Искра Радева е от онези творци, чийто глас и присъствие носят неподправен уют и топлина. Обичаната актриса, която винаги намира време за вярната си публика, споделя своите мисли за изкуството, живота и непреходните ценности. Всеки разговор с нея е истинско удоволствие - тя е изключително лъчезарен, усмихнат и отзивчив събеседник, който заразява с позитивната си енергия и вяра в доброто.
По повод нейния юбилей потърсихме голямата звезда на българското кино и театър, за да разберем как се поддържа младостта на духа и тялото, какво й носи щастие в ежедневието и защо отрицателната енергия спира хубавите неща в живота ни.
- Тази година имахте юбилей, успяхте ли да го отпразнувате?
- Нямах време. А толкова много приятели чакат да се съберем, но имах пътувания и ангажименти... Но ще направя една сбирка, пък и тъкмо ще е на по-топло.
- Наричат ви “еталон за стил и мъдрост”, каква е формулата за запазване на младостта и духа през годините?
- Винаги съм казвала, че за мен формулата е работата, понеже винаги съм си мечтала да бъда актриса и безкрайно много си обичам професията. Както всички знаят, аз съм работохолик, всъщност това ме държи в кондиция. Това подхранва и духа ми и съм щастлива, защото цял живот работя това, което е било мечтата ми, в смисъл, осъществих я. И продължавам в същия дух. Сега съм пред начало на репетиции на нова пиеса, като ще започнем вероятно сега и ще довършим наесен.
- Къде ще може да се гледа?
- Моите пиеси се играят навсякъде из цялата страна. Живот и здраве, като излезе, ще знаете къде ще са първите.
- Все още работи вашият частен театър “Искри и сезони”...
- Да, тази година навършва 30 години, имаме юбилей.
- А “Коледни звезди” направи 30 г. през 2025 г., сега и театърът има юбилей. А да очакваме ли ново издание на “Коледни звезди”?
- Не, “Коледни звезди” приключиха миналата година, защото 30 г. стигат за един проект, който стана традиция, беше много харесван, обичан, очакван, но мисля, че си изживя времето. Щастлива съм, че мина така прекрасно последният концерт миналата година и оттук нататък трябва да има нещо ново, нещо по-съвременно, което отново да впечатли хората и да го очакват с интерес
- Значи ли, че декември ще очакваме нещо ново?
- Мисля все още. Не казвам нищо, докато не ми се избистри в главата като ясна идея. Някой път идва моментално, а по някой път наистина трябва да се обмисли от всички страни, така че е различно.
- Това си е и голяма организация, не става лесно.
- Абсолютно, отнема ми поне 3 месеца, за да бъде организиран един концерт в зала 1 на НДК.
- Любопитно ми е какво ще кажете за Дара, която спечели Евровизия? Сега се отварят нови хоризонти не само за нея, ами за цяла България.
- Разбира се, че се отварят. Това безкрайно талантливо момиче, на което му се възхищавам и на което се радвам, че е също такъв работохолик. И наистина това, което направи тя, с много работа, с много труд и с много амбиция е огромен успех. Във всяко едно отношение ще има положително влияние в много сфери. Да не говорим, че самият конкурс догодина ще бъде в България, което и за културата, и за туризма, и за имиджа на страната е изключително важно и ще допринесе много. Безкрайно ще се радвам, а и очаквам Дара да има една световна кариера оттук нататък.
- А такъв хейт се изсипа по неин адрес в началото, но успя да го преодолее.
- В това отношение мога да кажа, че сме много лоши. Много негативизъм, много злоба, не знам откъде идва това. Просто не знам как е възможно до такава степен да озвереят хората, не мога да си го обясня.
- Не умеем да се радваме на чуждото щастие сякаш.
- Не, не можем. И затова така трудно се случва всичко, което искаме да имаме.
Тази отрицателна енергия, която излъчваме, спира много хубави неща, които могат да дойдат към нас
- Винаги съм се чудела защо тук ще си изхвърлят фаса на улицата, няма да работят, ще чакат на държавата, а като отидат в чужбина - сякаш са нови хора.
- Ама така е, тук са страшно мързеливи и не им се работи, а като отидат в чужбина, работят на 2-3 места и са забравили, че са мързеливи. А у нас гледам, че все повече и повече се търсят сезонни работници и не само сезонни, а толкова народ седи без работа. Не мога да си го обясня. Да, вярно, труден ни е животът, но не бива до такава степен да сме черногледи, трябва по някакъв начин да има надежда. Да виждаме прозореца в тъмнината и да се борим да стигнем до този прозорец. Само с негативизъм и да отричаме всичко не стигаме до никъде.
- И чакаме поредния месия да ни оправи...
- Винаги чакаме нещо наготово, винаги признаваме нещо, което са го признали навън.
- Да, случаят с Дара е много показателен. Но да оставим това настрана, кажете какво е да сте баба на две прекрасни внучета?
- Когато си работеща баба, е малко трудно и сложно, но намирам време, още повече, че те живеят при мен. Така че от сутрешните целувки по някой път се целуваме чак вечерта за лека нощ, когато съм ангажирана през деня. Но в общи линии намирам време наистина. А и това е много щастливо време.
Времето, в което се разтоварвам и в което се натоварвам със страшно много положителна енергия
Дават ми толкова много обич и любов, такова щастие, каквото никой друг не може да ти даде.
- Значи е точно както казват, че внуците се обичат повече от децата.
- О да, така е. Още повече, че когато се роди дъщеря ми Лени, нямах никакво време. На 30-ия ден от раждането ме чакаха в Младежкия театър, да започна репетиции на мюзикъла “Оливър” и горкото ми дете го отгледа майка ми. На всичкото отгоре тя толкова се надяваше детето да яде, а да не е като мен злоядо, но се оказа, че тя е по-злояда даже от мен. И горката ми майка преживя отново трудни мигове с храненето. Тя ми помогна много в онези години, когато снимах, играех, пътувах и много рядко се задържах в къщи. Добре, че беше тя.
- Има ли някаква житейска мъдрост, която искате да предадете на внуците?
- Най-важното е да станат добри хора, да бъдат оптимисти, да са работливи като баба си (смее се) и да са жадни за знания, защото така наистина ще успеят в живота.
- Хубаво е, че живеете заедно, защото това е богатство, в днешно време баба и дядо често са далеч.
- В това отношение дъщеря ми и зет ми са щастливи. Винаги, когато имат някакъв ангажимент навън, аз съм с децата.
- Кое време ви е по-хубаво - сега или преди?
- Аз не мога да се оплача и от предишното време, но откакто направих театъра, осъзнах една истина, че няма нищо по-хубаво от свободата и независимостта
Това да мога да си избирам пиесите, да си избирам колегите, с които да работя, режисьори, художници и т.н. Това не ми се случваше преди, но и тогава имам много хубави спомени, толкова прекрасни роли изиграх - само в телевизионния театър са 70 роли, които нямаше да ми се случат в театъра. А в него пък да не говорим колко имам. И двата периода за мен са щастливи.
- Вие сте една щастлива жена! А кое обичате повече - театъра или киното?
- И двете. Защо трябва да правя разлика, ако една роля е достатъчно сложна, силна, която да ме впечатли и да искам да изиграя, няма значение дали е в киното или в театъра, с огромно удоволствие ще я изиграя и на двете места.
- Отказвате ли роли?
- Много съм отказвала, но са такива, които с нищо не могат да ме впечатлят и обогатят.
- А как си подбирате хората, с които да работите?
- В това отношение гледам да пренебрегвам приятелските си чувства към някой колега, защото ако не е подходяща ролята, не бих го поканила. В общи линии винаги гледам да поканя тези колеги, които смятам, че най-добре ще се справят с ролите. Слава богу, не съм се лъгала.
- Как ви определят като “шеф”?
- Не ми казват, но ние с всяка една нова пиеса, пътуваме из цялата страна, имаме лятно двуседмично турне, ставаме едно семейство. В общи линии винаги сме били в приятелски отношения и така работата върви много по-леко и много по-успешно. Така че в това отношение искам да са хора, с които се разбираме, имаме общи идеи и виждания, и с които можем да направим нещо прекрасно.
- Това лято планирали ли сте вече турнето?
- Да, ще имаме, но става все по-трудно, защото общините нямат още бюджет, чудят се какво да правят, но гледаме оптимистично.
- Вие много пътувате и по света. Повече по работа или на почивки ходите?
- Обичам и ми е безкрайно приятно да видя някое ново, екзотично и красиво място. Ходя и по работа, и на почивки. Сега през лятото след турнето ще бъда на почивка. Обичам навсякъде - и на нашето Черноморие, и при съседите, и Италия обичам много. За мен тя е прекрасна страна и има много неща, които да видиш и да се възхитиш. И хората са настроени оптимистично, щастливи са, спокойни са, някак по друг начин върви времето за тях там. При нас е напрегнато, сложно, тежко. Винаги съм казвала това, човек трябва да намира време и за психофизиката си. Трябва да отделяме време и за себе си. Така съветвам и дъщеря ми и зет ми.
- Това според мен отговаря на въпроса как сте запазили духа и младостта.
- Така е, да, точно така е.
Ако се свиеш вкъщи и не правиш нищо, не се движиш, не се интересуваш от нищо, много бързо ще остарееш
Хората, които са свикнали да работят, и изведнъж им отнемеш това и ги затвориш вкъщи без никаква работа, това ги съсипва много бързо.
- Остава ли ви време да спортувате?
- Да, продължавам. Много е важно да се раздвижваме. Нашите баби навремето са имали лостове, на които са тупали чергите, и всеки ден са се увесвали по 2-3 мин. на лостовете, за да разтегнат гръбначния стълб, който е най-важната част от тялото. Винаги съм играла аеробика, това е моят спорт, нямам време за други. Е, играла съм балет, гимнастика, но това беше до време, след това си продължих с аеробиката, която ме е крепяла цял живот.
- И накрая, какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Преди всичко да са здрави, това е най-важното. Когато си здрав, когато може да се движиш и както казваше един наш приятел, професор: “Да си на собствен ход и на обща храна” - тогава всичко е наред. Така че пожелавам на всички да са на собствен ход и на обща храна, и разбира се, да имат повече надежда за бъдещето ни.
Цветелина ТОТЕВА
