Политологът Калоян Методиев потъна в скръб. Причината е смъртта на доайенът на българските политици Ценко Барев. Ето какво написа Методиев в личния си фейсбук профил:

"На 104 годишна възраст почина доайенът на родните политици – Ценко Барев (р. 23.10.1919 в Трънско). Бил е активен политически още преди 9 септември, арестуван и осъждан. След 9.09 отново арестуван и бяга във Франция. Докторантурата ми е за връзката между възрастта и политиката.

За написването й правех интервюта с много  хора занимавали се с политика от всякакви възрасти. Издирвах много от останалите живи доайени и се срещах с тях – земеделци, комунисти, демократи, легионери, социалдемократи, политически затворници…. Срещите с тези старци бяха уникално преживяване. Един от тях беше Ценко Барев.

Видяхме се в офиса му на „Патриaрха“ през зимата на 2010 година. Тогава е бил на 91 години. Изключително чист, спретнат, подстриган, поддържан за възрастта си. Изключителна памет за дати, събития, хора. 

Няма да разказвам за политическата част на срещата, защото е дълга тема. За 3 часа разговор Барев не спря да пуши лула и за една минута. За доктората ми каза в прав текст: „Темата ти е идиотска“. По средата на разговор нещо превключи и ме попита, докато за Н-ти път си тъпчеше лулата:  „Абе, ти да не си от Държавна сигурност?“. Вероятно поради настойчивите ми опити да се придържаме към темата, а не към отклонения за лозето му в Корсика и последните изследвания по медицина на Цюрихския университет. 

Интересна бе рецептата му за дълголетие. Ето избрани цитати (говореше по-стар български и съм запазил автентичния изказ): 

„Хигиената е изключителен фактор, голем, изключителен“

„Хрането също. Туршиите с минимално количество сол. Много кисело млеко, сушена сланина и много вода.“

„Да има участие в общите проблеми, контакт с хората, да дава себе си на останалите“

Говорехме много и за книги, което се оказа споделена страст. Интересуваше се живо освен от политика и от медицина и археология.  До 1972 е секретар на „Българския национален комитет „Свободна и независима България" (БНК)“, който обединява част от българската политическа емиграция. Обясни ми, че докато е бил там е получил 102 писма от Симеон II, но не е отговорил на нито едно. 

На раздяла ми подари комплект от книгите си с автограф. С него си отива окончателно цяла епоха на земеделското движение от първата половина на ХХ век. Бог да го прости!"