Диана Димитрова, любимата жена на д-р Георги Китов, ще продължи неговото дело. Това каза тя на репортер на БЛИЦ непосредствено след поклонението пред паметта на големия учен.
Хиляди се събраха пред Археологическия музей в София, за да отдадат последна почит на колоса на българската археология. Пред тленните останки на откривателя на златната маска на Терес се поклониха президентът Георги Пъравнов, министрите на образованието и културата Даниел Вълчев и Стефан Данаилов, лидерът на ДПС Ахмед Доган, депутати, учени, общественици.
Световните медии също отразиха на първите си страници голямата загуба за археологическата наука. Те сравниха Георги Китов с Хенрих Шлиман, откривателя на Троя. Нашите медии го наричаха Индиана Джоунс, самият той не обичаше това определение. Минути след сбогуването с д-р Китов репортерът ни разговаря с неговата любима жена и майка на 9-годишната му дъщеря.

- Диана, въпреки че си отслабнала драстично за отрицателно време, изглеждаш страхотно за ситуацията, в която се намираш.
- Каза го точно – изглеждам страхотно за ситуацията, в която се намирам. Така е, защото съм се мобилизирала, стегнала съм се. Китов би искал така да се държа достойно. Той не би се оплакал до последно.

- Как разбра за смъртта на д-р Георги Китов?
- Бях в София. Обадиха ми се и ми казаха, че е в безсъзнание. Потеглих към Старосел. През цялото време се надявах това да е истината. Но тя ми беше спестена. Нашите сътрудници от експедиция ТЕМП не ми казаха нищо конкретно, докато не отидох при тях. Докато шофирах телефоните ми започнаха да звънят един през друг. Не ги вдигах, защото валеше силен дъжд и карах с 150 км в час. Поглеждах обаче gsm-мите, за да видя кой ме търси и дали не е някои от нашите хора. Казах си: докато те не звъннат, има надежда (плаче). Но като виждах, че ми звънят далечни хора, които едва ли ще се сетят за мен в 20 часа вечерта, почти ми беше ясно за какво става въпрос. В Старосел ме посрещна един следовател. Той пръв ми изказа своите съболезнования.
Китов искаше да живее. Не съм имала предчувствия, че ще умре. Беше витален, но явно му е дошъл момента. Добре, че е станало изведнъж. Боговете са си го прибрали и сега той е на едно по-добро място. Но ми остави толкова недовършени неща тук! Аз ще трябва да ги свърша вместо него. Няма време да се самосъжаляваме, да изпадаме в депресии. Трябва да се публикува неговото наследство, а това е много, много работа.

- След поклонението министър Стефан Данаилов и проф. Николай Овчаров ми казаха, че той изобщо не се е пазил, не се е щадял. Ти беше неотлъчно до него, защо не го предпазваше?
- Китов не можеше да бъде озаптен. Не можеше, иначе нямаше да е Китов. Той правеше каквото си реши, каквото си поиска. Раздаваше се. Никога не е отказал на журналист. Той не викаше журналистите, те идваха при него и той не отказваше интервюта. Дори имаше моменти, в които го виждах, че не можеше да си поеме дъх, а са дошли репортери. И аз му казвам: "А бе Кит, един път кажи – не". Той казва: "Не мога така, хората са дошли". То беше ужас! Ние просто нямахме лично време. Телефоните бяха включени по всяко време, през цялото денонощието бяхме на линия. Звъняха непрекъснато – кой когато се сети и за каквото се сети.

- Как се запознахте с него? В разговорите преди години си ми споменавала, че това е станало на някаква бригада?
- Да, отидох на нулева бригада. Това е бригадата преди първи курс. Приеха ме в университета история. Бях на 19 години. Сега съм на 43. По соцвреме преди учебната година се ходеше на бригади. Отидохме в
консервен комбинат в Ловеч. В моя курс имаше едно момче, който е работил при Китов още като ученик. Разбрахме, че и двамата искаме да се занимаваме с археология. Той ме попита дали желая да отида на разкопки, за да се отървем от комбината. Да, казах. Китов копаеше в близки до Ловеч села. След няколко дни, като се разхождаме с това момче из Ловеч, срещнахме един човек от екипа на Китов. Той ни каза, че на разкопките има нужда от нови хора. Каза, че можем да отидем при него, но първо трябва да ни уреди положението с комсомола. Трябваше да ни се дадат бележки. 8 човека от нашия курс отидохме при Китов. Така се започна. После 2-3 години не ходих на негови разкопки, но от 1998 г. постоянно съм била при него.

- Знам, че първият ти съпруг е грък. Кога замина да живееш при него в Гърция, след като от студентската скамейка си изучавала занаята от д-р Китов?
- Това стана, след като завърших. Въпреки това, не съм прекъсвала връзката си с археологията. Всяко лято бях при Китов. Живеех в Гърция, бях омъжена там, но всяко лято идвах на разкопки при Китов. Моят гръцки съпруг беше невероятно толерантен човек, защото ме търпя и да изчезвам от Гърция, когато си пожелая и да стоя в България, колкото аз преценя. Гърците са хора с друг манталитет (бел. авт. - Дияна намеква за ориенталското отношение на гърците към съпругите си), но аз просто имах късмет. В Гърция попаднах на един нормален човек, но... все пак византиец.
Напуснах Гърция, защото не можех да живея вечно с куфарите и със саковете напред–назад. Просто в един момент реших, че Гърция не е за мен. Гърция е красива страна. Там се виждам само като турист, или да съм на конгрес, на симпозиум, да се поразходя няколко дни, да се окъпя в прекрасното Бяло море и да се върна обратно. За мен Гърция не става за живот. За някоя друга жена, която желае да я осигурява изцяло мъжът й, да я носи на тепсия – да, прекрасно. Това е за нея, но не и за мен. Там е хубаво, подредено, чисто, законите се спазват. Но не е за мен.

- Стефан Данаилов ми разказа как при посещенията си в Париж и Дания д-р Китов е омаял датската кралица с разкази за това как вакханките разкъсвали телата на мъжете си, защото не ги удостоявали със сексуално внимание. Действително ли по този начин Китов мотивира кралицата да ви помага?
- Нямам представа, защото аз не пътувам с правителствените делегации. Не съм била с Китов нито в Париж, нито в Дания. Той е лицето, не аз. Кралицата дойде при нас в Старосел. От БАН й направиха изненада, като й подариха златен пръстен от Старосел. Бижуто е копие на прочутия конник, който пробожда паднал човек, а не глиган, както си мислехме в началото. Кралицата носи пръстена от Старосел при много важни за нея случаи. В нейна чест ние направихме изложба, а тя даде 6500 марки. Тези пари тогава бяха необходими и никак не бяха малко. Жестът на кралицата към нас е невероятен. Кралицата е страхотна жена. Тя е дама с финес и в същото време е земна. На приема, който Петър Стоянов даде в нейна чест, тя запали една дълга цигарка и после разбрахме, че доста пуши. Тъй като в родината й е забранено пушенето на публични места, тя си пушела в къщи. Кралицата си знае цената, но може да общува и с хора извън нейния тесен кръг.

- Тогава се заговори, че при посещението си при вас тя до такава степен се е почувствала у дома си, че са отпаднали всякакви протоколи?
- Тя много се впечатли от храма в Старосел, защото те нямат досег с тази култура. Като дойде при нас действително всякакви протоколи отидоха на кино. Пихме вино от една сребърна каничка. Охраната не успя да провери виното, което в началото беше наливно. Всички пихме от тази каничка, включително и нейната охрана. Бодигардовете й тайничко в едно ъгълче опитаха от напитката. Датчаните много се впечатлиха като им казахме, че каничката, от която пият вино, е от преди 2400 години.

- По едно време Илия Павлов усилено ви ухажваше?
- Той не ни ухажваше! Основните средства за Експедиция 2002 г. бяха от него. Илия Павлов ни даде машините, ние не ги плащахме. Настаниха ни да спим безплатно в Хисаря в станция на “Минстрой”. Илия Павлов поемаше големи разходи. Имахме и други спонсори. Но машините и спането на хората са голямо перо. Нямам представа защо ни подаде ръка. Самият Павлов имаше своя колекция. Аз не съм я виждала. Разказвали са ми за неговия голям бронзов слитък. Не знам каква е съдбата на колекцията на Илия Павлов след неговото покушение. Той проявяваше завиден интерес към нашата култура и древното ни минало. Сега вече не си спомням как точно стана връзката на Илия Павлов с Китов. Важното е, че стана. Не знам какъв човек е бил Илия, но за археологията направи много хубави неща. Защитната сграда на храма в Старосел я направи имено той. Неговите хора я вдигнаха буквално един месец преди да го убият. Ако не беше тази защитна сграда, грандиозният храм нямаше да го има в този момент, защото дъждовете и снеговете щяха да го сринат. Освен защитна, сградата е и красива. Тя е дървена, има врата с обков, а е със съвременни, модерни плоскости. Илия Павлов направи големи неща. Помогна много.

- Когато Илия Павлов ви финансираше, идваше ли да ви наблюдава, да следи изкъсо как работите? Контролираше ли по какъв начин се оползотворяват парите му?
- Не! Той гледаше в бъдещето. Вероятно е разчитал на точно на онзи бъдещ момент, когато се очакваше да се обявят концесии. Нямам представа какви са били целите му. Но е факт, че направи много за археологията. При нас идваха много известни хора – народни представители, двамата президенти. Първанов дори няколко пъти. Петър Стоянов каза, че не може да извади пари от джоба си, обаче говори с нужните хора. Така с помощта на Стоянов Народното събрание ни отпусна 20 000 лв. за довършване за разкопките. Това беше страхотно.

- На Голямата Косматка полицията ви спретна акция, обискира ви. Доколкото си спомням, докато Бойко Борисов (като главен секретар на МВР) говореше, че полицията изпитва нужда от кадри, при вас имаше денонощна охрана. Пазеха теб, д-р Китов, детето ви, целият екип и най-вече съкровищата, намерени от ТЕМП.
- Сега това може да ти е смешно. На нас обаче тогава никак не ни бе забавно. Съмняваха се, че ние ще изнесем нещата. Ние им треперим много повече на тези неща, от който и да било друг! Денонощна охрана и барети пазеха находките в хотела ни. Бодигардовете ни дишаха буквално във врата, те присъстваха дискретно – стояха от двете страни на коридора на хотелската ни стая. Дискетно - но бяха там....
Аз не съжалявам за нищо. Наслаждавала съм се на всеки миг, живеех интензивно.

- Гръцкият ти съпруг как приема това, че стана любимата жена на един доста известен човек?
- Нямам представа. Аз не поддържам контакти и връзки с него. Бракът ми с него беше 5 години, от тях две години и половина бях в България. Постоянно пътувах, все бях с куфарите, със саковете, на разкопки при Китов. В Гърция не ме свърташе на едно място.

- Китов с какво те впечатли?
- С излъчването си. Но между нас не се е породило онова познато привличане, при което за една вечер двама души се виждат и връзката се осъществява. Не. Привличането не беше първично, то се засилваше с годините. Тук нямаше авантюра. Опознавахме се през годините.

- Ти си 23 години по-млада от него. Той не те ли ревнуваше?
- Е, сега... Може и така да се каже, но това беше до известно време. После не.

- Защото си доказала, че си му вярна. А ти ревнуваше ли го. Д-р Китов беше интересен мъж?
- Да, интересен мъж беше. Вече си спомням само хубави неща.

- В първия ни разговор ни каза, че всичките му жени са били хубави?
- Разбира се! Той е естет. Колкото и нелепо да звучи сега това, но той е естет във всяко едно отношение. Бяхме по 24 часа заедно и не си омръзнахме. При нас дните не се повтаряха един с друг. Сутрин, като стана само знаех, че трябва да си заведа детето на училище. Като се прибирах, въобще не знаех какво ми е приготвил Китов. Винаги правех нещо. Непрекъснато ми създаваше работа, ангажименти. Интересно и хубаво беше да се живее с него.

- Първият син на д-р Китов е във вашата експедиция. Баща му плащаше ли му надница?
- Той е на 35 години, завършил е икономика, но сега не работи по специалността си. Работи в печатница. Работниците получават надници, а ние имаме командировъчни – пътни, и дневни. Те бяха 6, 12, сега са по 20 лв. на ден. Това е взимал и той като пари.

- Поддържаш ли отношения със съпругата на д-р Китов?
- Не, защото не я познавам. Тя не дойде на поклонението в Археологическия музей. Така е решила, не че не е обичала Китов. Той от доста години не живее с нея. Вероятно жената е преценила, че за всички нас е по-добре да не присъства на поклонението, на изпращането му. Аз се притеснявах от това дали тя ще дойде, дали няма да дойде. Но всеки има право да изпрати Китов.

- Освен най-известните българи, дойдоха и много редови граждани. На опашката една женичка каза: "Всички изпращат Китов – и обикновени и необикновени".
- Какво значи “обикновен”, “необикновен”. Накрая на всички им се пада едно парче земя от два на един, а на някои и по-малко. Други ги изгарят. Така че няма необикновени хора.

- Кога ще положите ковчега на д-р Китов в Централните гробища?
- На погребението няма да каним нито външни хора, нито журналисти. Няма дори да обявим кога ще бъде това погребение. Искаме да си го изпратим само ние. Повече няма да коментирам. Край. Хората се простиха с него в Археологическия музей. Това е достатъчно.

- В алеята на известните българи ли ще бъде?
- Не коментирам.

- След кое ваше откритие пламна конфликта между най-големите археолози на България д-р Георги Китов и проф. Николай Овчаров?
- Няма конфликт между Китов и Овчаров. Абсолютно съм сигурна в това, което говоря. Медиите направиха така, че между тях да се породи състезание. Китов не е казал и една лоша дума за Овчаров. Медиите искат да е интересно, непременно да има състезание за това кой е по-голям. Това е безсмислено. То се вижда кой какво е направил. Китов не може да участва в никакво състезание, защото няма кой да го настигне и надмине. Това е. Няма състезание, всеки си върши работи. Просто се получава така, че на един съдбата дава повече, на друг не чак толкова. Китов и Овчаров няма какво да делят.

- Видях на поклонението хора като издателя на в. “Земя” Димитър Иванов, Кирил Христосков - един от “моторите” на фондацията на Васил Божков. Защо обаче Васил Божков не дойде да се прости с д-р Китов?
- Васил Божков не присъства, но неговата фондация “Тракия” вече втора година спонсорира част от разкопките ни. На поклонението бяха хора от “Нове холдинг”, от фондация “Тракия” имаше венци. Не мога да отговоря защо Васил Божков не е дошъл. Това е личен избор. На погребение не се кани. Кани се на сватба. Самият Димитър Иванов е идвал и на място на големите ни открития в Хисарско и Старосел. Знам, че има частна колекция, но не съм я виждала. Много хора се обадиха да се извинят, че не могат да дойдат, защото не са в България. След тях беше е проф. Маразов, депутати, Пламен Славов, наш приятел и много други.

- Вярно ли е, че при аутопсията в Пловдив лекарите са установили, че сърцето на д-р Китов е било уголемено?
- Да, диагнозата е хипертонично сърце и артериална хипертония . За мен това са някакви медицински термини. От това е починал. Не пише, че е получил инфаркт. Не е инфаркт!

- Проф. Овчаров ми каза, че д-р Китов е имал три байпаса и порок на сърцето от малък?
- Не, нямаше нито един байпас, а митрална клапа и пейсмейкър. Сърцето има две клапи. При Китов едната беше сменена с изкуствена, а машинката е тази, която подава сигнали към сърцето за пулса. Той нямаше нито един байпас. Сърдечните операции му ги правиха в трета градска болница в София, в националния кардиологичен център. Д-р Коларов го оперира и му сложи клапата. А пейсмекъра му сложи д-р Пазърбасамов, който вече не работи в България, което трябва да ви говори нещо.

- Д-р Китов е трябвало да пази режим!
- Естествено, винаги са му казвали това. И естествено той не го правеше, ама никога. Пушеше до 2000 г., е след това спря цигарите. Лекарите дават едни разписания, които хора като Китов няма как да спазват. Ако лекарят си е свършил добре работата, дори в организма да има чужди пластинки, човек трябва да живее пълноценно. Това означава да ти се подобри качеството на живот след операцията, а не да медитираш и само да дишаш. Трябва да може правиш всички неща, които ти доставят удоволствие, без да мислиш за това дали те боли тук или там.

- Защо като пиете вино, на дъното на чашката слагате златна монета?
- Не, не слагаме монетка. Когато намерим някакъв златен предмет при разкопки, непременно го слагаме на дъното на чашка и всички от експедицията пием шампанско от една стъклена чаша. Не монетка. Слагаме каквото намерим – пръстенче, гривничка. В къщи си пием виното най-нормално.

- Дъщеря ти, която е плод на любовта ти с д-р Китов, има ли представа кой е баща й?
- Не знам дали изобщо си дава сметка кой е баща й. Мисля, че още не. След някоя друга година ще разбере. Така е по-добре, защото сега щеше да й е още по-трудно да преживее загубата.

- Защо единствената дъщеря на д-р Китов не беше на изпращането му?
- Не беше, защото я изпратих на училище. Не смятам да разстройвам детето с церемонии - да минават всичките тези хора пред него и да изказват съболезнования. Тя не познава тези хора, какво общо имат те с нея. Всеки би могъл да й пие от енергията. Няма такива работи. Тя е на училище, след това е на алианс. Какво да види на това “сбогуване”? Да види първите мъже как го изпращат Китов?! Много важно. Нека да запомни татко си, както си го познава, защо трябва да го вижда по този начин?

- Къде сте сложили работните дрехи на големия археолог?
- Те са в ковчега. Гащеризон, тениска, боти. Иначе Китов, както видя, си е облечен в костюм, а работните дрехи са сложени под възглавницата.

- Вие сте хора, които спазват древни ритуали. Предчувствам, че в ковчега на д-р Китов сте сложили и други предмети, освен неговите работни дрехи?
- Сложихме и други неща, но няма да кажа какви. Няма! Но не сме сложили инструменти.

- Сложили сте му нещо много лично, някакъв предмет, който улеснява връзката с “онзи” свят?
- Да, този предмет е символ. Но няма да кажа какъв е. Решихме да не повиваме ковчега с българския трикольор, защото той не е в затворен. Трибагреникът беше под ръцете на Китов. Преди да го положат в гроба, ще ни върнат българското знаме. Китов имаше силно изразено национално чувство. Винаги е искал находките ни да са за България. Той направи така, че името на България да се споменава с хубаво в чужбина.

- Диана къде е сега д-р Георги Китов?
- Тук! Аз съм сама, но не съм самотна. Напиши това!

Едно интервю на Мария Друмева/ БЛИЦ