В седми сезон на култовия сериал  „Игра на тронове“, кралица Церсей публично обещава да подкрепи противниците си във войната им срещу белите бродници. Но колкото и красиво и привидно искрено да звучат думите й, всъщност владетелката на Вестерос изобщо няма такова намерение - тя иска просто да спечели време, за да се разправи с враговете и да укрепи властта си.

И макар аналогията в случая да не е съвсем точна, оказва се, че когато всички трябва да бъдат обединени в борбата с пандемията COVID-19, в България политици и подсъдими олигарси виждат удобен повод за поредната си хибридна атака. Декларирайки, подобно на филмовия персонаж съпричастност, а в действителност работейки целенасочено в посока абордаж на властта.

Но докато за повечето от тях подобно поведение, макар и неморално, е обяснимо, няма как да бъде оправдано включването на президента Радев в общия хор. Не само защото прилича на „пир по време на чума“, а и защото очакванията към обединителя на нацията (по Конституция) винаги трябва да надхвърлят партийните пристрастия.

Първите признаци се забелязаха още преди въвеждането на извънредното положение. В края на февруари и началото на март всички бяха наясно, че заболяването рано или късно ще удари с пълна сила и в България, но противно на логиката президентът неглижира проблема и призова десетки хиляди на връх Шипка.

Последваха още странни ходове – налагане на вето върху Закона за извънредното положение в частта му относно понасяне на отговорност за разпространяване на фалшиви новини и спекулата, както и няколко непремерени изказвания от „Дондуков“ 2, как мерки са нужни, но прилаганите от държавата били несъразмерни на заплахата.

Поставяйки формално на първо място нуждите на останалите без работа и препитание хора, изводът на президента, че рано или късно „гладът ще надделее над страха“ може и да звучи логично. Само че внимателният анализ на цялостната картина в последните седмици ясно показва, че Радев може би не е толкова загрижен за социалния проблем, колкото за по-бързото настъпване на „катастрофалните последствия“ които сам предвижда.

Един от възможните отговори защо това е така, е толкова очевиден, че трудно може да бъде подминат, а и добре пасва именно на президентското вето, позволило невярната информация в медиите да не бъде наказвана.

От началото на епидемията и на предприетите мерки в България за справяне с последиците от COVID-19, се наблюдава организирана и вероятно добре платена кампания в социалните мрежи, както и в редица интернет сайтове (включително такива за фалшиви новини) и специално създадени страници във фейсбук.

Всички те ежечасно и всекидневно налагат мнението и препечатват статиите на определен кръг руски хибридни „експерти - че не съществува никакъв сериозен медицински проблем при заболяването (според тях това е обикновена настинка/грип, снимките с труповете в Италия са фалшиви новини, болниците били празни и др.), а целта е да се унищожи икономиката, да се насажда страх в населението, същото да се подчини, да се наруши свободата на словото и да се въведе диктатура.

Тезата им е, че в момента тече препозициониране на силите в света, глобализацията отстъпва на заден план, а коронавирусът е удобен и предварително подготвен инструмент, стимулиращ тези процеси.

Схемата на говоренето им се допълва и от откровено конспиративни теории, част от тях напълно безумни, но пък в състояние да генерират първичен страх и по-важното – да привлекат допълнително читатели и евентуални поддръжници – например как епидемията всъщност подготвяла почвата за ваксина, осигурена от Бил Гейтс, чрез която да се имплантират чипове за контрол на хората, как 5G мрежите имат изключително вредно влияние и прочие.

Като „аргументи“, освен мненията на руските хибридни „учени“, се използват и такива на няколко на брой псевдо лекари  и „вирусолози“ в Европа, твърдящи, че мерки спрямо заразата не бива да бъдат налагани, че СЗО не действа в интерес на нациите, че „стадният имунитет“ е единственото правилно решение, а ваксината е напълно ненужна.

Така под претекст, че икономиката е по-важна от една измислена според тях коронавирусна заплаха, се създава усещането, че хората неизбежно трябва да се противопоставят на властите и да вземат нещата „в свои ръце“, за да не позволят апокалиптичните сценарии да се случат.

Макар всичко това да прилича донякъде на глобален анархизъм, рецидивиращ върху реален здравен проблем, всъщност целта му, особено в България, е сведена отново до извличане на политически и икономически дивиденти и то от добре познати „стари муцуни“. В авангарда на сегашната хибридна атака са представители на българските проруски партии, обединени с финансирани от Цветан Василев и Иво Прокопиев медии.

И макар във „Фрогнюз“ на агента на ДС Огнян Стефанов или в сайтовете за фалшиви новини мерките на правителството да се атакуват неприкрито и грубо, а в „Дневник“, „Капитал“ и „Медиапул“, както обикновено да се подхожда двулично - с половин уста да се твърди, че мерки трябва да има, но всъщност същите да се неглижират или пък откровено да се подиграват усилията и на националния щаб и на правителството, всъщност целта е обща.

Завишена е и активността по темата както на дежурните говорители на Василев - от рода на Георги Георгиев от БОЕЦ и гнилата ябълка Румяна Ченалова, така и на част от психодесните набедени „инфлуенсъри“, гравитиращи около Прокопиев и кръга „Капитал“.

Естествено, целта на всички тях е създаване на дестабилизация, компрометиране на управлението на Борисов, масови протести, нагнетявани с икономическите последици (останалите без работа в резултат на кризата лесно ще припознаят като враг правителството) и в крайна сметка предсрочни избори. Интересното е обаче, че всички вкупом припознават действията и изказванията на Радев и не само ги припознават, но и шумно ги аплодират.

Ролята на президента обаче и желанието му да бъде съпричастен към щенията на тази група, са изключително съмнителни. От една страна той не е спирал да твърди, че е „независим“, макар помощта на изгонения от България генерал Леонид Решетников при избора му през 2016г. и досега да е обвита в тайнственост.

Самият Решетников призна, че е обсъждал кандидатурата на Радев на среща с Корнелия Нинова през лятото на същата година, а само десет дни след избора на Радев за президент, същият се срещна с личния съветник на Решетников – Елена Супонина.


Снимката е от сайта на Руския институт за стратегически изследвания, оглавяван тогава от агента на КГБ Решетников. Радев позира в дружеско ръкостискане със Супонина, а 3 години по-късно Решетников вече е персона нон грата в България.

От друга страна стремежът му да управлява еднолично (чрез служебен кабинет), не може да се неглижира. Това би му позволило да реализира определени управленски виждания, чрез които да подготви почвата или за бъдещ политически проект със свое участие, или за връщане във властта на партията, която го издигна.

Разбира се, в изказванията си досега Радев много внимава да не прекрачи границата между президентската институция и партийното говорене, но действията му, още повече в последните дни, заместват думите. Например вчера президентът демонстративно посети завода на „Емко“ в Трявна, който е собственост не на друг, а на обвиняемия за пране на пари Емилиян Гебрев.

Претекстът беше „грижа за работните места“ в условията на криза, но пък призивът му беше съвсем директен – държавата да не спъва бизнесът на „Емко“.

И ако се чудим как така президентът е разбрал, че всичко при „Емко“ е изрядно, при положение, че изобщо не разполага с компетентността или експертизата да дава мнения или препоръки в оръжейния бизнес и няма как да е запознат със сложните административни процедури, които го съпътстват (или пък да бъде откровен лобист в полза на човек с проблеми с правосъдието), може би отговорът се крие във връзките на Емилиян Гебрев с определени хора.

Гебрев и Цветан Василев и досега действат в синхрон при опита им да присвоят „Дунарит“, а председателят на национално движение „Русофили“ беше обвинен в шпионаж, включително защото в дома му бяха открити документи, доказващи, че е заговорничил с Цветан Василев за предоставяне на стратегически активи на Русия. Сред които и „Дунарит“.  

Близките дни и седмици вероятно ще дадат отговор на въпроса каква е истинската роля на Радев в новия сценарий за недемократично превземане на властта, в условията на кризата с COVID-19. Червената лампа обаче беше запалена от неочаквано място – не друг, а доскорошната му поддръжничка Калина Андролова избухна гневно по адрес на президента.

Според нея за 4 години Радев не е могъл да превъзмогне случайността на появата си в политиката, а „само с инат, двусмислени намеци, алчност за власт и вероломни удари по противника не става“.