- Г-жо Славкова, логичен резултат ли е паритетът ГЕРБ-БСП, което показва  последното изследване на електоралните нагласи на агенция „Тренд”?
- Всеки месец провеждаме такива проучвания.  След началото на протестите през август, както  и септември се отчита спад при ГЕРБ. Не се наблюдава обаче и повишаване при БСП, остават на сходни нива с тези в предходните месеци. На фона на протестите, на ескалацията на напрежение ГЕРБ започват да губят. Резултатите в следващите месеци ще покажат доколко устойчива е тази загуба, доколко е моментна.


- Каква популярност на останалите политически сили отчитате?
- Има растеж на електоралния потенциал при „Има такъв народ” на Слави Трифонов през август и септември, които остават трета политическа сила за този период. Това е един от печелившите от протестите, въпреки че не присъстват физически, а да изразяват подкрепа в социалните мрежи.  ДПС е четвърта  политическа сила. С уточнението, че това е моментна снимка в настоящия изключително динамичен етап, не е прогноза за изборите.

„Демократична България” е със сходни позиции за август и септември -съответно 9.9 и 10.1 процента. Те успяха да спечелят популярност с акциите си в Росенец, с участието в протестите.

Формацията на Мая Манолова „Изправи се.БГ” е с 4 процента - на ръба, ще видим дали ще мине бариерата в следващите месеци. Обединените патриоти са едни от губещите в ситуацията. Сега са малко под чертата - 3.9 процента.

Това е труден резултат за определяне дали ще влязат в следващ парламент, или не. Данни, които сме наблюдавали назад във времето, показват, че Патриотите също губят като част от управляващото мнозинство.

Останалите политически формации са около 1 процент - „Воля”, „Възраждане”, „Атака”, както и новите политически формации - на Цветан Цветанов и анонсираното от Васил Божков „Българско лято”.

- Защо формацията на Слави Трифонов, който не участва в протестите, трупа такава популярност, дори по-голяма от много активната „Демократична България”?
- Не казвам, че формацията на Трифонов е големият печеливш, но безспорно е печеливша. „Демократична България” обаче също печели - в предходните ни данни бяха дори под 4 процента.  

Като цяло обществото много по-лесно може да разбере Слави Трифонов и неговите послания и песни, отколкото призивите за реформа в съдебната система на ДБ. Трябва да имаме предвид и това, че Трифонов отправя  политически послания от доста години, остава в съзнанието на хората и с организирането на референдум.

- Имат ли полезен ход управляващите за качване на рейтинг?
-  Трудно е да се каже. А и промените в политическия живот понякога са много бързи. Така че е възможно ГЕРБ да продължат да губят, неподавайки оставка. Но в същото време е възможно тяхно действие да промени мнението - не на цялото общество, но на някаква периферия около тях, която в момента не се вижда, но да бъде мобилизирана.

Трябва обаче да имаме предвид деликатната ситуация с премиера. Борисов е поставен в менгеме. От една страна електоратът на ГЕРБ казва: Няма да подавате оставка, вие сте легитимно избрано правителство, няма да се давате на хиляда протестиращи! В същото време на улицата под прозорците си Борисов чува: Оставка! Това е изключително деликатна ситуация, тъй като, подавайки оставка, премиерът може да разочарова своите симпатизанти, което ще окаже негативно влияние върху изборните резултати.

Което прави всяко решение на премиера твърде сложно. 
А посланията на Борисов, че мафията иска да го свали, не са отправени към хората като цяло, а към вътрешната си публика, към твърдото електорално ядро на ГЕРБ, което се опитва да стегне. Това не е изненада предвид  наближаващите избори.  

- Можем ли да очакваме консолидация в БСП след изборите за лидер и конгреса на партията?
- БСП при Корнелия Нинова е доста по-твърда опозиция, отколкото при Михаил Миков например. Видно е обаче, че протестиращите и хората, които не са съгласни с това управление, не припознават БСП като алтернатива.  Прекият избор за лидер, който предстои в БСП, е изключително сложен. С евентуална промяна на лидера, разбира се, ще попаднем в съвсем различна ситуация и хипотеза.

-  Очертава ли се в следващите години да имаме по-шарен парламент?
- Това е по-вероятният вариант, но широкото представителство няма да  е нещо ново, което да ни изненадва. През 2009 г., когато Борисов дойде на власт, имахме също по-шарен парламент.
Когато има някакви напрежения в обществото, това рефлектира с по-голямо многообразие на политически формации в НС. В следващия парламент вероятно ще влязат повече от четири формации. По-сложният въпрос е какво правителство ще бъде съставено. Но е още твърде рано да редим кабинет.

-  А смятате ли, че вече сме в предизборна кампания?
- Да, има основания за  подобна констатация. Ще имаме обаче дълга предизборна кампания, защото изборите могат да са и редовни, в края на март - началото на април. Всяка политическа формация вече се опитва да стегне своя електорат - и ГЕРБ, и ВМРО, и НФСБ.

- Трябва ли да ни изненадва фактът, че  62 процента от участниците в проучването подкрепят протеста?
- Подкрепата по отношение на протестите има и още един важен елемент -самата революционна обстановка, която се появи, самото усещане и говорене за промяна подсеща хората за всякакви стаени недоволства и битови неуредици. Това оказва влияние на подкрепата за протестите.
Въпросът е протестът, в който има различни фракции, да не направи грешката на разделението. Това ще отблъсне хората, които биха излезли да протестират, и ще намали мащаба на недоволството.

Протестът е вече в тази опасна фаза, в която всеки се опитва да придърпа черджето към себе си. Това може да създаде опасна ситуация за профила и легитимността на недоволството в очите на българското общество.

Ескалацията на протеста е друга опасност. Кадрите с хвърляне на слама, тежки предмети, вадене на павета, също могат да доведат до негативен ефект спрямо подкрепящите протеста извън София. Българите не сме такъв тип революционери, не сме привърженици на леенето на кръв - без да искам да обидя някого. Но пък не е добре за протеста да остане без заряд, който да запали хората, да им създаде усещане, че има борба за промяна.

-  Доколко идеята за нова конституция и свикване на Велико народно събрание вълнуват хората?
- Ако нещо ме изненада в това проучване, това е фактът, че 37 процента от хората не искат нова конституция, 37 процента не могат да преценят. Т.е. има стабилно одобрение  към сегашната конституция, доста хора смятат, че не е необходим нов основен закон и проблемите са другаде, не в текстовете на сегашния.    
 
Прави впечатление, че 83 процента от запитаните искат 120 депутати в парламента. Това бе често използвана в последните години тема, но е много опасен елемент - в крайна сметка широкото представителство има доста повече позитиви.

Всяка  политическа партия, които се опитва да яхне подобни ключови промени, посяга да отвори кутията на Пандора. В обществото се създаде едва ли не убеждението, че ако променим нещо в конституцията, всичко ще се промени. А това е дълбоко невярно. Звучи също като влизането на България в ЕС, когато всички очаквахме, че веднага ще забогатеем и ще станем европейска държава без корупция, в която животът върви  по мед и масло. И когато това не се случи, започнахме да се разочароваме.

По принцип промяната в конституцията е опасна тема. Трябва обаче да признаем,  че с поставянето й на дневен ред премиерът Борисов направи хитър ход и успя да изиграе опонентите си. Докато настояваха за Велико народно събрание,  бяха принудени да обясняват, че то не е нужно.

Източник: В. "Марица"