Стефана Билдирева: Жената на Сергей Антонов го изостави в най-тежкия момент!

София, България 09 Февр. 2010, 19:11 10288 прочита 10 коментара

1 април 1986 г., летище “София”. Сергей Антонов се връща в родината след близо 2-годишен престой в Римски затвор. Жена му Росица обаче го посреща повече от хладно. Снимка: Иван Григоров

Стефана Билдирева е родена преди 79 години в София в семейството на виден столичен адвокат с леви убеждения. Завършва италианско училище и френски колеж. Следвала е право. Казва, че през целия си живот е имала само две работни места – Комитета за връзки с чужбина и в. “Работническо дело”, където се труди цели 30 години до пенсионирането си.

Била е кореспондент на официоза на ЦК на БКП в Париж и Рим. Тя е единственият български журналист по онова време, запознал се “на място” с целия процес срещу Мехмед Али Агджа и Сергей Антонов. Стефана Билдирева се съгласи да върне лентата назад и да разкаже за “процеса на века” и участниците в него – така, както ги е видяла преди 27 години, в разгара на Студената война между Изтока и Запада. - Г-жо Билдирева, как започна всичко за вас... - За мен 13 май 1981 г. беше като всички обикновени работни дни за един кореспондент, който трябва да си приготви материалите и да съобщи всички по-интересни новини от Франция. Така че аз възприех атентата като поредното голямо събитие, много интересно, много опасно за тогавашното положение, защото притовопоставянето между двата блока беше много силно, много остро и поне за мен беше ясно, че вината за атентата ще бъде насочена към източния блок, към социалистическите страни. Но нещата тогава се отразиха много по-спокойно, защото Агджа го арестуваха веднага, почнаха да търсят какво представлява този човек, имаше най-различни предположения и после, както често става, всяко чудо за три дни – нещата заглъхнаха. Трябваше да минат година и осем месеца, когато на 30 ноември 1982 г. арестуваха Антонов и тогава стана ясно, че ни чакат много тежки дни. - Тогава папата казва, че го е спасила божията воля... - И самият Агджа бил удивен, че не е свършил работата си докрай, тоест, че не е успял да го убие! - Има обаче и по-земна версия, според която Агджа не е успял, защото когато се е прицелвал, “папамобилът” се изравнил с една млада италианска майка – Лучия Фунари, която вдигнала на ръце дъщеричката си /на година и половина/, папата поел момиченцето, благословил го и го върнал на майката и чак след това прогърмели изстрелите. - Няма такова нещо. Както няма и чудодейна намеса. Младата майка му поднася детето, преди Агджа да стреля. А той не може да стреля точно, защото една дребна монахиня - Лучия - се хвърля върху него, хваща го за ръката и го събаря на земята, натрупват се и други и той не успява да избяга. Това е изяснено официално по свидетелските пояснения на сестра Лучия. Агджа е арестуван още същия ден и го осъждат на доживотен затвор. Тогава изобщо не се говори за заговор. Агджа твърди, че е сам, че няма никой зад него. Вече е известно какво представлява Агджа като човек – много фанатизиран... - Вие виждали ли сте го лично? - Да, разбира се, в съдебната зала. - Какво впечатление ви направи този член на турската терористична организация “Боз курт” /”Сивите вълци”/? - Един млад човек с неприятно излъчване. Беше много напрегнат, може би защото винаги съм го виждала зад решетките в клетката. Гласът му излизаше като че ли от пещера, един много остър поглед... Още първия ден на процеса той обяви, че е Исус Христос, че краят на света ще настъпи, че човечеството няма никакво бъдеще и той е дошъл на Земята като месия и спасител. - Може би е симулирал лудост, за да смекчи присъдата си? - И до ден-днешен се питаме дали е луд, но при всички положения е митоман, който иска да бъде в центъра на събитията. Просто е болен на тема да бъде известен, да се интересуват журналистите от него. Ето, сега пише книга, за да получи милиони. Този процес фактически свърши в деня, в който се откри – след това изявление на Агджа, че е Исус Христос. На другия ден залата беше полупразна. Нашият Антонов не е оправдан. Освободиха го, понеже не можаха да намерят нито едно доказателство, което да показва, че Агджа е имал връзка с българи. Сергей, горкичкият, толкова си беше глътнал езика и толкова е бил увреден вече, че само повтаряше: “Аз не познавам този човек, аз нямам нищо общо с този човек, той клевети България, това е ужасна клевета...” Мечтата му беше да се върне в България, да види Витоша, да прегърне Аненцето, Росенцето, беше влюбен в жена си, в детето си... - Имате предвид бившата съпруга на Сергей Антонов – Росица Аркова, и дъщеря му. Тя не дава интервюта, защото била подписала декларация пред съответните органи, че няма да разгласява нищо. - За мен тя е една жена, която го изостави в тежък момент. Тя си беше в София, нито веднъж не дойде на процеса, бяха само майка му и сестра му. Просто го заряза. Насила я докараха на летището “за фасон”, когато Антонов се върна в България. - А за поръчителя на атентата какво мислите? - Атентатът е дело, замислено от КГБ и ЩАЗИ, а България е избрана само като “отклонение” на вниманието от истинските автори. Защото е много удобна за това. Агджа е бил тук, по онова време тук са шествали колкото си искате турски разбойници и оттук са си вършили работата, защото са били преследвани в Турция. И това фактически е нашата вина – че сме имали някакви връзки с турската мафия. И това е било във връзка с разни контрабанди – на оръжие, наркотици и прочее. - Кои бяха най-абсурдните моменти в процеса? - Абсурдно беше, че изобщо започна този процес, след като четох всичките лъжи на Агджа. На мен лично ми правеше впечатление обаче и това, че повечето от хората от наша страна, които трябваше да защитават и да се занимават с този проблем, не познаваха италианската действителност. - Защо тогава са били изпратени там? - Как защо – пращат ги в командировка и заминават. И възприемаха всичко много насериозно. Докато италианецът не трябва да се възприема толкова сериозно, все пак нещата трябва да се пресяват. Ние трябваше не така страстно да се хвърляме в това нещо, заложихме едва ли не авторитета на цялата нация... Това не биваше да става. - Чуждите медии например можеха да напишат “режимът в България”, а не “българската следа”, нали? - “Българската следа” беше измислена от американците. Под този етикет даже вървяха рубрики във вестниците – “ла писта булгаре”. Голямата цел беше да се обяви България, най-верният сателит на СССР, за терористична държава с всички последващи санкции и международна изолация. - Вие сте специален пратеник на официоза на ЦК на БКП – “Работническо дело”, но друг български журналист, само че минал “в противниковия лагер” – Величко Пейчев от “Свободна Европа”, също претендира, че е отразявал обективно процеса? - Величко Пейчев е бил свидетел на обвинението срещу Антонов. - Но Пейчев твърди, че е бил далечен роднина на Антонов и може би по тази линия са го призовали? - Роднини са, да, по бащина линия. Семействата им са дружали, Антонов като дете е имал много хубаво отношение към Величко Пейчев и му е викал “чичо Вили”. Пейчев пък твърди, че Антонов е племенник на някакъв кюстендилец, който бил от Държавна сигурност – та по тази линия Антонов става от осветител в Народния театър служител в БГА “Балкан”. Първо го пращат, мисля, в Мароко. Учудващо е, че не е знаел езици, а са го изпратили на такава отговорна служба. Каква е била тази “отговорна служба”? Следял е полетите на самолетите... - Споменава се, но не в нашия печат, че официалната му длъжност е била заместник-директор на бюрото на “Балкан” в Рим... - Е, не беше... Мисля, че беше някакъв чиновник, не претендирам да знам какъв пост точно е заемал. Но е трябвало да следи за редовността на полетите, за натоварването на пътници, за багажи, билети... - Какви грешки е допуснала тогавашната комунистическа власт по това дело, което изложи България за десетилетия напред? - Първо, че този атентат се възприе като национална трагедия и не се пристъпи по-спокойно към проучването на целия случай. А всички сили се хвърлиха да се отрича. Изпускаха се основни неща. Онова, което ми направи впечатление на първо място, бе, че приказките за “българската следа” тръгват през август 1982 г. Излиза някакъв документален филм на САЩ, в който се описва как българските служби заговорничат с Агджа за убийството на папата. След това в американски вестник излиза вече писмена версия, че българите са на дъното на атентата. Защо посолството ни в САЩ не е разбрало за този филм? Защо, когато вече имат данни, че срещу българските служители в Италия може да има репресии, не са ги изтеглили от Рим? На второ място – паническата реакция тук – пресконференции и прочее... Личеше си объркаността, паниката. В атаката срещу България, тогава най-верният сателит на СССР, се стигна до такива абсурди, че след като в Марсилия беше убит един полковник - Нют, се писа, че българските служби го били премахнали. Че българските тирове нарочно били изпращани, за да изпробват шосетата, автострадите, издръжливостта на бетона, за да се види дали ще издържат на тежестта на съветските танкове, защото по това време се развиваше тезата, че Червената армия може да смаже Германия и Франция за 48 часа и да се намери на Атлантическия океан. Тогава изплува и “българският чадър”, случаят с Георги Марков, изобщо – всичко вреше и кипеше. - Защо България се ангажира с размяната на двама млади италианци, арестувани у нас уж за шпионаж – били снимали два стари танка, срещу Сергей Антонов? - Толкова глупави работи ставаха у нас тогава! Минавали са, снимали са, дали са знаели, че това е охранявана зона и че е забранено за снимки, нямам представа, но нашите ги арестуват, защото решават, че трябва да имат някаква разменна монета в ръцете си. Тоест, по някакъв начин да се упражнява натиск върху италианците да смекчат малко играта, защото, виждате ли, ние държим тук Тревизини и неговата приятелка, те са шпиони... Никакви шпиони не са, а дребни италианчета, които след това много трагично завършиха. Мисля, с Тревизини някаква катастрофа стана в Италия, като ги пуснаха. Използваше се абсолютно всичко, за да се упражнява натиск. Това беше едно от смехотворните неща и една от нашите слабости. Просто не биваше да се прави така. Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА