Когато казвам, че в България има „матова приватизация” имам пред вид не толкова, че България и българите бяха матирани ( защото, все пак, има и читави бизнесмени, нали), колкото вездесъщата, всеобхватна непрозрачност. Ето и сега наблюдаваме ставащото през матовото медийно стъкло, коментира на блога си Иво Инджев ареста и пускането му под гаранция на бизнесменът Христо Ковачки.
По едно и също време се случват следните неща:
Арестуват един от най-богатите българи Христо Ковачки по обвинение за данъчни престъпления ( най-после, си казват сигурно мнозина, но въпросът е: най-после какво, кого и защо, както и защо именно него, а не някое от подобията на Ковачки с далеч по-скандална репутация?).

Мнозинството в парламента демонстрира демократичност чрез създаване на механизъм за парламентарен контрол ( най-после, си казват мнозина, но въпросът е що за показна демократичност е това чрез потъпкване на основата на демокрацията чрез игнориране на опозицията в рамките на този контрол).
Германската телeвизия ZDF атакува с ново разследване т.н. „група Николов-Стойков” за източени милиони евро от европейски фондове чрез фалшифициран износ на китайски месо, с което припомнят на света за аферата с участието на президентския спонсор Людмил Стойков ( за финансовата подкрепа на самия Николов за БСП, в която членува, се разбра едва напоследък).
По същото време в София германският разследващ журналист Юрген Рот се отбранява срещу агресивните искания на български политици и журналисти да разкрива източниците си, на базата на които ( вършейки работата на нас, българите) е написал изобличаващата си книга за българската престъпност „Новите български демони”.
Най-четеният в света специализиран всекидневник за международна политика „Интернешенъл Хералд трибюн” отново обърна внимание на корупцията и престъпността в България, споменавайки, че само единици, включително отделни журналисти, водят опасна битка с това явление.
Статия на тази тема посвети и водещият консервативен вестник в Германия „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.
За капак, в. „ 168 часа” вади официални данни, от които е видно, че президентът Първанов е бил спонсориран с големи суми и от други „оперативно интересни лица”(освен вече разследваният и станал международно известен Стойков) с интереси в…хазартния бизнес.
И ако в сигналите от чужди авторитети ( като споменатите медии) има железна логика, всичко останало, което се случва тук, е обвито в пълна мъгла. В нея витаят призраците на догадките кой кого удрял сред лобитата на властта чрез арестуването на Ковачки. Както обикновено версиите се изключват взаимно. Например, чрез Ковачки удряли Първанов докато е в чужбина, както и засягали Доган, също близък до погнатия бизнесмен. Ковачки, обаче, току що си създаде партия с основното участие на ВМРО-как се връзва това с Доган? И още: Ковачки е сочен от дълго време за големия плащач зад публичността на нашумелия напоследък Стефан Гамизов, който пък е възможно най-яростният критик на същия Първанов и дори предизвика президента да му отговаря на тезите с поръчкови интервюта в официозите.
Цялата тази мътилка е не само възможна, но и задължителна вече в България, защото животът в блатото постепенно се превърна в норма. В една демокрация, лишена от основен инструмент за регулиране на отношенията между властта и обществото, какъвто би трябвало да са т.н. водещи медии, ще продължаваме да гледаме на събитията през матово стъкло. Каквато и да е жегата в сауната на властта отвъд него, тя произвежда само удобна мъгла, запотява екрана на вашия телевизор. За нас остава само да се взираме в контурите на голия цар, когото медийните теляци усърдно масажират. Това е приватизация на нашето право да ЗНАЕМ-матова приватизация! /БЛИЦ