Рупорът на политическите зависимости в съдебната система – съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев, пак се показа публично, давайки пространно и удобно интервю за сайта  на някогашната говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева. За мнозина вероятно изглежда изненадващо, че Калпакчиев атакува съдийската общност, нещо недопустимо и срещу което самият той е полагал неимоверни усилия да се изкорени. Но фактът е налице и той далеч не е случен, вероятно защото става въпрос за пропуснати властови позиции. 

Причината една от емблемите на политизирания Съюз на съдиите в България (ССБ), прокарващ в съдебната система интересите на кръга „Капитал“, да напада магистратите е много прозаична - провалът да се овладее следващият състав на Висшия съдебен съвет чрез прекия избор на представители на съдиите. Вече два месеца това е голямата болка за ССБ, а и за менторите им от „Капитал“. Със сигурност е проблем и за политическите ГМО-та на олигархията – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, но те си имат достатъчно проблеми на политическия небосклон, та нямат време да се занимават с кадрилите в Темида. 

Няколко детайла от интервюто на някогашния председател на ССБ правят впечатление. На първо място това е остротата, с която Калпакчиев атакува съдийската общност като цяло за избора й на кадровици от квотата на съдиите. Факт е, че с безапелационно мнозинство номинациите на ССБ бяха бламирани и обжалването на процедурата, както от самите кандидати на политизирания съюз, така и от членове на ръководството му, изглежда недостатъчно, за да притъпи яростта на прокситата на кръга „Капитал“ в правосъдието. Калпакчиев задава „правата линия“ и отново атакува устройството на кадровия орган, който бил политизиран и трябвало да се освободи от политическата квота, т.е. да се капсулира и да няма никакъв контрол над съдийското съсловие. Така Калпакчиев, който преди един мандат бе член на ВСС, за пореден път сам изобличава щенията на ССБ да контролира кадровото развитие на магистратите. 

На второ място - странно, дори банално звучи оплакването на Калпакчиев от неназованите „медии“ на депутата от ДПС Делян Пеевски, които някога атакували „редиците на опълчението“ от ССБ, но днес вече ги нямало. Много е вероятно Калпакчиев да визира публикации, които в годините назад са разкривали зависимостите на съдии от върхушката на ССБ с кръга около олигарха Иво Прокопиев, през негови марионетки в политиката като Христо Иванов, адвокатски кантори и други НПО-та. Или може би Калпакчиев и до днес приема за „атаки“ стотиците гневни коментари, анализи, интервюта, с които обществото посрещна решението на ръководения от него съдебен състав за предсрочно освобождаване на убиеца Джок Полфрийман цели шест години преди да е изтърпял присъдата си. 

Трето – мъката на Калпакчиев и останалите от върхушката на ССБ изглежда се оказва липсата на достатъчно възможности за нови грантове и усвояване на европейски фондове. Законодателят бил прекратил възможността на съдийската организация да продължава своето развитие под формата на обучения, семинари, командировки. Голяма драма! Явно заплатите на съдиите от ССБ им се струват малки, а Калпакчиев не може да си позволи сам да си организира и плати почивка в някой курорт, щом най-големият плач е, че не може да се усвояват пари по проекти хем за допълнителни хонорари, хем за да пропагандират политическата неолиберална идеология. 

Калин Калпакчиев и обкръжението му от „сектата“ ССБ обаче явно не разбраха, че работата на съдиите не е нито да ходят постоянно по обучения, нито да усвояват пари по проекти. Работата на съдиите е да правораздават справедливо, безпристрастно и по възможност бързо, а не да бавят мотивите по делата си докато семинарстват, политиканстват, интригантстват и опитват задкулисно да кадруват. 

Четейки думите на Калпакчиев, всеки дори и извън Темида ясно разбира защо родното правосъдие е в катастрофално положение, за което несъмнена заслуга има и политизираният ССБ, прокарващ неолиберални лобистки интереси в правния мир, така щото мине не мине време и поредният рецидивист или осъди страната в Страсбург, или се присмива на властите, докато се укрива, пуснат от някой „либерален“ съдия, който дотолкова се е обвързал с адвокатски кантори, че чак е загубил приличие. 

Калпакчиев и върхушката на ССБ очевидно се готвят за пореден път да опитат да поставят съдебната система в угода на задкулисните си кукловоди. Правят го, след като претърпяха същински крах и бяха отхвърлени от магистратската общност. Бламирането на опитите за политизиране на системата трябва да продължи и да се развие в посока игнориране и последващото отстраняване от системата на онези представители на Темида, които правят всичко друго, но не и да правораздават в името на народа.

 

Съдиите Калин Калпакчиев и Мирослава Тодорова в компанията на Христо Иванов