Преди шест години Запрян Лозанов от пловдивското село Кадиево по неволя се превърна в медийна звезда, след като беше кастриран от свой приятел по чашка. Любомир Тодоров направи пълни самопризнания и беше скоропостижно осъден, но днес вече е на свобода, разказва бТВ в предаването "Хрътките".
Животът без мъжко достойнство е труден, но не е невъзможен. Шест години след злощастното събитие бай Запрян се е примирил философски със загубата: &bdquo;Мога ли да направя нещо? Нищо не мога да направя...И да се сещам, и да не се сещам, това вече е минало, свърши. Не мога да го върна&quot;.<br /> <br /> Всичко започнало съвсем невинно - навръх светлия християнски празник &bdquo;Вяра, надежда, любов&quot;, когато Любчо кани приятеля си Запрян да полеят заедно именния ден. След почерпката в кръчмата двамата приятели отиват да си допият в дома на бъдещия кастрат, където Запрян е осакатен от своя приятел. <br /> <br /> Близо шест години по-късно в село Кадиево се страхуват от вендета от страна на Запрян. Затова кметът решава, че трябва да се вземат превантивни мерки и кара Запрян писмено да обещае, че няма да си отмъщава.<br /> <br /> Запитан дали се разкайва за стореното,&nbsp;&nbsp;Любомир Тодоров бяга от камерата: &bdquo;Каквото съм направил, направил...&quot;.<br /> <br /> Хората в Кадиево не приемат еднозначно бруталното престъпление, което прослави селото им надлъж и нашир. За едни то е божие възмездие за минали грехове. Други, които са преки свидетели на събитията, са категорични, че в основата на всяко зло е алкохолът. А 61-годишният Запрян съжалява само за едно: &bdquo;Не оставаше време сериозно да се замисля за семейство...&quot;<br /> <br /> Животът продължава да изпитва бай Запрян. Днес той трябва не просто да не закача Любчо, а дори да му стиска палци да започне работа. Защото това е единственият начин самият той да получи обезщетение за причинени вреди.<br /> <br />