Антирекламата беше голям гаф - опитваше се да направи Бойко отрицателен образ, но стана точно обратното, той се превърна в герой. Невъзможно усилие беше опитът на БСП да го направят отрицателна фигура. Така вижда нещата медийният експерт Георги Лозанов. В интервю пред БЛИЦ той определи като гротеска и обяснението, че всички беди на прехода са, заради Иван Костов.
- За мен този резултат беше очакван. Като цяло това е един голям протестен вот,&nbsp;насочен срещу компрометираните редици, а Бойко Борисов го усвои. Това всичко е една електорална битка срещу комунистите. Така беше и през 1989 г., когато битката също беше срещу комунистите, които управляваха страната 45 години. Сега, въпреки претърпените модификации, тези нагласи са съхранени в българското общество. Независимо от неясния електорален профил,&nbsp;тази политическа вълна&nbsp;може да бъде поставена в дясно. <br /> <br /> Какво имате предвид под &ldquo;неясен електорален профил&rdquo;? <br /> <br /> - Това е протестен вот, а той няма много ясни идентификации, той е само &ldquo;срещу&rdquo;. В това отношение заявлението на Бойко Борисов, че иска да прави дясна политика и че се ангажира в дясно, може да пакетира вота в дясно и по този начин да се реанимира десния проект в България, който в последно време беше пред катастрофа.&nbsp;<br /> <br /> Защо българите излязоха да гласуват толкова масово?<br /> <br /> - Една от причините българинът да излезе да гласува беше изказването на Ахмед Доган. Неговото изказване беше откровено самопризнание,&nbsp;че&nbsp;цялата политика в България до момента е една огромна далавера. И някак си това изказване събра събра протестния вот и&nbsp;мощните негативни енергии срещу комунизма в България, които периодично извират. <br /> <br /> Какво оставя старото правителство на новото? С какво трябва да се справи Бойко Борисов?<br /> <br /> - С какво ли не, властта е голяма привилегия точно в този момент. Защото България в момента претърпява две кризи. Икономическата криза е по-малката криза и не създава толкова голям проблем, както политическата. Заради собствената ни политическа криза на ценности интеграцията в Евросъюза не може да с състои. С всичко това трябва да се справи Бойко Борисов. Защото тройната коалиция фактически беше създадена, за да ни вкара в ЕС, а тя почти ни изкара от там. Ако Бойко Борисов може да осъществи това завръщане, то това непременно трябва да стане в партньорство със Синята коалиция. Защото в чисто исторически план, това е политическата сила, която ни води към ЕС. <br /> <br /> Завой надясно винаги се приема&nbsp;добре от ЕС? <br /> <br /> - Да,&nbsp;защото този завой е към партньорите ни там.&nbsp;Сегашната политическа вълна трябва да получи реален десен профил, но това непременно трябва да стане с осъждането на комунистическото ни минало. Ние вече 20 години живеем в ценностен срив, защото така и не успяхме да осъдим комунистическото си минало. Германците например осъдиха фашизма, другите бивши соцдържави по един или друг начин успяха да се измъкнат от тъмното си минало за разлика от България. Затова ми направи силно впечатление това, което каза Борисов, че в Белене е лежал дядо му. Това за мен беше важен знак, защото ние не трябва да преставаме да се отказваме от този дебат за политическото ни минало,&nbsp;само през него ще намерим пътя към настоящето.&nbsp;<br /> <br /> Къде сбъркаха политиците с посланията си? Кой направи най-голямата грешка? <br /> <br /> - Разбира се БСП сбъркаха с антирекламата. Доган също сбърка с изказването си, но НДСВ и БСП&nbsp;платиха за това. Доган е&nbsp;политик, който не се влияе от това, което се случва на политическата сцена и може да си позволи всичко. Другите партии платиха тази цена. Общите негативни предизборни послания традиционно дават обратен ефект. Имаме богат опит от черепите и костите върху политическата карта на България. Антирекламата беше голям гаф и се опитваше да направи Бойко отрицателен образ, но стана точно обратното &ndash; той се превърна в герой. Невъзможно усилие беше опитът на БСП да го направят отрицателна фигура. Освен това обяснението, че всички беди на прехода са заради Иван Костов е чиста гротеска. <br /> <br /> И Божидар Димитров, и Вежди Рашидов дадоха заявка министър на културата, и двамата заявиха, че са подготвени. Кой според вас е по-подготвен за поста?<br /> <br /> - Не мога да кажа кой ще оглави поста, доколкото знам и двамата са заявили желание. Няма съмнение, че и двамата са разпознаваеми публични личности. Но Божидар Димитров до голяма степен&nbsp;се легитимира през един националистичен възглед, който за мен е чужд. Предпочитам по-либерални и толерантни гледни точки, особено в областта на културата. Още повече, че този национализъм се основава на утопии, които вадят хората от съвременното им усилие и живот тук и сега, от радостите на съвременния свят. Затова ми се струва, че министърът на културата преди всичко трябва да може да създаде среда и възможности да се развива съвременната култура. <br /> <br /> Ако Димитров стане министър, културата ще стане един тип музейна. Тя ще се превърне в един голям музей. Културата трябва да е на улицата, тя трябва да е жива, да е на екрана в модерните й форми, да минава и през пазара, защото това е модерния й път. <br /> <br /> Вежди е творец и както всички творци, той носи нещата в себе си, има елемент на егоцентризъм. Творците през себе си мерят нещата и първо собствените си разбирания и импулси превръщат в мярка за всичко. А най-важното нещо в културата е нейното многообразие и плурализъм. Струва ми се, че през последните години Вежди твърде много е бил фиксиран около Доган и това е неговата тема. Така че акцентът ще бъде поставен около това, а акцентирането от гледна точка на културата не е най-добрият модел. Творецът си носи и този проблем, който се превърна в централна тема за него. <br /> <br /> Стефан Данаилов справи ли се като министър? <br /> <br /> - Ламбо е много по-добър актьор и симпатична фигура, отколкото министър. Той влезе и в тази роля, но тя не е най-добрата му. Съдбата на културата в нашето общество на прехода, както и възгледът за нея в последните 20 години не е изяснен. Продължава да стои едно очакване, че държавата е тази, която е длъжна да поддържа културата. И срещу това самата култура трябва да гарантира някаква национална идентичност, въпреки че в съвременния, глобален и маргинален свят, това става все по-маловажно занимание. Има все още много концептуална работа, която не е свършена. <br /> <br /> <b>Десислава Вангелова, БЛИЦ <br /> </b><br />