Има различни прогнози за това кога в България най-силно ще се усети ефекта от глобалната финансова и икономическа криза, но единственото безспорно е, че пикът й в глобален мащаб ще е през тази година. Това коментира пред darikfinance.bg финансистът Емил Хърсев. Според него правителството в предизборно време е най-добре да не взима кардинални мерки.
Как определяте икономическата ситуация в България сега?
За съжаление икономистите не сме научени да говорим по този стратегически въпрос, за това ви трябва политик.
Как да я определя, като страна в ситуация на една глобална финансова криза. Страна, която е стабилна, със стабилна икономика, малка, рефлекторно свиваща се. Много са определителните, няма нещо, което да се характеризира с една дума.

Можете ли тогава да посочите, кои сектори от икономика са най-засегнати от световната криза?
Най-засегнати са онези отрасли, в които има свиване на поръчките откъдето следва падане цените, откъдето неконкуретноспособност на местните производители. Това са почти всички преработващи и добивни отрасли.
Няма поръчки, не че нещо им се е случило кой знае какво на българските производители или пък са застрашени. На световните пазари цената е такава, че на тази цена те не могат да произведат стока и да получат печалба. И не само ние сме засегнати, някои страни са направо в катастрофа.
Например, металургията. Понеже тя почти не остана у нас, това е и една от основните причини да не работи Кремиковци, няма пазар на тези стоки на цена, на която може да покрива разходите, и да изкара печалба. Но в Полша е жива трагедия, там металургията не я бяха разбили. Ние понеже всичко разбихме и няма какво да страда.

Това което казвате, се покрива и с данните, които продължават да излизат. Ето Банк ъф Ингланд прогнозира 4% спад за първото тримесечие в Англия.
В България ние тези шамари сме ги отнесли преди. Нас вече са ни намачкали до минимума, до ядрото. Това е безкрайно устойчивото минисъстояние на икономиката. Вярно, че помръдна в някои отрасли, но няма разхайтване в България. Не са ни дали някакви безкрайни кредити да ставаме великани, да купим половината свят, като Арселор Митал и т.н.

Те също излязоха с лоши показатели.
Именно, защото това е кризата. Няма пари. Няма покупки, няма търсене, падат цените, не се покрива производството, то става неефективно и носи загуба. Това е механизмът, всеки се свива, никой не търгува, всеки яде запасите, няма поръчки. Какво правим тогава!? Ами не произвеждаме, уволняваме работници и така върви. Това е всъщност кризата.
Сега сме в състояние на една мулти-криза, която се отразява на всички страни и всички отрасли. Когато няма търсене на коли Мерцедес не търси ламарина, като не се търси ламарина не се добива руда, не се добива руда и се уволняват миньорите.

Кога ще бъде според вас ще бъде пикът на кризата? Има много изказвания.
Аз, следейки пазарните анализатори, съм виждал поне едно стотина прогнози на маркет-инсайдъри, че пикът е минал.
Добре, какво е вашето усещане тогава?
Не можем да имаме усещане. Прекалено сме далече. Нашето усещане за нафтова печка не може да бъде никакво, ако се намираме на километър и половина от нея. И я гледате само отстрани, ако гръмне ще я видите, но дали се затопля или - не, от това разстояние не може да се прецени. Ние сме толкова далече от епицентровете на тази икономическа криза, че не можем да имаме никакви осезания. Можем само, когато се случи нещото, след известно време, кой по-бързо, кой по-бавно да го регистрираме. Ще разберем, че сме минали пика чак когато видим, че има следкризисното леко оживление, преди да навлезем в протяжната депресия, която ще трае години.

Има ли все пак някакъв шанс това да стане през тази година?
При всички положения ще стане през тази година. Няма никакви съмнения. Има едно базово потребление на света, което трябва да продължава и светът трябва да се самоорганизира и да работи. Каквото и да е нивото на потребление, той /светът/, трябва да си го осигури.
От това зависи кога ще се възстанови нормалната търговия в света, което означава нормалното потребление. Кога ще се изразходвани запасите, кога ще е приключило свиването, докъде то ще се свива, за да започне възстановяването на един нормален оборот. Нормален в криза, свит до крайност, но вече нормализиран и плавен. Защото сега имаме free fall, в смисъл всичко намалява. Но това не може да става безкрай. В един момент запасите на Мерцедеси ще се изчерпат. Всичките там паркирани автомобили, където ги гледате, където производителите имат навика да показват едни огромни летища и паркирани примерно, Хонда до Хонда. Но в един момент една по една тези Хонди си тръгват, защото колко и да е, хората продължават да се движат, колите се чупят всеки ден. Трябва някой да добавя изхабените или излезли от строя машини, т.е. тези запаси ще се изчерпят. Тогава, няма да се продават да кажем 10 000 Хонди на ден, а 2 000, но този обем вече ще остане константен.

Правилно ли разбирам, че има шанс поне дъното на кризата да бъде през тази година?
Не само шанс. Очевидно е, че при тези темпове на разпад, които реализирахме през периода ноември-януари, ако тези темпове продължат, до края на годината няма да остане свят. Той ще умре целият. Не може 12 месеца с по 12% да намалява търсенето. Защото, ако случайно не се случи това, всички ще умрем и край. Просто светът ще се самоубие от глупост. Но той обикновено не се самоубива толкова лесно, защото много пъти сме мислили че а-ха ще умрем, пък пазарът се възстановява. И поради очевидната невъзможност това да продължи повече от една година, следователно някъде през тази година ще видим и пика в кризата.

Да Ви питам ли за действията на правителството, след като сме далеч от печката?
Според мен най-добрата стратегия на българското правителство е да си седи и да участва в дискусиите, но да не пипа нищо. Да не прави никакви или минамални стъпки, защото те могат да доведат само до разхищение на средства, подобно на колегите им от цяла Европа.

Т.е. поддържате тезата си отпреди няколко месеца.
Най-доброто за едно правителство в криза са минимални движения. Само простотии могат да направят.

Стабилен ли е бордът?
Бордът е винаги стабилен, той е едно правило. Да бъдеш или да не бъдеш – това е една сентенция и тя е винаги стабилна. Какво ще й стане на нея. Написана е на стена и тя седи там. Трябва нещо да я изчегърта от стената, за да не е там. Затова казвам, че бордът е правило, той винаги ще седи. Това съотношение лев/евро то винаги е зададено, докато някой със закон, съзнателно не го премахне.
Бордът е стабилен, понеже ние не можем да хвърляме милиарди подобно на г-н Саркози, за да спасим не знам какво си. Примерно, краварите, градинарите и т. н. И поради тази невъзможност да направим тези неща, които г-н Саркози направи, и поради които французите после ще страдат повече, поради невъзможността да направим безкрайно количество глупости, а само доколко имаме пари, бордът е безкрайно стабилен.
Друг е въпросът какво той ще ни причини заради своята стабилност.

Питам Ви неслучайно, защото и през миналата седмица имаше изказвания, като това на американския икономист Нуриел Рубини, че поради влошаващата се икономическа ситуация балтийските страни и България ще бъдат принудени да отслабят контрола върху националните си валути.
Във всяка една професия има така наречените шарлатани. Това са лица, които обикновено се кичат с някакви знания и си приписват някакви магически свойства. Те вече се изказват, от време на време медиите имат нужда да изкарат някой такъв кризисен пророк, доколкото сериозните хора избягват да се ангажират с подобни твърдения. Винаги някой просто си обува червените гащи, за да го виждат отдалече и хуква, без въобще да го е грижа, че след шест месеца просто ще се окаже, че всичко, което е говорил са пълни дивотии, той просто яха момента и печели популярност в резултат на това, че изрича страховете на другите.
Гарантирам ви, че той няма грам идея от българската икономика, от балтийските, от украинската, ама абсолютно нищо не разбира. Откъде знам, че не разбира!? Ами гледам какво говори Нуриел Рубини, гледам какво пишат колегите банкери, дето работят в Украйна.
И които много ясно казват. Чакай, какъв е този разпад, няма такива работи, това е една огромна държава, тя е колкото Франция. Тя произвежда, тези кредити, които са дадени те не са провал. Хората не са ги изяли, а са купили машини, работят, произвеждат. Това казват банкерите, не такива като Рубини. Как Украйна ще стигне нулата!
/БЛИЦ