По време на снимките на филма “Приживе” през 2019 г. тя получава мозъчен удар и работата спира за няколко седмици. Оцелява, оздравява и се завръща бързо на работа, но... после идва пандемията. Затова през юли т. г. всички се радваха да я видят пристъпваща царствено по червения килим в Кан. Кинофестивалът нямаше да бъде същото събитие без една от богините на европейското кино Катрин Деньов.

Почти на 78 г., винаги елегантната “прелест от Париж” представи филма на Еманюел Берко - драмата “Приживе”, и разказа как е променила своя светоглед след прекарания мозъчен удар Деньов е постоянно присъствие на Лазурния бряг от 60-те, но сега - след световна пандемия и лична криза - тя, изглежда, се вълнува като малко дете пред голямо откритие.

Французойката не крие тайната на своята красота: “Спасяват ме три неща - водата, сънят и, разбира се, любовта. Спя много - не по-малко от 8 часа. Мога да заспя навсякъде, при всякакви обстоятелства, дори и за 15 минути. Пия много вода и се опитвам да не се излагам на слънце. Не се лишавам от храна и обичам да готвя. Не се страхувайте от остаряването. Всяка възраст има своята прелест.“

Според нея “трябва да се страхуваме да бъдем скучни, винаги ядосани и озлобени на целия свят”, а не от годините, които сме натрупали зад гърба си. 

Деньов винаги се е гордеела със своята външност и с това, че не се подлага на хирургични интервенции, за да спре времето. 

Днес 78-годишната актриса все още се снима, наслаждава се на живота и голямото си семейство

И... остарява красиво.
С Джони Холидей - една любов, продължила 60 години

Катрин Деньов е една от тези актриси, за които се отнася определението “фатална красота”. Тя разбива сърцата на Марчело Мастрояни, Роже Вадим, Джони Холидей и Бърт Рейнолдс и е готова да защитава “лошите момчета” като продуцента Харви Уайнстийн. Въпреки това за нея “Любовта е страдание. Едната страна винаги обича повече. Най-добрият начин да запазите любовта на един мъж е да не се жените за него. Докато съществува разводът, от брака няма смисъл. От самото начало той е бил създаден от практични съображения. И това е чисто мъжка идея.”

Актрисата признава още: Страхувам се от любовта, тъй като се страхувам от болката. Защото обратната страна на всяка любов винаги е болката Вероятно заради това отхвърля голямата си любов Марчело Мастрояни. Тяхната история започва на снимачната площадка. Той е на 46, женен за актрисата Флора Карабела, от която има дъщеря, с изключителна кариера, но и с десетки любовни авантюри зад гърба си (все с имена като Клаудия Кардинале, Анита Екберг, Урсула Андрес, София Лорен и Фей Дънауей).

Тя е на 27, с един брак зад гърба си и със син от предишната си любов с Роже Вадим, току-що отскубнала се от обятията на режисьора Франсоа Трюфо и малко след като е загубила сестра си.

Мастрояни е пленен от студенината на младата французойка и въпреки това успява привидно да разтопи “ледената висулка”, както наричат тогава Деньов. Донякъде любовта им е забранена, но нито Катрин се притеснява от това, че той е обвързан и често обича да казва: “Аз не броя жените, аз просто ги обичам”, нито Марчело иска да допусне мисълта, че Флора отново ще приюти разбитото му сърце. А едно е сигурно - Мастрояни е лудо влюбен в недостъпната французойка

Той е готов да се разведе с Флора и влага цялата си романтична страст, за да предложи брак на Катрин, но нейното “Не” е толкова категорично, че Марчело се обажда на съпругата си с думите: “Искам да умра”. Флора за пореден път трябва да преглътне изневярата му и да утеши неукротимия и чаровен любовник.

Връща се при нея, но за малко, защото разбира, че Деньов е бременна от него. Когато на 28 май 1972 г. се ражда дъщеря им Киара, Марчело е на върха на щастието, а това му дава повод отново да пристъпи към недостъпната си любима, отново да й предложи брак. “Не!”, продължава да бъде категорична тя, но двамата остават заедно още едва 2 години и може би именно заради дъщеря си запазват онова приятелство, което понякога страстта може да убие.
Нарича Марчело Мастрояни най-голямата си любов, но отказва да се омъжи за него.

Мастрояни умира на 19 декември 1996 г. в ръцете на Катрин и Киара. И сигурно е възприел това като последния подарък от Съдбата, а не като ирония. А продължението на тяхната любов винаги можем да видим в очите на тяхната дъщеря - Киара Мастрояни.

Едва наскоро Деньов призна: “Вадим беше моята страст, Бейли беше единственият ми съпруг, а Мастрояни беше най-голямата ми любов”. Не казва нищо обаче за един друг мъж в живота си - Джони Холидей. 

Неотдавна бе разкрит дългогодишен любовен романс между иконата на френското кино и “френския Елвис”, както в. “Над 55” вече разказа на своите читатели. Холидей често споменавал за тайната си любов Люсил. “Катрин Деньов си остана голямата и прекрасна моя любов, откакто бях 18-годишен”, доверил приживе на Жил Лот - авторът на биографията му, която излезе след смъртта на Холидей. Той му заръчал, когато му дойде времето, да разкаже истинската история за “Lady Lucille”. Връзката между двете френски суперзвезди продължила цели 60 години. 

Днес Катрин Деньов живее сама. За себе си тя казва: “Винаги съм си тръгвала първа, дори от великите... Мъжете никога не ми простиха това, че ги оставях в най-бурния момент от връзката ни. Може би не се досещаха, че така се спасявах от нетърпима болка. Днес децата са моята радост... Кой ви каза, че съм щастлива? Изобщо не съм. Бях щастлива преди 40 години, когато се снимах в “Шербургските чадъри”. Сега просто обичам живота. Знаете ли - щастието е привилегия на младостта”. 
 

Щрихи към портрета

Тя е била певица, модел и продуцент, но филмовите роли я правят легенда. Играе в киното повече от 50 години и е участвала в над 120 филма. 

Родена е на 22 октомври 1943 г. в Париж, трета от четирите дъщери на семейство актьори - Морис Дорлеак и Рьоне Деньов, чиято майчина фамилия приема. Дебютира едва 14-годишна в киното през 1957 г. и продължава с малки участия, докато Роже Вадим й поверява главна роля в “Грехът и добродетелта” (1963 г.). Филмът, който носи популярност на Деньов, е мюзикълът на Жак Деми от 1964 г. - “Шербургските чадъри”. След световния триумф на “Дневна красавица” европейското кино никога не е същото, а Катрин Деньов окончателно се превръща в една от най-обожаваните и обсъждани жени на планетата.

Тя печели националната филмова награда на Франция “Сезар” за участието си в “Последното метро” (“The last metro” - 1980), както и за ролята си в шедьовъра “Индокитай” (1993), за която е номинирана и за “Оскар” за най-добра актриса.

Деньов се ангажира в борбата срещу абортите и смъртното наказание, както и с много други социални каузи. Преди няколко години тя се включи в дебата около MeToo, макар и не по начина, по който много хора биха очаквали. Деньов беше част от отворено писмо, насочено срещу нарастващата вълна на metoo.

Подписа се под отворено писмо срещу “лова на вещици”, отприщен от радикалното движение. “Мъже биват наказвани безцеремонно и гонени от работните им места, когато всичко, което са направили, е да докоснат жена по коляното, да се опитат да си откраднат целувка или да говорят на по-интимни теми по време на служебна вечеря. Като жени не се припознаваме в този феминизъм, който отвъд протеста срещу злоупотребата с власт всъщност насажда омраза спрямо мъжете и сексуалността”, се казва в текста, с който Катрин рискува да бъде зачеркната от пропагандата. Но тя устоя и доказа, че за разлика от повечето днешни звезди притежава достойнство.

Виктория ИВАЙЛОВА