Попълнете търсена ключова дума или фраза

Янко Кожухаров: Илия Павлов умря заради проклятие на римско имане!

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/yanko-kozhukharov-iliya-pavlov-umrya-zaradi-proklyatie-na-rimsko-imane_news309299.html Blitz.bg

Ексдепутатът разказва за „ШОУ“ шокиращи истории с някои от легендарните иманяри и бизнесмени в България

София, България 20 Дек. 2014, 12:55 15013 прочита 0 коментара
Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание – в началото от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност.
<em>&nbsp;Ексдепутатът разказва за &bdquo;ШОУ&ldquo; шокиращи истории с някои от легендарните иманяри и бизнесмени в България.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="365" border="0" align="left" alt="Yanko_vatre.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201412/Tina_10/Yanko_vatre.JPG" />- Напоследък темата за Панагюрското златно съкровище отново стана доста актуална, като най-сериозен коментар предизвиква въпросът дали находката, която е изложена в музея, е оригиналната, или е подменена. Ти години наред си се занимавал с иманярство и си запознат с много от тънкостите в този &bdquo;занаят&ldquo;, затова ще те попитам: може ли със сигурност да се каже автентичното Панагюрско съкровище ли се показва сега в музея, или изложените артефакти са копие на намерените от братята Дейкови златни предмети?</strong><br /> - Бях купил от д-р Димитров от Елхово един денар на римския император Диоклециан за 25-30 лева, а го продадох за 3800 долара. Направих голяма грешка, че показах на доктора аукционния каталог, където беше написана крайната продажна цена, на която беше изтъргувана монетата по време на аукциона. На д-р Димитров му прилоша, като видя, че съм взел 3800 долара за денара, и той получи диабет от стреса, от който не можа да се отърве...<br /> <br /> Но има нещо по-интересно при този денар. Освен че беше двустранно пукната, монетата беше и много леко изкривена. И аз реших да я оправя. Отначало мислех да я сложа между дървени плоскости и с чук да я изправя. Но после размислих, защото никога дотогава не бях правил подобни неща. Затова се качих на Волвото и отидох при бай Желязко Императора. Намерих го в неговата къща в тополовградското село Мрамор, която беше зад реката и се минаваше през едно мостче. Разказах случая, без да му казвам кой ми е продал денара. Бай Желязко ми каза: ,,Добре, че не си направил, каквото си искал - да го сложиш между трупчета и да удряш върху тях, защото щеше да го счупиш!&ldquo;. Учудих се и го попитах: &bdquo;Защо, нали среброто е мек и пластичен метал?&ldquo;. Тогава бай Желязко ми разказа един негов случай... <br /> <strong><br /> - И какво научи от прочутия иманяр? </strong><br /> - Близо до село Срем, Тополовградско, Желязко Демирев - Императора намерил едно подземие, най-вероятно римско. ,,Хем ме беше страх да вляза, хем много ми се искаше&ldquo;, започна своя разказ бай Желязко. &bdquo;В един момент обаче се престраших и влязох. Вътре имаше купища предмети, в това число - и златни монети. В тоя момент обаче чух някакво скърцане, което ме стресна. Юрнах се да излизам. Досами самия вход имаше някакъв куп със злато. Като тичах, протегнах ръка и взех от купа. По тежината усетих, че е злато &ndash; все пак аз не съм вчерашен и съм държал доста златни предмети. Зарадвах се, че са златни монети. В момента, в който излязох от стеснението, което беше като вход, скърцането се усили и ускори. И <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>една желязна решетка падна отгоре и затвори входа</strong></span><br /> <br /> Очевидно тя беше ръждясала от времето и това беше забавило падането й, което ме спаси! <br /> Навън погледнах какво има в ръката ми и изхълцах от учудване &ndash; това наистина беше злато, но не бяха монети, а бяха златни дискове - заготовки за печатане, но монетите още не бяха щамповани. Отидох при Славей (б.а. - най-изкусният фалшификатор у нас) и му платих да ми направи матрици от няколко редки римски ауреуса, като си помислих да отпечатам върху старинните заготовки златни римски монети &ndash; бях сигурен, че никаква проба не можеше да докаже, че златните заготовки не са на 2 хиляди години, защото те наистина бяха на толкова! Щях да направя един удар, пък сетне щях да мисля как да се върна в подземието. <br /> <br /> Но, за моя изненада, златните заготовки се пръснаха! И тогава разбрах, че за 2 хиляди години златото, а вероятно и среброто, губят своята пластичност и стават крехки. Така че ти, ако беше решил да изправяш своята сребърна монета &ndash; денара на Диоклециан, щеше просто да я счупиш на две парчета. И ако не смяташ да я оставяш за себе си, продай я както е пукната и леко свита. От това нямаш голяма загуба, но ако денарът ти стане на две парчета, ще загубиш половината от цената му&ldquo;, завърши своя разказ Желязко Демирев. <br /> Благодарих на бай Желязко и му рекох да отидем някъде, за да почерпя, защото освен всичко друго получих и знания от него, но той ме спря с ръка и рече: ,,Чакай да ти кажа още нещо. Една вечер, скоро след този случай (с влизането в подземието), сънувах глас, който ми каза, че ако вляза в подземието без Янко (без тебе) &ndash; ще умра! Затова, като пласирам тези монети, ако не те е страх, ще те заведа в подземието...&ldquo;. <br /> <strong><br /> - Желязко Императора изпълни ли заръката, която е получил от гласа в съня си &ndash; да те заведе в подземието край село Срем, Тополовградско? </strong><br /> - Не, него <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> скоро след това го убиха </strong></span><br /> <br /> и не успя да ми покаже подземието... Очевидно проклятието все пак го беше настигнало и хванало. <br /> <br /> Но сега разказът на бай Желязко ме подсеща да мисля за нещо друго &ndash; че Панагюрското златно съкровище е подменено с новодели, т.е. нови копия, направени в наше време. Споменава се, че има едно парченце, отчупено от единия от съдовете. Но ако Панагюрското златно съкровище е оригиналното, то би трябвало да е загубило пластичността си. Което по някакъв начин може да се провери &ndash; например, като се опита да се изкриви отчупеното парченце. Ако то е старо, ще е загубило еластичността си и ще се счупи, вместо да се извие.<br /> <br /> <strong>- Според легендите доста малджии са си отишли от този свят, погубени от проклятията, с които са &bdquo;натоварени&ldquo; повечето златни иманета&hellip;</strong><br /> - Че и някогашният шеф на &bdquo;Мултигруп&ldquo; Илия Павлов се пресели в отвъдното заради проклятие на римско имане. Тази история ми я разказа един офицер от НСБОП, според когото Илия Павлов обещал да излекува от рак в чужбина бай Марин Иманяра от сливенското село Речица (б.а. - сега квартал на Града на стоте войводи). Павлов предложил на стария иманяр от Сливенско: &bdquo;Ако ми кажеш къде има скрито римско злато и ми дадеш карта на римските тунели под земята, аз ще те изведа в чужбина и ще платя за лечението ти в най-реномираните онкологични клиники&rdquo;. Но след това &bdquo;забравил&rdquo; да изпълни своето обещание...<br /> <br /> Иманярят обяснил къде трябва да се копае. Павлов организирал прекопаването на указаното от стареца място, но не били намерени чак толкова несметни съкровища, както се очаквало. Всичко това става през 1992-1993 година, когато Павлов вече е регистрирал първите си фирми и вече поставял с бурни темпове основите на своята бизнес империя. <br /> <br /> <strong>- Кои са били запознати с иманярското начинание на шефа на &bdquo;Мултигруп&ldquo;?</strong><br /> - За римските тунели и богатства в Сливенско знаели само хората от ДС. Копаело се денонощно и се докладвало на боса Павлов. Понякога той дори присъствал на разкопките. Предполага се, че бъдещият шеф на &bdquo;Мултигруп&ldquo; все пак е изровил достатъчно имане, защото оставил на мира бай Марин Иманяра. Говори се обаче, че както всяко съкровище, и това било прокълнато от римляните, за да се възроди римската империя. Това не се случило, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>прокобата действала и застигнала Илия Павлов и родата му</strong></span><br /> <br /> <strong>- Освен с легендарния за иманярското съсловие бай Желязко Демирев &ndash; Императора ти се познаваш и с друг доста популярен нумизмат &ndash; Митко Станков-Бузата&hellip;</strong><br /> - Митко Станков не е нумизмат, а прекупвач. Нумизматиката му беше само за прикритие. И далеч не беше най-големият &ndash; мисля, че беше около средния калибър. Но се прочу около случая с &bdquo;корубите&ldquo;. Голям шум се вдигна тогава, а шумът в тази работа е нож с две остриета. Имаше хора, които се интересуваха само от предмети, и то големи предмети &ndash; над 40 сантиметра. Но тях не съм ги виждал от години... <br /> <br /> <strong>- Поддържал ли си близки контакти и с други известни иманяри?</strong><br /> - Имаше един Васко Джокопа, живееше в Монтана. Там той беше най-известния иманяр! Доста близки бяхме с него. В Монтана се търси &ldquo;Градът на лебеда&rdquo; &ndash; това е някакъв древен град! Едни сърби са изкупили цял хълм и са го оградили. Живеят си там. Мислят, че &ldquo;Градът на лебеда&rdquo; е под този хълм и го търсят! Но той не е там!<br /> <br /> <strong>- При положение, че от години движиш в тези среди, само с прекупуване и препродаване на монети и древни находки ли се занимаваш, или си ходил и да копаеш (да работиш &bdquo;на терен&ldquo;)? </strong><br /> - Притежавах много хубава техника. Веднъж иманярят Иван Белята от Елхово, който ми продаде медната оброчна плочка, която Бузата купи от мен за 40 000 марки, ме закара с мотора си на едно място. За района се знаеше, че е обран. Белята нарочно ме закара там - да види как ще ми реагира уредът. Тогава аз имах американски уред за търсене на злато, беше много чувствителен, бях платил за него 8000 долара. Пристигаме на мястото, което Белята бил претърсил 20 пъти. Включих уреда и по едно време спрях! Викам: &ldquo;Дай да копаме тук!&rdquo;. А Иван ме контрира: &ldquo;Тук съм търсил 15 пъти и няма нищо!&rdquo;. Включи неговият уред &ndash; не показва нищо! Аз обаче си държа на своето: &ldquo;Тук има монета!&rdquo;. Разкопахме малко и на 55 см извадихме една монета &ndash; права! Не всеки уред може да засече права монета, само легнали и или полулегнали! Белята, като видя тази работа, и пребледня от завист! Вика: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Хайде, хайде да си ходим!&rdquo;...</strong></span><br /> <br /> <strong>- А каква по-точно е историята на медната оброчна плочка, която си купил от иманяря Иван Белята, а после си я продал на Митко Станков?</strong><br /> - Старинната медна оброчна плочка купих от Иван Белята от Елхово за 800 лв. Размерът й беше 12 на 18 см. Отидох във Виена и се срещнах с Митко Станков - Бузата. Той беше един от известните иманяри в България в годините, когато Соколов беше вътрешен министър. Поне стотина пъти съм ходил в апартамента на Бузата до Медицинска академия в София, а той не канеше всеки. За Митко Станков се говореше, че купил много евтино от някакви иманяри 4 кг византийски златни монети &ndash; коруби &ndash; викат им така, защото са &bdquo;издупени&rdquo;, и ги продал на едни сърби. Но тях ги хващат на границата и те го издават. Имаше дело, после той избяга зад граница.<br /> Когато пристигнах във Виена, аз се обадих на Бузата. По едно време в хотела, в който бях отседнал, цъфна една джипка с полицаи: <br /> <br /> &ldquo;Проверка на документите!&rdquo;. Стана ми много интересно - във Виена аз съм ходил близо 40 пъти и никой дотогава не ми е проверявали документите. И сега изведнъж?!... Провериха ми документите ченгетата и си тръгнаха. След малко се появи Митко Бузата: &ldquo;Провериха ли те?&rdquo;. Викам: &ldquo;Защо, какви са тези изпълнения?&rdquo;. А той ми обясни: &ldquo;Постоянно идват хора и се представят за някого, когото познавам. Отивам аз, а те на няколко пъти се опитаха да ме убият! И сега имах съмнение, че някой се е представил за тебе и затова пратих полицията да те провери&rdquo;... На Бузата продадох медната оброчна плочка за 40 000 марки! <br /> <br /> А като се върнах в България, видях Божидар Димитров. Викам: &ldquo;Бях във Виена и ядохме свинско и пихме бира на Пратера с Митко Станков &ndash; Бузата&rdquo;. Пък той ми вика: &ldquo;Кажи му да подари 100 монети на музея <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и ще му отменя забраната да влиза в България!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И ми изброи кои монети иска да му подари. След време пак бях при Бузата във Виена. Той отвори багажника на мерцедеса. Имаше над 500 монети със страшно качество &ndash; златни, сребърни...! Извади от вътрешните джобове на якето си 400 000 швейцарски франка и рече: &ldquo;Да ме ловят за дедовия, една монета няма да им дам!&rdquo;<br /> Бузата още си е във Виена. Хвали ми се: &ldquo;Изучих си децата, научих немския, станах австриец, какво да правя в България?!...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Прави впечатление, че с всяка изминала година се засилва интересът към търговията с древните артефакти. Разкрий някои от тайните, свързани с този бизнес!</strong><br /> - През последните години този бизнес задмина многократно продажбите на оръжие и засега отстъпва само на търговията с дрога. В средата на октомври в Мюнхен се провежда поредният аукцион за тази стока. Сделките са за милиони. Началото на октомври е периодът, когато българските иманяри, търсачи и дилъри търсят канали към Германия за извадената от недрата стока. В страната съществува <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>стройна система от търсачи, дребни и едри дилъри<br /> </strong></span><br /> Търсачите работят буквално за стотинки на монета &ndash; някои дори и за по 8-10 ст. Докато цената на една монета при едрите дилъри може да достигне до 2000-3000 лв.<br /> <br /> <strong>- Доскоро иманярите разкопаваха предимно на ръка, но сега май вече не е така&hellip;</strong><br /> - Допреди 10-15-20 години търсачите ровеха земята плитко - до 25-30 см. Металотърсачът им даваше още 20-ина см дълбочина. Културният слой, от който извличаха метал и керамика, беше до 50-ина сантиметра. Едва в последните 2-3 петилетки дилърите започнаха да купуват мощни трактори, оборудвани със специални плугове за дълбока оран. Те обръщат почвата на дълбочина до 1-1,20 м. Зад тях вървят групи от по 5-10 души с металотърсачи. Културният слой скача до 1,50 м. След това тази земя става почти необработваема - на повърхността остават купчини глина.<br /> <br /> <strong>- На каква организация е подчинена работата на иманярите?</strong><br /> - Хората, които копаят и вървят зад тракторите, са т.нар. търсачи - те не са иманяри. Това са прости хора без познания, които получават по 8-10 ст. на открита монета. Те предават намерените предмети на дребния дилър. Дилърът на първо ниво организира търсачите и ги наема. Той преглежда, сортира и препродава находките на средния дилър, но вече получава почти наполовина от пазарната цена &ndash; така средната цена на монетите скача до около 20 лв. На това ниво монетите се продават на лотове - множество непочистени монети и ценни предмети, събрани от земята. Средният дилър пък държи мрежа от дребни дилъри и всички предават на него продукцията си. <br /> <br /> Обещава им по 5 лв. отгоре на монета. Средното ниво дилъри са хора, които могат да познаят епохата на монетата. Те постоянно пътуват, за да видят дали не е излязло нещо ценно изпод пръстта. Заедно с тези дилъри работят &bdquo;чистачите&rdquo;. Те са истински познавачи в химията. Почистват монетите, киснат ги в киселинни разтвори, за да придобият блясък, така че да се вземе най-висока цена. Когато посредникът отбере добри екземпляри, отива при едрия дилър. Такива в България са 5-6 човека. Те са познавачи, на секундата могат да отсеят ценността на предмета. Това са хората, които организират каналите за контрабанда през границата. Обикновено връзката поддържат т. нар. външни дилъри, които представят монетите и предметите на изкуството на аукционите в Германия, Швейцария и Австрия.<br /> <strong><br /> - Знам, че иманярите обикалят из цялата страна, но къде все пак се работи най-активно?</strong><br /> - Групите ровят основно в четири района за антики - в района на Враца, Монтана и Плевен, в околностите на Шумен, около Хасково и Харманли, и край Гоце Делчев и Благоевград. Там са съсредоточени старите римски селища от I-II в. пр. н. е. Масово се разравят тракийски могили около Чирпан, Казанлък и Пловдив. Основните предмети, които се откриват, са древни златни и сребърни монети, амулети, катарами, кръстове.<br /> <br /> - Интересът към този бизнес вероятно е продиктуван от засиленото търсене на антики сред колекционерите в западните страни?<br /> - На Запад има страхотен бум в търсенето на антики. През последните години цените на аукционите в Европа са скочили 15 пъти. Арабски шейхове, американски милионери и руски новобогаташи предпочитат да вложат парите си в нещо, което не се влияе от борсовите сривове. Културно-историческите ценности се оказват най-добрата инвестиция. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.......................................<br /> Досие</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bull;</span> Печалбите в търговията с антики превишават и най-големите в сделките с оръжие. Докато при продажбата на автомати и танкове се печели от 150 до 200 на сто, при търговията с антики се стига и до 2000 на сто &bdquo;горница&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bull; </span>Цената, която взема иманярят за един тракийски шлем у нас, е 30 000 евро. Когато отиде на аукцион в Германия, началната му цена става $ 500 000. На един от търговете преди няколко години стъклена чаша от III в. пр. н., открита по нашите земи, е била продадена за 2 100 000 долара. Иначе по-обикновените монети се оценяват по каталози. Една монета от I-II в. пр. н. е. може да струва 20 евро, но може да скочи и до 2300 евро. Това не зависи толкова от епохата, нито даже от метала. Оценката варира от самото качество на монетата - дали е запазена, дали не е повредена, както и от нейната уникалност.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bull;</span> Най-скъпо се търгува въоръжението на древните воини - шлемове, нагръдник, наколенници, метални върхове на копия. Те стигат баснословни цифри, а притежаването им било особен белег на аристократизъм.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bull;</span> През последните години с навлизането на новите технологии и хора извън строго изградената йерархия се опитват да продават монети на Запад. Те използват Интернет, за да организират собствени аукциони. Преди няколко години българската полиция попадна на подобен търг в световната мрежа. Български студент използва два уебсайта - amazon.com и ebay, където предлага монети. Той получавал залозите на имейла си, който бил регистриран с истинското име. Който искал да купи, откривал сметка в клон на банката &quot;Уестърн Юниън&quot;. Едва след като прибирал парите, бъдещият висшист изпращал с &quot;Булпост&quot; монетата - той опаковал антиката в кутия от компактдиск и казвал, че изпраща български фолклор. Получателите на монетите били от Нова Зеландия, Гърция и най-вече САЩ, сочат разпечатки на електронната кореспонденция на младежа. За половин година студентът спечелил цели 13 000 долара! Монета, която купувал за 5-10 лв. в България, на аукционите на студента достигала до 50 долара.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bull; </span>Досега няма осъден дилър на антики, казват от полицията. Едно от най-известните дела срещу - Митко Станков-Бузата, заловен с 2 ТИР-а стока, се точи от 1985 г. Съдиите е трябвало да разпитат 116 свидетели. В повечето случаи обвиненията са за вещно укривателство, които се наказват със затвор до 5 години.<br /> <br /> <br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам