ВСС ще се справи и с по-малкия бюджет, който получихме, а изборът на Иван Гешев за главен прокурор беше съпроводен с "екстри", които не очаквахме. Последните евродоклади пък показаха възходяща промяна в съдебната власт. Това заяви представляващият ВСС Боян Магдалинчев.


Боян Магдалинчев

Кой е той?
Завършил е „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”

Бил е съдия в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а впоследствие заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев

В периода 1999-2003 г. е бил член на Висшия съдебен съвет

От 1997 г. е съдия във Върховния административен съд

През 2004 г. става председател на Четвърто отделение във Върховния административен съд

През 2012 г. става заместник на председателя на Върховния административен съд и ръководител на втора колегия

През 2017 г. е избран за член на ВСС от квотата на съдиите, а впоследствие съветът го избира и за свой представляващ

Ето какво още каза Боян Магдалинчев в интервю за в. Монитор:

- Г-н Магдалинчев, 2019 г. беше много важна за съдебната власт у нас – беше избран нов главен прокурор, на път е да падне продължилият над 10 години мониторинг върху съдебната власт. Каква е вашата равносметка?
- Мониторингът все още не е отменен – има становище в тази посока на ЕК, но няма изразено все още становище от Европарламента. Голяма част от магистратската общност у нас би желала той да отпадне.

Ноемврийските доклади от 2017 г. и 2018 г. и последният от тази година категорично потвърждават една възходяща позиция на промяна и изпълнение на препоръките, които бяха дадени от ЕК в януарския доклад от 2017 г. Така че е дошло времето този мониторинг да отпадне. От своя страна, българската държава има готовност с оглед на препоръките да създаде един национален механизъм, който да продължи наблюденията в тази посока и съответно да затвърди и да надгражда постигнатото през тези 12 г.

Това е постановление номер 240 на МС от 24 септември т.г, с което се създава Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията, организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона и на Съвет за координация и сътрудничество. Този акт на правителството ще влезе в сила в деня, в който отпадне мониторингът.

- И все пак годината беше знакова за съдебната власт.
- Да, годината беше по-особена за ВСС с оглед избора на нов главен прокурор. Добре известно е, че процедурата беше открита в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт и сроковете, предвидени в него – не по-рано от 6 и не по-късно от 4 месеца от изтичането на мандата на досегашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Продължи от юли, когато пленумът на ВСС прие решение за откриване на процедурата и продължи до ноември, когато беше проведено второто гласуване за избор по отношение на Иван Гешев. Този избор беше по-различен от тези на „тримата големи”, които е имало досега. Очакванията на обществото очевидно са големи. Имаше доста голямо напрежение в обществото около избора – „за” и „против” г-н Гешев.

Друг е въпросът кой стоеше отзад в единия и другия случай. Така или иначе, ВСС изпълни вменените му от конституцията и Закона за съдебната власт задължения и проведе избора по всички правила, разписани в законите. Беше трудно, дълго и уморително, с „екстри“, които не бяхме очаквали. Същевременно през целия този период от време ВСС продължаваше да си изпълнява текущите задължения.

- А какво ще представлява този Съвет за координация и сътрудничество?
- Целта на Националния мониторингов механизъм е да запази постигнатия напредък по време на Механизма за сътрудничество. Предвиденият в него съвет ще включва редица органи, както на съдебната, така и на изпълнителната власт. Предвижда се участието на органите на съдебната власт да е доброволно, като Съветът по никакъв начин не може да я контролира, нито да осъществява въздействие върху независимостта й.

Структурно той ще се състои от двама съпредседатели – заместник министър-председателя с ресор правосъдие и представляващия ВСС. Заместник-председател е министърът на правосъдието. В състава на съвета влизат председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, главният инспектор към ВСС, председателят на КПКОНПИ, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите.

Гражданското общество има активно участие със свои организации, но без право на глас – ще могат да слушат и да изразяват становища по обсъжданите въпроси. Гражданският съвет ще включва 8 членове – 5-ма представители на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, един на организация с опит в областта на превенцията на корупцията, един на организация с опит в областта на съдебната реформа и един представител на организация на работодателите, признати на национално ниво.

Участието на гражданското общество в съвета ще бъде на ротационен принцип през една година, с изключение на представителите на организациите на съдиите, прокурорите и следователите.

Съветът ще може да изисква информация, която касае неговата дейност и ще дава отчет пред обществеността за всяко проведено от него заседание – на сайтовете на МС, на министерството на правосъдието и на ВСС ще бъдат публикувани в еднодневен срок протоколите от заседанията, в това число дебатите, разискванията, изразените становища и взетите решения.

- Срещахте се с Венецианската комисия – какво се случи на тези разговори? Как ще изглежда в крайна сметка механизмът за контрол върху „Тримата големи“?
- Венецианската комисия е авторитетен орган с висок имидж, но с консултативни функции. В момента в нея членуват около 64 държави от почти целия свят – от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. По искане на държава-членка тя може да даде препоръки относно проекти на закони.

Но правомощие на българския КС е да разглежда спорове относно конституционно съобразността на законови разпоредби, там Венецианската комисия няма правомощия. Становището, което изрази Венецианската комисия, е по отношение на стария законопроект, относим за „тримата големи” – председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор.

В новия проект за изменение на НПК и ЗСВ е в частта само за главния прокурор. В мотивите на законопроекта изрично е посочено, че правителството изхожда от конституционната разпоредба, че само прокурор има право да извършва разследване за извършени престъпления. Това е разписано в конституцията в чл. 127.

В законопроекта се предлага фигурата на главния инспектор към Инспектората на прокуратурата, който да извършва такива разследвания и да възлага процесуално-следствени действия при евентуално извършено умишлено престъпление от главния прокурор и неговите заместници. Предвидени са разпоредби, които в този случай дистанцират главния инспектор от главния прокурор и неговите заместници, ако те са извършили такова деяние.

- Изборът за главен прокурор беше труден, чуха се различни обвинения, но вече мина. Какво очаквате занапред да се случва в прокуратурата като реформи?
- Съвсем нормално е според вижданията и визията в концепцията, предложена от него, да предприеме някакви промени. Може би ще продължи това, което направи г-н Цацаров досега – с териториалните отделения, които се създадоха на мястото на закритите районни прокуратури, от 1 януари те са 40, а има още.

Сега след обнародването на указа на президента за освобождаването на г-н Цацаров като главен прокурор, няма никаква пречка още на следващия ден г-н Гешев да встъпи в изпълнение на длъжността главен прокурор. По никакъв начин не е необходимо да се чака 10 януари – крайната дата на мандата на досегашния главен прокурор. Мандатът на г-н Гешев просто ще започне да тече по-рано и съответно ще изтече на същия ден след 7 г.

- А в съдилищата какви реформи предстоят? Все пак председателят на ВКС все още не е дал своите предложения за прекрояване на съдебната карта, както направиха вече от прокуратурата?
- Съдебната карта по отношение на съдилищата върви по-трудно. Има различни виждания, които са обсъждани, но не са взети решения в тази посока. Изчаква се да приключи проектът за Единната информационна система. Там се очаква да се направи пълен анализ на всички процеси, свързани с промяна на съдебната карта.

Предвижда се пилотно внедряване в няколко съдилища, на базата на които впоследствие може да се види как би проработил този механизъм. Колегите от съдийската колегия, които са против закриването на съдилища, никога не са криели своите разбирания. Единодушие в съдийската колегия не може да очаквате - тя е малко по-различна от прокурорската, но въпросът е дали някога ще се събере необходимото мнозинство за тези промени. Има много въпроси, които трябва да се уточняват, като се започне от натовареността на съдилищата.

Но този проблем е неизбежен – има концентрация на население в големите градове по икономически причини и там започват да се водят повече дела. В съдийската колегия се поставя основно въпросът за достъпа до правосъдие – дали закриването на съд в пограничен район няма да доведе на практика до отказ от правосъдие.

Аз съм против това заповедните производства да остават в съдебната система, защото те изкривяват реалната картина за натовареността. Едно заповедно дело приключва за 10-15 минути. Има съдилища, при които 60-70% от гражданските дела са заповедни производства. Но те се отчитат в статистиката като брой дела и на тази база се определят числеността на съда, неговата натовареност, щата на магистратите и съдебните служители.

Колегите, които са придобили статут на несменяемост, не би следвало да се притесняват толкова, защото дори да се закрие някой съд, те няма да останат без работа. Те са несменяеми до навършване на 65 г.

- Как върви работата на ВСС и вярно ли е усещането, че има една малка група в съвета, която като че ли бойкотира всяко по-важно решение?
- Думата бойкотират е, да кажем, пресилена. Но имат по-различни виждания. Всеки има право да изрази своето становище, така както намери за добре. Затова в конституцията и в ЗСВ е предвидено, че решенията се вземат с мнозинство. Дали ще е квалифицирано мнозинство или обикновено, зависи от конкретния случай.

- Преди няколко месеца председателят на ВКС си позволи да се намеси директно в работата на съда по висящо дело – става въпрос за случая с Джок Полфрийман. Тогава съдийската колегия реагира много остро. Да очакваме ли и последваща реакция на съвета?
- Тогава изразих своята позиция, че не е в правомощието на председателя на ВКС като административен ръководител да взема отношение по въпрос, който е в правомощието на съдебния състав, разглеждащ конкретния правен казус.

- Вече няколко години се говори за това, че както във ВСС, така и в съдебната власт има хора, които като че ли са повече политици, отколкото магистрати. Как може да се реши този проблем?
- Не мога да кажа, че политиканстват, защото ЗСВ, чл. 195, ал. 1, точка 6 казва, че съдиите, прокурорите и следователите нямат право да участват в политически партии и да правят такива политически изказвания. Ако има, това е основание за освобождаване от длъжност, защото влиза в процедура на несъвместимост.

По-скоро изказванията на някои колеги са насочени как функционира системата – според техните разбирания системата не е най-добре функционираща и трябва да се промени. Въпросът е те да го казват като своя вътрешна убеденост като магистрати, а да не стоят зад тях определени политически сили.

Ние видяхме неправителствени организации и политически сили, които стояха в основата на голяма част от протестите покрай избора на г-н Гешев за главен прокурор. Слава Богу, сред тях нямаше магистрати, с изключение на един, който след това стана общински съветник. Той вече категорично се беше самоопределил като политик.

- ВСС поиска по-голям бюджет за 2020 г. - какво се случи и ще стигнат ли парите, които държавата предвиди да отпусне за съдебната власт през следващата година?
- За бюджет 2019 г. и бюджет 2020 г. общо увеличението спрямо бюджет 2018 г. е 183 млн. лв. За бюджет 2020 г. имахме по-високи разчети на ВСС, получихме с 88 млн. лв. по-малко. Няма да има средства за назначаване на 100 съдебни помощници, на 23 магистрати, съдебни служители в ИВСС.

Няма да могат да бъдат обезпечени за половин година със средства незаети места. Но като цяло в рамките на този бюджет 771 млн. лв. ВСС ще се справи. Казах го и в парламента. Все пак трябва да се съобразяваме, че държавата също има приоритети – здравеопазване, образование, пенсии. Не е само съдебната система. Що се отнася до проблема със събираемостта, за 2020 г. заложихме по-малък размер на приходната част от собствени приходи.

Причината е, че това перо не зависи чак толкова от съдебна система и ще ви кажа защо – в законови актове е заложено, че са освободени от държавни такси различни производства и те не са малко. Например при постигането на съдебна спогодба, ако е внесен някакъв размер на държавна такса, таксата пада наполовина и ние трябва да върнем внесените пари. Това важи в особена степен при търговските дела и спорове, които са за големи икономически интереси. Като се постигне споразумение, таксата се намалява наполовина.

В някои случаи дори милиони връщаме. От друга страна НАП има много малка събираемост на публичните вземания. Имаме сключено споразумение с частните съдебни изпълнители – там нещата вървят добре. На някои места и с държавните съдебни изпълнители нещата вървят добре. Проблемите по-скоро са извън волята на съдебната власт.