Малвина Симончини: Роднина на Дража Вълчева ме изнасилваше системно!

София, България 23 Май 2011, 15:14 3196 прочита 0 коментара

Малвина Симончини. Дамата твърди, че е жива благодарение на Батето.

Човекът, който ме погуби, е жив и здрав и отново е във властта, изповяда българката, която избяга от него чак в Италия

Малвина Симончини (Мария Станчева) се срещна с човек на в. "ШОУ" в Италия, на прословутия площад &bdquo;Бра” в град Верона, на две крачки от амфитеатъра &bdquo;Арена ди Верона”. Не се познаваме, само сме се чували десетина пъти по телефона, след като преди време ни свърза друга българка – общата ни позната оперната певица Надя Савова, която от много години живее в Италия. Знаех няколко неща за трагичната история на нашенката, но това, което чух от нея, ме потресе. Жената не пожела да бъде снимана от страх, че някой може да я разпознае в България, и се наложи да действам на принципа на скритата камера, за което й се извинявам. <hr /> - Как да те наричам сега? Малвина или Мария? - Тук никой не ме нарича Мария, макар че има и италианки с това име. А и не ми е приятно да го чувам, защото ми напомня за един много неприятен период от живота ми. Период, който искам да забравя, но не мога... - Ще разкажеш ли? - Единственият, пред когото съм разказала историята си с подробности, беше Иван Славков. Това е човекът, който спаси живота ми и когато по италианската телевизия съобщиха за смъртта му, плаках цялата вечер. Благодарение на този човек съм жива... Много години минаха оттогава. През 1976 година бях студентка във Факултета по журналистика втора година, когато в катастрофа загинаха и двамата ми родители. Останах сама, но имах стипендия и малка пенсия, с които се издържах. От университета знаеха за моя случай и през лятото ме изпратиха на стаж в телевизията в Пловдив. Бях &bdquo;момиче за всичко”, но получавах някакви пари. Така попаднах на мъжа, който ме погуби. Беше близък на Дража Вълчева и всички му се подмазваха. Заемаше някакъв пост и в партията. Не знам как попаднах в лапите му, но сега си давам сметка, че съм била директно в ада. Няколко пъти излизах с него, харесваше ми. Беше веселяк, бохем и доста жени се въртяха покрай него. Твърде скоро разбрах, че под тази маска се крие самият дявол. Сега ми е трудно да говоря за това... - Защо, какво се случи? - Закара ме на една вила в Родопите и там ме заключи. Вече знаеше, че нямам семейство и няма кой да ме потърси. Предупреди ме, че ако се опитам да избягам, ще ме намери и ще ми тегли ножа. Казах му, че когато ме пусне оттук, ще оплача в милицията, но това го вбеси и тогава за първи път ме преби. В тази вила останах заключена цял месец. Той идваше два пъти в седмицата с приятели, за да играят бридж и да се наливат с алкохол като свине. Пикаеха направо в ъглите на стаята върху мокета. Караха ме да им чистя повръщаното и напиканото. Натикваха ме насила под масата, докато играят, за да им правя... знаеш какво. Изнасилваха ме един по един, всичките подред. Когато ме пуснаха да си ходя, звярът ме предупреди, че ако гъкна някъде за вилата, с мен е свършено. Каза ми: &bdquo;Ще те натикам в затвора за проституция. Имам трима свидетели, които ще докажат, че си ги обслужвала за пари”... Каза ми още, че ме пуска, но &bdquo;оставам на повикване”. &bdquo;Като ти свирна - ми рече партийния другар, - и дотичваш на минутата”. Разбрах, че трябва да се спасявам от този мъж, но не знаех къде и как. Тогава се сетих за генералния директор на телевизията Иван Славков. Той беше идвал за едно предаване в Пловдив, бяхме разговаряли почти приятелски с него за бъдещата ми работа и реших, че той може да ме спаси. Мислех си, че като му разкажа за моя ад, той ще унищожи тези мъже с един замах. Сега разбирам, че съм била твърде наивна, но тогава вярвах, че като зет на Тодор Живков той може всичко. В сградата на телевизията не ме пуснаха и се наложи да чакам, докато Иван Славков си тръгне. Спрях го на тротоара, преди да се качи в колата, и се разплаках. Невероятен човек, нямам думи! Не само че ме изслуша, но ми и помогна. Най-напред ми каза, че не може да се занимава с това, което не му е работа, а после ме попита къде искам да отида. Бях ходила на курс по италиански език, знаех някакви думи, и от устата ми се изплъзна: &bdquo;Италия”. Няма да разказвам подробно как Иван Славков ми помогна да пътувам с колата на телевизията до Италия. Стовариха ме на един кръстопът и ми казаха: &bdquo;Живей!”. И, както виждаш – живея! - Как се разви след това животът ти? - И досега съм убедена, че късмет ми е било да ме стоварят точно на това място до един разсадник за екзотични дървета. Стоях край пътя като ударена от гръм и се чудех какво ще правя, накъде да тръгвам с малкото дребни пари в джоба си. В разсадника работеха няколко жени и отидох при тях. Добри хора са италианците, да знаеш! Приютиха ме, собственикът ме взе на работа и така тръгна животът ми. Сега разсадникът е мой. По-късно срещнах съпруга си Паоло Симончини. Но ми трябваха години да преодолея травмата от онези изнасилвания, за да допусна мъж до себе си. Той беше по-възрастен от мен с 16 години, но пък беше добър човек. Почина преди три години от рак на бъбрека. А преди 15 години купихме разсадника и все аз се занимавам с него. Вземала съм на работа няколко българки, но не бяха свестни жени... Знаеш ли как говорят тук за българите? - Че само те могат да ти смъкнат чорапите, без да усетиш, и то без да ти свалят обувките... - Казваш, че трепериш, когато чуеш името на България? Не си ли се връщала в родината? - Никога! Но се срещам с българки, които ми разказват какво става там. Познавам се с Дарина Павлова, имам приятелка Янка, която е търговски представител на българска фирма във Верона, няколко пъти сме разговаряли и с актрисата Мишел Бонев. Знам това, което те са ми казвали за България. Знам още, че човекът, който ме погуби, е жив и здрав и отново е във властта. Знам, че властната му леля Дража Вълчева също е жива. Как да се върна? Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Верона – София