Ключови активи на „Олинеза“ отиват на търг заради дълг към изгонен съдружник
Главният офис на фирмата, цеха за салати и складове за готова продукция за продан заради неизплатен дивидент от над 2 млн. лв.
Съдиите преценяват, че продавачът е действал с цел да намали платежоспособността си и така е увредил интересите на кредитора, като е създал затруднения той да вземе дължимите му пари – според иска на Красимир Генов за 1 354 500 лв. Купувачът също е знаел, че продавачът дължи суми на свой кредитор, приемат съдиите.
Ключов момент за възтържествуване на справедливостта е и тълкувателно решение на гражданската и търговски колегии на ВКС, взето на 9 юли тази година, с което се уеднаквява практиката по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите – т.нар. Павлов иск.
Нормата предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Кръстена е на полският претор (съдия в Древен Рим, б.а.) Павел. Претор в превод означава „предводител“.
Върховните съдии решават, че Защитата на кредитора по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Второто решение е, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.
Третото е, че „защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство“. Те са особено важни заради развитието на фактите около случая с „Олинеза“.
Съдружникът Красимир Генов е изгонен от „Партньори“ АД през лятото на 2015 г., а половин година по-късно компанията започва разпродажба на имоти. Чрез поредица от неизгодни сделки с цел източване на завода на обща стойност 26 119 618 лв. На 20 септември собственикът Христо Кръстев заедно с Иван Янков, изпълнителен директор на завода продават общо 29 броя търговски марки и 6 броя промишлен дизайн на „Тритон“ ООД за сумата от едва 170 000 лв. при пазарна стойност на същите от 24 987 000 лв.
След това на 15 октомври продава 8 имота на дружеството за 1 200 00 лв. при пазарна цена от 1 509 200 лв. На 8 декември с подписа на Иван Янков, но подбуден от Христо Кръстев са продадени още 15 имота, собственост на „Партньори“ АД. Купувач е „Олинеза Премиум“, представлявано от Христо Кръстев. Продажбата е за 548 588 в. при пазарна оценка 1 542 006 лв., става ясно от обвинителния акт срещу Кръстев на Софийска градска прокуратура от юли 2018 г. Той е срещу Христо Кръстев, майка му Лилия Христова и изпълнителния директор на завода Иван Янков.
Друг ключов елемент са доказателствата, че купувачът и продавачът на имотите са свързани лица по Търговския закон. В определението си върховните съдии цитират доказателствата. „Партньори“ АД се представлява от Иван Янков, а „Олинеза Премиум“ ООД от Христо Кръстев. Кръстев е член на СД на „Партньори“ АД и съдружник-управител на „Олинеза Премиум“ ООД. Съдружник в „Олинеза Премиум“ ООД е и Иван Янков, който е и член на СД в „Партньори“ АД. Кръстев и Янков са взели участие, както в ОС на акционерите на „Партньори“ АД, така и в общото събрание на съдружниците на „Олинеза Премиум“ ООД.
Органите на двете дружества са взели решение за покупко-продажба на имотите, като Кръстев и Янков са участвали в гласуването на решенията, приети единодушно. Седалището и адресът на двете дружества са идентични. Изложени са и съображения за наличие на роднинска връзка между Христо Кръстев и Мария Кръстева, негова сестра и съдружник в „Партньори“ АД и Лилия Христова – майка на Христо Кръстев и Мария Кръстева, която е заместник председател на „Партньори“ АД.
При така установените доказателства Софийския Апелативен съд е приел, че по отношение на двете дружества – „Партньори“ АД и „Олинеза Премиум“ ООД са налице хипотези на свързани лица по смисъла на §1 ал.1 т.1, т.3 и т.4 и §1 ал.2 от ДР на ТЗ. С оглед на това е прието, че се е осъществил правноралевантният факт – знание за увреждане, както от длъжника – „Партньори“ АД, така и от третото лице - „Олинеза Премиум“ ООД“, пишат върховните съдии.
На практика фактите казват едно нещо – узурпиралият „Олинеза“ Христо Кръстев продава фиктивно на свои роднини имотите, за да намали възможността Красимир Генов да си вземе дивидента и така да го ощети.
Битката между съдружниците в „Олинеза“ продължава вече 4,5 години. В началото на 2015 г. притежателят на 60 на сто от завода Александър Найденов започва да прехвърля собствеността на общо 29 броя търговски марки и 9 броя промишлени дизайна и учредява с тях особен залог в полза на кипърската офшорка "Аносеп Ентърпрайзис Лимитед". Залогът трябва да обезпечи договора за покупко-продажба между "Аносеп" и "Олинеза" за 15 млн. лв., сключен на 17 юли 2015 г.
Другият голям съдружник Христо Кръстев се опитва да узурпира властта и дяловете на Александър Найденов и Красимир Генов. Той намалява дела на съдружника в собственика на „Олинеза“ „Партньори“ АД Красимир Генов от 50 на сто на 2,02 на сто и не му изплаща дивидент.
През зимата на 2015 г. Кръстев започва да прехвърля имотите на „Олинеза Премиум“ и на практика източва компанията. За престъпленията е сезирана и Софийска градска прокуратура, която през юли 2018 г. излиза с обвинителен акт срещу Христо Кръстев, майка му Лилия Христова и изпълнителния директор на завода Иван Янков.
Кръстев е подсъдим по 4 члена на Наказателния кодекс – чл. 212 за използване на документи с невярно съдържание, чл. 203 за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, при което лишаването от свобода е до 30 години, чл. 220 за сключени неизгодни сделки и чл. 255 за укриване на данъци.
Автор: Димитър Илиев
Последвайте ни