"Когато ги видях, вече не им беше останала почти никаква надежда. Не мислеха въобще, че въобще някога ще излязат. Бяха в много лошо здраве, в лошо психическо състояние." Tова си спомня бившата първа дама на Франция Сесилия Атиас (бивша съпруга на експрезидента Никола Саркози) в интервю за БНТ за спасяването на българските медици от либийските затвори, в което тя изигра голяма роля.

"Аз бях в бункера на Кадафи - там, където живееше, защото той имаше един подземен град. Полковник Кадафи беше нещо много мистериозно. Това беше един загадъчен персонаж, много интелигентен. Мисля, че беше напълно дрогиран, не знам дали това са били лекарства, но при всички положения не беше нормален.", спомня си тя 10 години по-късно. 

Сесилия всъщност поставя точката на дългогодишни усилия на европейски и български дипломати и няколко разузнавателни служби. Кадафи е изтощен от ембаргото и от международната изолация, продължили над десетилетие. 

Атиас не смята, че пробивът в преговорите й с бившия либийски лидер се дължи на факта, че е жена. Смята, че е отишла с добри аргументи. Мисли, че донякъде го е обременявало, че държи тези жени и този мъж в затвора. "Беше неприятно за него, защото, ако си спомняте той искаше да е порталът, вратата за достъп до Африка. Искаше да е обединителят на Африка. Така че да държи тези медици в затвора, осъдени на смърт, беше едно петно върху образа, който той искаше да изгради за себе си.", каза тя. 

Европа и Съединените щати също имат интерес от затопляне на отношенията с богатата на петрол Либия. Като символ на Франция Сесилия има две пътувания до Триполи и Бенгази. При първото учудва Муамар Кадафи с решителността си. Заявява му, че ако не ѝ даде медицинските сестри, ще си тръгне. Но това ще му донесе голяма черна точка в Европа и света. И наистина си заминава.

"В момента, в който самолетът потегляше, видях една жена, близка до Кадафи, която тичаше по пистата и викаше мадам, мадам имам съобщение за Вас от полковник Кадафи! Той ви дава медицинските сестри. Елате да ги вземете. Беше много късно и аз не повярвах. Помислих, че се опитват да блокират самолета ми, така че се върнах във Франция. Когато се прибрах, си казах, а може би сбърках, може би е било искрено.", разказва още тя. 

Второто ѝ отиване по-малко от две седмици по-късно постига успех. Медиците са спасени и отведени на борда на френския президентски самолет.

"Когато пристигнаха на летището, още си спомням - вече се съмваше. Те излязоха от джиповете и когато излетяхме... страхувахме се, отворихме шампанското едва когато излязохме от въздушното пространство на Либия. Беше ни страх, че може да ни обстрелват с ракети. Но щом напуснахме въздушното пространство, всички се разплакахме в прегръдките едни на други. Това бяха жени, които отново виждаха света след 8 години зад решетките.", завършва емоционалния си разказ Атиас.