Променливото лятно време ще продължи и през юли. Очакванията са август да бъде по-стабилен и сух. Такава прогноза направи пред БНР климатологът Симеон Матев от Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

„Дългосрочната прогноза за юли сочи, че в голяма част от месеца ще продължат да се редуват спокойни дни и периоди на валежи. По-голяма е вероятността за тях в Западна България. На Изток температурите ще бъдат около и малко над нормата“.

Сезоните у нас се променят, но не и тяхната продължителност, отбеляза още той.

„Най-големите промени у нас се наблюдават през лятото. Температурата през юли и август се е повишила с 1.5 градуса спрямо последните години на 20 век. Зачестяват периодите с дълги, сухи и горещи дни. Рекордните горещини в България обаче са отбелязани през миналия век, а не през този“.

Климатът не е нещо константно. Сега обаче наблюдаваме промени с по-екстремален характер, посочи климатологът.

„Наблюдават се по-силни гръмотевични бури, превалявания и пориви на вятъра. Тези явления нанасят доста тежки поражения на инфраструктурата. Те стават по-чести. Тенденцията е това да продължи.  Трябва да имаме готовност“.

България има такова географско положение, че огромните количества дъжд за кратко време са нещо нормално, обясни Матев.

„Няма нищо нетипично и ненормално. През втората половина на май и почти целият юни за кратко време да падат валежи, които се равняват на половин или на една месечна норма. Възможно е дори да са повече. Става въпрос за огромни количества вода. Това е причината да ставаме свидетели на наводнения, разрушаване на инфраструктурата и засегнати човешки съдби“.

Той обясни, че процесите, случващи се през зимата, не влияят върху тези през лятото.

„Всички заем за народните мъдрости, които казват, че при студена зима ще имаме горещо лято, но от метеорологична гледна точка такава връзка няма“.

Климатологът отбеляза, че през последните 30 години се забелязва увеличаване на интензивните валежи с преваляване над 100-150, дори 200 литра на квадратен метър.

„В съвремието тези процеси не само, че са по-чести, но засягат по-голям териториален обхват. Има връзка с глобалното затопляне, защото по-високата температура на атмосферата води до по-голямо съдържание на влага. Ние я виждаме като по-интензивни валежи.

По-честите краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици са типични за планинските и полупланинските райони. Пресеченият релеф благоприятства развитието им. Затова в Западна България вали по-често краткотрайно и проливно, отколкото на изток. В западната половина от страната има по-чести, но не толкова интензивни валежи, източната е с по-редки, но с катастрофални последици“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук