарях за студената кухня, бях и комсомолски секретар. <br /> <br /> Доста по-късно станах управител на ресторант &ldquo;Червено знаме&rdquo; на &ldquo;Витошка&rdquo;. Много работа, много престижен ресторант. Вече бях женен, бяха се родили децата. <br /> <br /> Един път в &ldquo;Червено знаме&rdquo; една жена мошеничка, проститутка, идва с един горски. Горският се понапил малко, черпил я в &ldquo;Попското&rdquo; и тя го води тук в банкетната зала. Вече познавах тия жени, които се занимаваха с ограбване на полупияни мъже. Слушам зад завесата, той разправя, че взел пари за Горското стопанство в Своге да плаща заплати. А тя му позволява да я пипа, да я целува, но през това време му отворила чантата и ... колкото може, толкова взела. Разбирам тая работа, защото влизам от време на време. Обадих се в Софийско градско. Дойдаха двама души и намериха повечето пари у нея.<br /> <br /> <strong>- Искали ли са да те вербуват за агент на ДС?</strong><br /> - Бях такъв човек, че те не се осмеляваха да ми предложат такива работи! Не съм бил агент на ДС! Много пъти са разговаряли с мен, но аз никога не съм си позволявал да топя някого! Вървях малко срещу водата тогава. Бях своенравен и те не ме закачаха. Ако ме питат нещо, съм ги препращал към други: &ldquo;Аз това не го знам, ето, имам помощници, те ако знаят нещо...&rdquo;.<br /> <br /> Веднъж се интересуваха за един техен служител: &ldquo;Павле, един наш човек, мръсник, излага службите, тука се върти, знаеш ли нещо за него?&rdquo;. Като кажат така - че е мръсник, веднага казвам, че не знам нищо за него. Но... да питат помощниците ми, може те да знаят <em>/смях/.</em><br /> <br /> Аз напреднах бързо материално, купих си кола, гледах си децата. Един от службите отива при мой комшия, на който правех какви ли не услуги. Нещо липсва на пазара &ndash; винаги съм го снабдявал, като ме помоли. Помагал съм му за всичко, което беше в моите възможности. Но като го питат за мен, той казва: &ldquo;Не е лош човек, но малко е авантюрист, не става за тази работа!&rdquo;. Но пък човекът от службите идва и ми казва това на мен: &ldquo;Твоят комшия много лоши работи разказва за теб&hellip;&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Кога си купи първата кола?</strong><br /> - Преди да направя 30. Купих си един москвич от един полковник. За 20&nbsp;000 лв., евтино ми го даде. Ние имахме много допълнителни доходи, защото моите хора на село имаха малко овце, бяхме в ТКЗС-то, но имахме 4-5 декара лично стопанство, имахме и много хубави градини. Отглеждахме на година по 15-20 тона зеле. Заплатата ми не беше никак малка, жена ми също работеше в заведенията, в тях се хранехме и можехме да икономисваме.<br /> <br /> <strong>- Имал ли си мерак да караш хубави коли през годините или си се оставял да те возят без много претенции?</strong><br /> - Имал съм хубави коли, хубави мадами...<em> /бурен смях/ </em>Не съм бил съвсем свит!<br /> <br /> След този москвич купих един опел, фолксваген съм имал. Като държах &ldquo;Попското&rdquo;, си купих мерцедес, бял мерцедес, дизел. По 7 хиляди лева, на три пъти го изплатих на човека.<br /> <br /> Малко преди 10 ноември започнаха да дават заведения под аренда. Взех едно голямо заведение на &ldquo;Витошка&rdquo; срещу Съдебната палата с годишна аренда 600&nbsp;000 лв. Рискувах, подписах договор и го взех. Направих го денонощно. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Започнахме да правим много пари! </strong></span><br /> <br /> Плащах си заплатите на хората, плащах си арендата и за мен оставаха много пари. Илия идваше всеки ден с приятели да му давам по някой лев.<br /> <br /> Тогава имах две коли жигули - с едната правехме снабдяването, другата аз я карах. Построих и една сграда към Суходол, след циганския &ldquo;факултет&rdquo;. Реших да правя там салати, имах и транжорна работилница за кебапчета, кюфтета&hellip; - това, което разрешаваха да се прави.<br /> <br /> Обаче така се случи, разви се корпорацията и аз започнах да помагам на сина ми.<br /> <br /> <strong>- Кога Илия ти каза, че смята да върти бизнес?</strong><br /> - Илия беше комсомолски секретар в &ldquo;Спортни имоти&rdquo; към БСФС. След това беше инструктор на &ldquo;Левски Спартак&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Обучаваше дипломати от Външното министерство </strong></span><br /> <br /> които ще работят зад граница по бойни изкуства, за самоотбрана.<br /> <br /> След това го взеха в отдел &ldquo;Културни връзки&rdquo; към ЦК на БКП. <br /> <br /> Но като разрешиха малко частната инициатива, той дойде при мен и каза: &ldquo;Баща ми, ще регистрираме фирма!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Добре&rdquo;. Регистрирахме фирмата. Така се формира &ldquo;Мултиарт&rdquo;. Но той беше още в ЦК. Казва: &ldquo;Ще напусна!&rdquo;. Правеха му забележки, че работи на две места. Казах му: &ldquo;Напускай!&rdquo;. <br /> <br /> Бяха много ентусиазирани, събраха се все млади хора. Работата потръгна. Но се появи завист, започнаха да му създават проблеми. МВР пусна преписка срещу него, някой го беше наклеветил анонимно. Стана така, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Илия трябваше да изчезне за известно време - получи заплахи </strong></span><br /> <br /> започнаха да преследват дейността му - службите не бяха още разформировани. Решихме да замине за Малта, докато се изчистят нещата. Стоя там 2-3 месеца. Нищо не излезе от обвиненията срещу него. Обадих му се по телефона и той се върна. Продължихме си работата.<br /> <br /> <strong>- По това време той вече е женен за Антоанета Чергиланова...</strong><br /> - Женен беше, но искаше да се развежда с Тони.<br /> <br /> <strong>- Бракът на Илия Павлов с дъщерята на ген. Чергиланов ли подпомогна за старта на бизнеса му?</strong><br /> - Не, не е истина това, което се говори! Генералът не е такъв човек - той няма да ти помогне никога! Даже много често упрекваше Илия за слухове, които чуе за него. А пък той, млад човек, беше си хванал и приятелка! /смях/ Два пъти ги жених с Тони...<br /> <br /> <strong>- Как се случи всичко?</strong><br /> - Илия още беше в ЦСКА, а Антоанета беше състезателка и треньорка по тенис. Там се запознават. Оженихме ги. Направихме голяма сватба. Но след около три години Илия започна вече да не я харесва Тони, дойде си вкъщи, измисля разни работи, вика: &ldquo;Не ми допада!&rdquo;&hellip; Имахме разправии. Разведе се. Но&nbsp;аз настоявах много и пак ги ожених.&nbsp;Заради Венци, внучката. Може ли някой дядо да върви срещу внучката си!? А и защо трябва да е разведен?! Има жени, колкото искаш, с които един женен мъж може да се разнообразява! А и бяхме ги вече устроили. Ген. Чергиланов им отстъпи апартамента си на &ldquo;Руски паметник&rdquo;, изкарахме всички стари мебели, аз го обзаведох. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но не ще и не ще! Пак се разведе! </strong></span><br /> <br /> По това време бизнесът му набра голяма скорост.<br /> <br /> <strong>- &ldquo;Мултигруп&rdquo; е тръгнала с 2 млн. лв. кредит от ДСК&hellip;?</strong><br /> - С кредита се създаде Кредитна банка, разхвърляхме го по всички наши фирми. Те го погасяваха от дейността си, издължихме се. <br /> <br /> <strong>- Какви бяха отношенията на Илия Павлов с Луканов? Кой доминираше при тяхната обща работа в &ldquo;Топенерджи&rdquo;? Каква е истината?</strong><br /> - Луканов искаше да е лидер! Но младостта не признаваше тия работи. Илия му викаше: &ldquo;Абе, е*и си майката, аз карам влака сега!&rdquo;. Бил съм на вечери с &ldquo;Топенерджи&rdquo; - Илия говори в центъра с руснаците, разменят си шеги, а Луканов - на ъгъла, края на масата, никой не общува с него! Само аз при него, приказвахме си... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Руските служби се бяха дистанцирали от Луканов <br /> </strong></span><br /> но на него не му се вярваше.<br /> <br /> После Евгений Бакърджиев от правителството на Костов ни помагаше да навлезем по-плътно в бизнеса. Той не се разбираше с Костов, но с Илия се разбираше. Костов е саможив и не може да води колектив. Правеше ни големи препятствия. Виденов ни правеше проблеми, но от незнание. Царят е с друго възпитание, но той дойде в една държава, в която има зверове. И не можа да се пребори с тях.<br /> <br /> <strong>- Опитват се да убият Илия Павлов за първи път, като взривят колата му на път за резиденцията в Бистрица след празник за твоя рожден ден. Не си ли говорил след това с него да вземе мерки за сигурността си?</strong><br /> - Бомбата беше много голяма тогава! Имаше дървета повалени! Чудо беше, че останаха невредими! Не можеш да се опазиш! Казвал съм му, говорили сме много по този въпрос. Да внимава в отношенията си с хората, да не засегне някого, дори без да иска... А той все реагираше: &ldquo;Стига, бе, баща ми, стига, бе! Не бой се, аз съм Илия Павлов!&rdquo;. Такива работи...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />