Когато настоящият заместник-главен прокурор Иван Гешев казваше, че 99 на сто не би приел номинация за „обвинител номер едно”, той се мотивира с очакванията за “кална битка”. Последните две седмици не само потвърдиха тези му опасения, но ги и надминаха.

Вероятно защото се е надявал, че дори и при “калните битки” има правила. В организираната кампания срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за единодушното издигане на кандидатурата му не само, че правила няма, но липсва уважение към демократичните принципи и дори към нормалността.

Гешев излезе прав, когато коментира, че кандидатурата му е внесла страх у много богати хора, които има защо да се страхуват от активно действаща прокуратура. Но дори и той едва ли е очаквал, че страхът на противниците му ще се трансформира в истерия, а на преден план отново ще избуят познатите двойни стандарти на носителите на двойнствен морал.

Тъкмо тези, които преди четири-пет години ни обясняваха колко важно е ВСС да се раздели на две колегии, за да може прокурори да избират прокурори, а съдиите – съдии, за да бъдат далеч партиите от съдебната система, сега бяха първите, които атакуваха единодушието на кадровиците и настояха за политическа намеса чрез предлагането на кандидат от министъра на правосъдието.

Спретнаха дори партийни митинги срещу независимата съдебна власт. Не, кандидатурата на Иван Гешев не е безалтернативна, а е израз на желанието на прокурори и следователи да излъчат свой представител, преминал през всички стъпала на професията, който да ги ръководи в следващите седем години.

Заради това номинацията му бе подкрепена от двете съсловни организации – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Именно те са тези, които още при предварителните консултации при президента Румен Радев поискаха точно това – действащ прокурор или следовател за първи път от 30-години да застане на държавното обвинение.

Преди да бъде прокурор, Гешев е работил и като следовател. Спазвайки нормата на закона, по изключително прозрачен начин, членовете на Прокурорската колегия се съобразиха със становището на професионалната общност и направиха своята номинация.

Премиерът Бойко Борисов е прав, когато казва, че може би е по-добре от съдебния закон да отпадне правомощието на министъра на правосъдието да номинира председателите на върховните съдилища и главния прокурор. В България прокуратурата е част от съдебната власт и в този смисъл, политиците нямат работа в определянето на ръководителите й.

А макар и да има това право, нито един правосъден министър в историята не е издигал кандидатура за председатели на ВКС, на ВАС или на “обвинител №1”. И напълно естествено бе Кирилов да не го прави.

Но, само си представете, че в края на 2021-ва година Данаил Кирилов още е в Министерството на правосъдието и тъй като мандатът на Лозан Панов ще е към своя край, министърът предложи своя номинация за “съдия №1”. Каква ли ще е реакцията на тези, които днес го винят, че не е издигнал конкурент на Гешев?

Тъкмо тези, които преди четири години, когато 15-20 политизирани съдии застанаха на стълбите пред Съдебната палата, за да страдат по оставката на пропадналия правосъден министър Христо Иванов, днес атакуват държавните обвинители и разследващите, както и съдебните служители, заради това, че публично са застанали с имената си и са се подписали в подкрепата за Иван Гешев.

Когато магистрати от Съюза на съдиите излизат с подписки, това е достойно, а когато същото правят прокурори и следователи, това било под диктовка. Истерията достига до там, че цели анализи са посветени на това – кой, как, дали и защо е подкрепил или съответно не присъства в едно или друго становище до ВСС.

Две взаимно отричащи се тези в един текст – хем подписката в подкрепа на Гешев била като от времето на “зрелия социализъм” и под диктовка, хем обаче в нея не присъстват имената на всички. Дали изобщо авторът е наясно какво се е опитал да внуши?

Фанатизмът е неприятен, особено когато негови жертви се оказват смятащи себе си за журналисти, а всъщност опитващи се да внесат интриги с долнопробни и анонимни внушения от типа: “един прокурор каза…”

В опит да демонстрират масовост на недоволството срещу номинацията за главен прокурор, каквато напълно отсъства, онзи ден в един сайт на подсъдим имаше публикувана снимка с точно трима души на нея, но пък заглавието гласеше: “Силистра е срещу Гешев”.

Или пък дълго експлоатираната тема – кога, защо и с кого зам-главният прокурор е посетил Москва за участие в антитерористична конференция. Едва ли авторите на тази евтина пропаганда си дават сметка, че няма нищо по-естествено за сигурността на две държави, особено ако стотици хиляди граждани на едната и това лято пълнят хотелите и посещават летните си ваканционни имоти по българското Черноморие.

Разбира се, за авторите на поредния пасквил е някак неудобно да припомнят, че неотдавна Иван Гешев имаше множество срещи и при визитата си в Съединените щати. Това са само малка част от примерите, които ясно показват, че истеричната кампания срещу номинацията на Иван Гешев е плод на координирани действия.

Иначе, посред летните жеги, възпитаникът на АОНСУ Дайнов можеше все някак да изчака да довърши предходния си коментар срещу прокуратурата, преди да е започнал следващия. Какво да се прави – поръчителите са напрегнати, планът трябва да се изпълнява: “Петилетката за три години”, беше казал народният гений.

Прави впечатления, че има издания, особено онези, свързани с укриващия се в Белград подсъдим Цветан Василев, чието съдържание от две седмици изцяло е “посветено” на бълването на компромати срещу Гешев.

Сайтовете и вестниците на друг подсъдим – Иво Прокопиев, не отстъпват в норматива: задължително по една статия, коментар или интервю срещу кандидата за главен прокурор – сутрин, обед и вечер. Понякога и по повече.

Бърз преглед на социалните мрежи показва, че номинацията на Гешев осигури добри хонорари за лятото и на куп копирайтъри, дизайнери, обикновени драскачи, интернет тролове и професионални протестъри.

Освен истерия, страхът от номинацията на следващия “обвинител №1” роди множество примери за опити за разделение на обществото, включително чрез сатанизиране на тези, които дръзнат да се обявят в подкрепа на Иван Гешев.

Такъв е случаят с писмото на ректора на УНСС проф. Стати Статев до ВСС, от което в социалните мрежи се разграничиха един напълно неизвестен асистент по право, по-скоро известен с близостта си до неолиберални фондации, както и на съпругата на някогашния социолог и провалил се кандидат за кмет на София от БСП проф. Михаил Мирчев.

В някои издания обаче заглавията бяха “Преподаватели от УНСС…” Ще речеш стотици, а те двама. На атака бе подложена дори и Академията на МВР, защото ръководството й, в нарочно становище, си е позволила да защити реномето на висшето учебно заведение от неоснователните нападки за качеството на юридическото образование, което е предоставила на хиляди български магистрати, адвокати, служители в държавния сектор или преминали в частния бизнес възпитаници на някогашния Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР.

Нищо че в Академията са преподавали и продължават да го правят професори и доценти от Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, на някого му се стори, че Иван Гешев трябва да бъде атакуван, защото е завършил ВИПОНД.

В социалните мрежи хейтъри започнаха да наричат Академията „ПУЦ“ и „Магнаурската школа“, докато си затварят очите, че в дипломата на “техния кандидат” – следователят с незначителен брой завършени дела Бойко Атанасов, срещу изпита по Наказателно право е записано, че е взет с тройка, а държавният по Наказателноправни науки също е “минат” със Среден 3.

Във всичките изброени дотук примери, натрапчиво се откроява истеричното желание на сценаристите за пореден път да всеят разделение в обществото.

Ако си срещу номинацията за главен прокурор, значи си “модерен”, “умен” и “красив”, но ако случайно я подкрепяш или не се интересуваш, защото според принципите на демократичната държава за целта има институции, чието задължение и отговорност е да проведат процедурата, то ти се явяваш враг на “Разградската десница”, както сполучливо в социалните мрежи наричат ГМО-коалицията между “Да, България”, ДСБ и Зеленото движение, чийто партиен лидер е бивш служител на подсъдимия Прокопиев.

Кукловоди и марионетки имат седмица време да се подготвят до следващата серия хейтърство и опити за грозно противопоставяне. Следващата им активизация може да се очаква след представянето на Концепцията за развитието и управлението на прокуратурата, която Иван Гешев трябва да внесе във ВСС до 12 август.