Аз не ги познавам, подлъга ме един Светльо, който работи при тях, разказва Тихомир Трифонов, доведеният син на бай Иван от Балван, който изненадващо се оказа собственик на „Венид Яхт”
<em>Яхтената компанията на братя Диневи &quot;Венид яхт&quot; тихомълком е станала собственост на безработния бай Иван Иванов от великотърновското село Балван. Новината гръмна миналата седмица и се превърна в скандал, след като стана ясно, че бедният човечец е поел фирма с многомилионни задължения. Самият той обвини за всичко доведения си син - Тихомир Трифонов, а адвокатът на Диневи опита да измъкне клиентите си, обяснявайки, че те са излезли от компанията преди прехвърлянето на собствеността, а решенията е взимал бившият им съдружник Георги Михов. &quot;БЛИЦ&quot; издири третата страна в случая - Тихомир Трифонов, който представи неговата истина.<br /> <br /> Притеснен от внезапния интерес и забърканите в скандала богаташки имена, 30-годишният мъж провери като детектив самоличността на човека на нашия репортер, отказа да бъде сниман и направи всичко възможно, за да се убеди, че не му се готви конспиративен капан. Противно на очакванията, Тихомир пристигна на срещата с 15-ина годишен ФИАТ и скромно облекло, а една от първите реплики преди интервюто беше: &quot;Приличам ли ви на човек, осъществил наскоро сделка за милиони?&quot;.<br /> </em><br /> <br /> <strong>- Тихомире, ти ли си посредникът за изчистването на дълговете на братя Диневи?<br /> </strong>- За Диневи не мога да кажа нищо, защото не се познавам с тях. Сигурното е, че от цялата работа аз съм само потърпевш. Измамиха ме, а сега излиза, че едва ли не съм въртял далавери на гърба на доведения си баща. <br /> <br /> <strong>- Но той те обвини персонално?<br /> </strong>- Направил го е от притеснение. Журналисти пристигат пред къщата, съобщават му, че дължи милиони и искат обяснение. Сетил се е, че ми е давал личната си карта, че сме били до морето да подписваме документи и го е казал.<br /> <br /> <strong>- Натопен си от бай Иван?<br /> </strong>- Просто не е имал възможност да премисли добре. Бил е стресиран. С него и в момента сме в добри отношения, виждаме се всеки ден. Щеше ли да е така, ако наистина смята, че съм го преметнал? Личната му карта съм я взимал, но още през миналата година. Трябваше да помагам за куп неща, защото лежеше в болница. До морето пък бяхме, за да се уредим с ресторант под наем, а сега се оказва, че сме купили дългове.<br /> <br /> <strong>- Правиш услуга на братя Диневи, без да ги познаваш?<br /> </strong>- Опитах да направя нещо за себе си и семейството. Не за Диневи. Това искам да се знае. Аз нито съм ги виждал, нито съм разговарял с тях. Чувал съм само за някакъв Жоро Михов, даже не знам какъв се явява.<br /> <br /> <strong>- С кого тогава се споразумя, за да се стигне до сегашното положение?<br /> </strong>- Човекът, който забърка цялата каша, се казва Светльо. Чувствам се измамен лично от него. Оттам нататък той си знае с кого е имал взимане-даване, това не е моя работа. Лошото е, че не се сещам за трите му имена. Знаеш как е сред познатите, говорим си и се знаем по малко име, не по фамилия. Но и нея ще разбера в близките дни.<br /> <br /> <strong>- Какво е неговото участие?<br /> </strong>- Светльо го познавам от доста години, без да сме кой знае какви приятели. Знам, че <br /> <br /> <u><strong>работи при братя Диневи в строителството. <br /> <br /> </strong></u>Пътува и понякога минава през Търново. Преди няколко години взе при себе си наш общ познат, който беше закъсал. Уреди го да работи на яхтите, след това му е помогнал да завърти и ресторантче. За 6-7 години момчето си стъпи на краката. Взе си жена, направи семейство, добре е с парите. Към края на миналата година се виждам със Светльо в Търново и му казвам: &quot;Измисли нещо и за мен, дай ми едно рамо&quot;. Той обеща, че ще помисли по въпроса.<br /> <br /> <strong>- И ти предложи да намериш будала, който да изкупи дълговете на братя Диневи?<br /> </strong>- Ако бях решил да правя такова нещо, щях да хвана едно циганче от селата, да му бутна някой лев и да взема подпис. Замисли се - каква е логиката да замесвам роднина? Някъде след февруари, може би през март, Светльо ми предложи нещо напълно законно. Каза, че има възможност да се вземе на тънък наем ресторант на &quot;Марина Диневи&quot;, от който ще се вадят по 5-10 000 лева на ден. Нямал право да действа от свое име, защото работи при Диневи. Затова поиска да движим през мен нещата, като отделно ще се разберем да му давам нещо като комисионна.<br /> <br /> <strong>- Офертата изглежда изгодна. Защо тогава сте замесили бай Иван?<br /> </strong>- Защото и на мое име не става. Имам две дела - за кредит и за земи. Не са нищо особено, едното е даже за някакви си 400-500 лева, но по-лесно беше да включа Иван. След като ми минат делата, със Светльо щяхме да направим фирма, за да не занимаваме баща ми. Отидохме при Иван, обясних му какъв е планът и той се съгласи да работим от негово име.<br /> <br /> <strong>- Къде в цялата история са тогава луксозните екскурзии до свети Влас, с които се твърди, че си &quot;приспал&quot; бай Иван?<br /> </strong>- Ходихме два пъти, но не на екскурзия, а по работа. Първия път, около месец след като с Иван се съгласихме да участваме, Светльо ни извика, за да сключим предварителен договор с &quot;Венид яхт&quot; и да предплатим за ресторанта. Планът беше да уредим наем за следващото лято - 2011 г. Всички разходи се поемаха от Светльо. Иван трябваше само да разписва документи. Светльо ни изпрати в Бургас, където едно негово момиче оправи нещата. Дадохме й личната карта, когато отиде в кантората на някакъв адвокат, без ние с Иван да се срещаме с него. Минахме и през нотариус, подписа се 1-2 странички договор, към който имаше цяла папка с анекси, върнахме се при Светльо да се видим на маса и след това отпътувахме за Търново.<br /> <br /> <strong>- Не можеш ли да кажеш имената на адвоката и нотариуса?<br /> </strong>- Имена нямам, защото Светльо поиска договорите да останат при него. Мога да покажа къде са канторите им. Помня много добре местата, въпреки че адрес не съм записвал. <br /> <br /> <strong>- Така ли се взима ресторант - на сляпо?<br /> </strong>- Грешката ми е, че съм много наивен като човек. Казват ми го приятелите, казва го и жена ми. Мисля си, че знам много и точно на мен такова нещо няма да ми се случи. <br /> <br /> <u><strong>Доверих се на Светльо, защото беше взел един като мен и му беше помогнал. <br /> <br /> </strong></u>Затова слушах какво ми се казва и изпълнявах. Сега ме е яд, че не взех поне копия на договорите, но пък това не би трябвало да е фатално. Смятам да отида при нотариуса и да си поискам документите.<br /> <br /> <strong>- Кога пътувахте за втори път до морето?<br /> </strong>- Април - май месец да е било. Светльо ни заведе при втори нотариус в Бургас, за да потвърдим договора. Развеждаше ни с луксозен джип, имаше и една хубавица, която обясняваше, че те владеят всичко на морето, че и ние ще дръпнем напред с парите. Накараха ме да се почувствам голям човек.<br /> <br /> <strong>- Значи все пак с бай Иван сте &quot;поотпуснали края&quot;?<br /> </strong>- Никакъв край не сме отпускали. Дори не сме оставали за нощувка. Явно са ни баламосвали, за да финализираме договора. Но пък и аз бях спокоен, защото в крайна сметка не правя нищо нередно. Минаваме през общината, заверяваме при нотариуси, всичко е точно. Сега се замислям, че когато момичето внасяше капаро в банката, на няколко пъти уж правеше някакви грешки. &quot;Ох, сбърках - подпиши пак, подпиши пак, подпиши пак&quot;... Може би тогава са ни объркали, за да подменят нещо.<br /> <br /> <strong>- Ти му казваш &quot;нещо&quot;, но за държавата това е несъбираем дълг от милиони левове.<br /> </strong>- Нали ти казах кога разбрахме за дълговете - преди няколко дни. От журналистите. Прибрам се с Иван в Търново и чакам да въртя ресторант, а то се оказва, че не сме взели заведение под наем, а сме купили фирма. Не знам за държавата, но ние със сигурност сме измамени. <br /> <br /> <u><strong>Ако бях разбрал по-рано, щях на секундата да подам жалба в полицията. <br /> <br /> </strong></u>Изведнъж обаче ме обвиняват в какво ли не.<br /> <br /> <strong>- Не потърси ли сметка от въпросния Светльо?<br /> </strong>- Неоткриваем е. Звъня му от моя номер, звъня му и от непознат, но не вдига.<br /> <br /> <strong>- Призна, че имаш дела. Да не се окаже, че си някой бандит?<br /> </strong>- Не съм осъждан. Освен това в едното дело пострадалият съм аз и става дума за смешни работи. Аз не претендирам, че съм света вода ненапита. Обикновен човек съм. С всичките плюсове и минуси, които всеки ги има. Правил съм грешки в живота си, но хората знаят - карам един стар ФИАТ, по дискотеки не ходя, с шумни компании не се събирам. Най-много на някой празник. Имам здраво семейство, обичаме се. Най-много да пия една ракия вкъщи, докато гледам телевизия и си лягам да спя.<br /> <br /> <strong>- Къде те завари новината за придобитите дългове?<br /> </strong>- Бях за риба. В един момент ми се обаждат по телефона и ми казват, че съм забъркан с имена на големи бизнесмени, а аз нямам нищо общо с тях - не ги познавам и не искам да ги познавам. Дали са свързани или не със случая не е моя работа. Стана така, че вместо за добро животът ми се промени за лошо. До вчера си ходех за риба, карах го спокойно, а сега не знам на кого да вярвам. С толкова милиони около мен може всичко да стане. Да ми бъдат изкривени думите, да ми се направи манипулация и какво ли още не.<br /> <br /> <strong>- Малко ли е, че имаш възможност да представиш гледната си точка, след като бай Иван и адвокатът на Диневи вече го направиха?<br /> </strong>- Аз и затова се съгласих. Не се занимавам с никакви стратегии или нещо подобно. Реших да кажа истината, пък каквото ще да става. Питаш ме, отговарям ти, а който трябва - да си прави изводите.<br /> <br /> <em><strong>Никола Костадинов, БЛИЦ<br /> </strong></em>