16 април 1964 г. Паметна дата за българската поп музика! Ражда се оркестър “София”. Преди появата му към Столичната община вече са изградени два състава - камерният ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Васил Казанджиев и духовият оркестър с ръководител Сашо Михайлов. 

По онова време София е побратимена с 28 столици, затова наши артисти пътуват на обменни начала. Оркестърът обединява музиканти от прочутия състав “Оптимистите” и от Биг бенда на БНР. През 1973-та оркестър “София” акомпанира на чуждестранните гости на фестивала “Златният Орфей”. През него минават и се утвърждават мнозина от най-известните български поп изпълнители. Един от тях е неостаряващият Христо Кидиков. Жив и здрав и днес, 
Христо се радва на любяща жена (трета поред), на трима сина и на внуци

Всички у дома го обичат и ценят. 76-годишният изпълнител неотдавна написа мемоарна книга с интригуващото заглавие “Спомени от Вефа”. Пояснение за по-младите ни читатели - ВЕФ-ът е най-стабилният и най-разпространеният транзистор от ерата на социализма. 

В книгата, която се чете на един дъх, Кидиков излива душата си. “Дар-словото му е гарнирано с прекрасно чувство за хумор, което извира от неговата личност. Такива хора със свещ да ги търсиш днес”, казва за Христо Кидиков журналистът Иван Георгиев, най-сериозният изследовател на родната естрада. В “Спомени от Вефа” авторът разказва и за някои личности от родната поп музика, които почти не познаваме.

Един от тях е Цветан Панков, за жалост, вече покойник. Той идва в оркестър “София”, когато Доника Венкова го напуска, за да се отдаде на самостоятелна кариера. Препоръчва го не кой да е, а големият Вили Казасян. Цветан е гласовит, бунтар, пее в стила на Том Джоунс. С дълбоки сини очи, които привличат жените. “Дойде при нас с един сив, поовехтял костюм и заяви, че това е всичко, с което разполага. С хигиената беше поскаран, а и недолюбваше много водата. Под панталона си винаги носеше дълги памучни гащи, които демонстративно показваше”, пише за по-младия си колега Христо Кидиков.
Цветан Панков с жена си, Уршула Мария, по време на сватбата им 

Ръководителят на оркестъра, Димитър Симеонов, поверява на него грижата за младока. Кидиков води Цветан при шивача си в модна къща “Лада”, за да му ушие два костюма. Помага му да разучи песните от репертоара на оркестъра, защото предстои турне в Полша. Панков е труден за обуздаване - пие много, разказва мръсни вицове и се фука с мъжките си похождения

Една от първите му изяви с оркестъра е в Карлово. “Какво да направя, ако някоя ми поднесе цветя?”, пита той ментора си. “Вземаш цветята, придърпваш момичето и го целуваш”, отговаря Кидиков. Преди това обаче на бърза ръка Панков сдъвква две скилидки чесън. След последната му песен девойка му поднася китка, а той й дъхва яко в лицето. Резултатът надминава всички очаквания - момичето го чака пред гримьорната. 

Турнето в Полша е първото излизане на Цветан Панков в чужбина. Концертите минават блестящо. Популярната полска група “Червените китари” кани младия певец за съвместни изяви. Славата е на път да го главозамае. В Полша следват яки издънки. Не се явява на един от предвидените концерти, организаторите го търсят в хотела и го откриват в стая с две девойки, достатъчно почерпен. По време на пребиваването си в братската социалистическа страна Цветан среща добро момиче, което така хлътва по него, че го последва в България. 

Красивата Уршула Мария минава под венчило с българина. Ражда им се дете, което за кратко укротява Цветан. Вили Казасян го кани за съвместни изяви с бенда си. Лили Иванова го води на турне в СССР, където лудата глава отново си показва рогата - на един концерт Цветан вади две банкноти по 25 рубли и ги хвърля към публиката.

Те обаче са зашити за панталона му с черен конец - зрители се хвърлят да ги ловят, а Цветан се скрива с рублите зад кулисите. Става скандал. Местната власт го обвинява, че се гаври със съветската рубла. Връщат го скоропостижно в България. Цигари, пиене до премала, участия по баровете - така Цветан Панков опитва да се докаже и пред жена си, и пред приятелите си. 

За да преживява, започва да продава зеленчуци в столичния квартал Слатина. Там го среща случайно Христо Кидиков. “Дадох му някой лев, а той ме помоли да постоя пред щанда и отиде в отсрещната бакалия. Върна се с цигари, две бутилки гроздова, месо, колбаси и безалкохолно за жената и детето. Салати имал на щанда, така че довечера с жената щели да се почерпят за мое здраве”, разказва в книгата си Христо Кидиков. 

Краят на Цветан Панков е трагичен - умира от инфаркт в края на 90-те

За всичките си колеги и приятели Христо Кидиков пише с добри чувства. Певческата му кариера е дълга - това се дължи и на вродената му музикалност, и на обучението в Пловдивското музикално училище, и на педагожката му в консерваторията, голямата Ирина Чмихова. В един клас при нея е с Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Мустафа Чаушев. Христо Кидиков има немалко награди от международни конкурси. Гостувал е в Русия, Куба, Германия, Чехия, Унгария, Алжир, Сърбия. Чуем ли да се споменава името му, в ушите ни зазвучава вечният хит “Хей, живот, здравей, здравей”.

Маргарита СТЕФАНОВА