Преди дни премиерът Кирил Петков или както нежно го нарича женската част от съпартийците му – „Просто Киро“ се изказа в интервю пред чуждестранна медия, че в България имало двайсет сиви кардинали, от които трябвало да се освободим. И тогава животът щял да стане по-хубав.

Сигурно Киро е прав, поне в необходимостта да се освободим от олигархичното задкулисие, стиснало като в менгеме цялата държава, пише "Труд" в анализ на тема "Когато Кирил Петков се погледне в огледалото, вижда... Иво Прокопиев".

Ето какво гласи той:

В едно обаче греши – в бройката. Не са двайсет сивите кардинали у нас, един е. И той е най-големия, кардиналът на кардиналите или както наричат тази персона в романите за мафията – капо ди тути капи. Ще се запитате кой е този единствен кардинал на сивото задкулисие. Достатъчно е да се огледате, да прочетете тук там и картината ще ви се изясни. Не, не е Пеевски. Той отдавна не пее в хора, ако въобще някога е пял или беше набеден като удобното оправдание за всичко лошо, случващо се у нас, та и извън родните предели. Друг е кардиналът на кардиналите и ако се върнем назад във времето ще се окаже, че винаги е бил друг.

А Пеевски е бил само прикритие, един съзнателно създаден негативен медиен образ, чието предназначение е било като магнит да привлича погледите при всеки публичен скандал. И така да скрива истинското задкулисие, което реално управлява държавата ни. Защото на задкулисието му трябва тишина и дебела сянка, то не функционира под светлините на прожекторите. Да се върнем към този единствен и вездесъщ сив кардинал. Кой е той?

Неговото име е Иво Прокопиев

Но името му няма да го чуете от Просто Киро, няма да го откриете и в списъка събран от „Гугъл“, който премиерът размахваше пред медиите и предаде на главния прокурор. Няма да го чуете, защото името му е табу в редиците на днешните властващи. И как да е иначе, след като всяка сутрин като се погледне в огледалото българският премиер Петков вижда не себе си, а ... Иво Прокопиев.

Олигарх ли е всъщност Иво Прокопиев?

Ако погледнем в тълковния речник за думата „олигархия“ или „олигарх“ ще разберем, че понятието произхожда от древногръцкото „команда“ или „управление“. В исторически преглед при тази форма на управление властта е концентрирана в ръцете на малък кръг от хора, обединени от роднински или приятелски връзки, с голяма икономическа мощ, чиято цел е чрез контрола върху властта да трупат печалби. Олигарсите обикновено не разполагат лично с властта и не участват пряко в управлението, а популяризират фалшив или кукловоден управляващ – било то премиер, отделни министри или цял министерски съвет (в миналото кукловоден владетел), чрез които постигат целите си. Според древните гърци при олигархичната държава доминира не закона, а парите, като ключовите позиции се заемат не от способните, а от послушните. Така олигарсите на практика употребяват властта за лични цели и притежават привилегии, недостъпни за останалите.

Е, като имаме предвид това, то олигарх ли е наистина Иво Прокопиев. Наследник на комунистическата номенклатура, избран да стане милионер за един ден от кабинета на Иван Костов, когато вярното протеже на Костов в икономическата комисия на Народното събрание – Никола Николов (един от създателите на кръга „Агнешките главички“, останал най-яркия пример на българското политико-икономическо задкулисие в годините на прехода) подарява на Прокопиев по изпитаната бандитска схема на РМД-тата предприятието „Каолин“ АД. Колцина, подобно на Прокопиев, имат тази привилегия. Още преди да навършат тридесет години да станат и то без да са дали реални пари, собственици на предприятие гигант.

И което необезпокоявани от правоохранителните органи да източват в продължение на почти петнадесет години чрез плащане на нищожни концесионни такси и умишлено занижена номенклатура на произвежданите продукти. Това са десетки милиони приходи от „златната кокошка“ „Каолин“ и още сто милиона евро чиста печалба при продажбата на предприятието на германския купувач през 2012г. Така Иво Прокопиев поставя началото на своята икономическа империя, в която олигархът включва малък кръг доверени хора, като Филип Харманджиев (негов съратник по приватизация, придобил при управлението на Иван Костов по същия скандален начин Винпром „Дамяница“) или Юри Катанов – директор на повечето фирми на Прокопиев, негова дясна ръка и съучредител на партия „Да, България“.

С течение на годините икономическата империята на Прокопиев се развива и процъфтява, а с това и неговата финансова мощ. И всичко това с явната или скрита подкрепа на властта, която и да е тя. Следва създаването на „Алфа финанс холдинг“, също и на „Булброкърс“, която фирма се явява пряко или „зад кадър“ консултант при почти всички приватизационни сделки по времето на икономическия министър Лидия Шулева, като знаковите такива – продажбата на ДЗИ, БТК и “Параходство БМФ“, както и на всички ЕРП-та в страната. (понастоящем Шулева е член на борда на едно от дружествата на Прокопиев, свързано с енергийни фотоволтаични проекти „Бургас Хайдръждън“ ЕАД). Следват десетки финансови спекулации с парите на пенсионен фонд „Доверие“, за който се твърди, че е превърнат в „личната банка“ на Прокопиев. Следва строителството на десетки хиляди квадратни метра търговски и жилищни площи, като проекта „Бизнес парк София“.

И така десетки сделки и финансови начинания, които оформят изграждането на икономическо-медийния олигархичен кръг „Капитал“. Днес Прокопиев е един от най-големите играчи и в енергетиката чрез холдинга „Соларпро“, собственик на значителни по мощност соларни паркове у нас и в чужбина. Последният медиен скандал, свързан с Прокопиев, също показва мащаба на неговата бизнес империя. Опитът на свързаната с Прокопиев фирма „Бургас Хайдръждън“ да придобие авиобаза „Равнец“ – 2000 дка земя, която угодно общинският съвет на Бургас гласува да му бъде продадена за изграждане на огромен соларен парк, батерии и завод за „зелен“ водород.

Проектът е на стойност 130 млн. евро, които ще бъдат осигурени вероятно от европейските средства по Плана за възстановяване. Помним и колко пъти кабинетът на Кирил Петков коригираше Плана, за да бъде нагоден към бизнес начинанията на олигарха, то не беше производство на батерии, на „зелена“ енергия от възобновяеми източници и прочие още теми, върху които Прокопиев е сложил трайно ръка. Показателно в случая обаче е желанието на кабинета, на кмета на Бургас и на общинската власт, въпреки че представляват различни политически интереси, да свършат работата за Прокопиев. Явно симбиозата между бизнеса на Прокопиев и безпрецедентната по своя характер и последователна подкрепа на властта става все по- очевадна.

Да контролираш мейнстрийма

Многото пари изискват чист и приемлив за обществото образ на западноориентиран бизнесмен – същинска „бяла якичка“, „филантроп“, загрижен за обществените проблеми. За изграждането и поддържането на този образ е необходимо ежедневно промиване на общественото мнение, а за това са необходими ... медии. Много медии. И Прокопиев не жали средства за изграждането на медийната си империя.

Не само чрез вестниците и сайтовете, които притежава лично, като „Капитал“ и „Дневник“, а и чрез още десетки съпридружни медии (като „Медиапул“ на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева или „Фрог нюз“ на агента от бившата ДС с псевдоним „Академик“, „Клуб Зет“ на съратника на Прокопиев в „Съюза на издателите в България“ фармацевтичния бос Огнян Донев или псевдо-разследващите сайтове „Биволъ“ и „Бърд.бг“, както и още много други), които ежедневно повтарят опорните точки, спуснати от олигарха. Както и чрез имплантиране на свои хора – журналисти, репортери, програмни директори и прочие, в големите телевизии бТВ и Нова, както и в различни НПО-та, у нас и в чужбина.

Десетки са хората на Прокопиев, като Венелин Петков (бивш програмен директор на бТВ и настоящ кандидат на Прокопиев за генерален директор на обществената БНТ), Дарина Сарелска (бивш директор на „Новини и актуални предавания“ в Нова ТВ), Силвия Великова – радиоводещ в БНР, Иван Бедров и Полина Паунова – журналисти в „Свободна Европа“, Даниел Смилов от НПО-то „Център за либерални стратегии“, Николай Стайков - бивш редактор на „Капитал“ и понастоящем учредител на НПО-то „Антикорупционен фонд“ (използвано от Прокопиев за „мокри“ поръчки срещу неудобни политически или бизнес опоненти) и още, и още....

Съвсем в реда на нещата, в изтеклите през 2017г. скандални стенограми АРГО самият Прокопиев (който участва на срещата заедно със знакови политически лица и журналисти за инженеринг на нов политически проект) арогантно заявява, че на практика контролира родния мейнстрийм и може да задава дневния ред на обществото. Не се и съмняваме, че може. А когато към това прибавим и възможностите на Прокопиев да ползва международната мрежа за влияние на Сорос и свързаните с него фондации и неправителствени организации, то мащабът на манипулациите и пропагандата, които олигархът може да организира, става наистина огромен. Не е случайно, че Прокопиев е чест гост на западните посолства у нас, поддържа добри контакти с посланици и служители на посолствата, което му позволява преднамерено да подава или да филтрира информацията за обществените процеси у нас. Така може да оклевети всеки свой политически или бизнес опонент, който няма достъп до посолствата. Така вероятно е бил „сготвен“ от Прокопиев и депутата Пеевски, първо в сградата на ул.“Козяк“, а после и пред администрацията зад океана, довело впоследствие до налагането на американската санкция.

Да си на „ти“ с всяка власт

Няма правителство от управлението на Иван Костов до настоящото такова, в което Иво Прокопиев да не е инсталирал свои проксита, чрез които да прокарва своите интереси и да ползва публичния ресурс. За Костов няма смисъл въобще да говорим – Прокопиев е негов продукт, на новата икономическа номенклатура, която СДС се опита да изгради още в началото на прехода чрез бандитската приватизация. Но възходът на Прокопиев не свършва с правителството на Костов. На власт идва НДСВ и неговите „юпита“, което се оказва и „златно време“ за бизнеса на разградския олигарх, който бързо сменя „синята идея“ и става радетел на „жълтите“, като към този момент Прокопиев вече отлично познава функционирането на държавната власт и възможностите за извличане на лична полза от това.

При управлението на ГЕРБ Прокопиев има свои министри във всеки един кабинет на Бойко Борисов. Стига се дотам, че премиерът Борисов публично призна в едно телевизионно интервю, че няколко министри от първия кабинет на ГЕРБ са му били посочени от олигарха, това са Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова и Росен Плевнелиев. Последният, с когото Прокопиев е и семеен приятел, става впоследствие и президент на страната. Групата на Прокопиев във властта съвсем не се изчерпва с гореизброените, следват кабинетите Борисов 2 и Борисов 3, в които прокситата на олигарха продължават да се множат.

Такива например са Румяна Бъчварова (вицепремиер и вътрешен министър), чиято дъщеря Лора Филева работи в „Капитал“ и е женена за журналиста от същото издание Росен Босев, както и правосъдният министър Христо Иванов, който е и председател на инженеринговия проект на Прокопиев „Да, България“. Но истинският апогей на симбиозата между Прокопиев и държавната власт разградския олигарх получава при управлението на „Продължаваме промяната“. Кабинетът на Просто Киро е на ръчно управление на Прокопиев, който днес си има не няколко министри във властта, а цял кукловоден премиер.

Днес смело можем да кажем, че Прокопиев, без лично да участва във властта, е превзел изцяло държавата. И като прибавим към това сериозните му позиции в съдебната система, където имаше доскоро личен съдия №1 в лицето на председателя на ВКС Лозан Панов, то кръгът се затваря напълно. Е, още ли се питате олигарх ли е наистина Иво Прокопиев?

Десетки са примерите, които доказват категорично, че именно Иво Прокопиев е най- емблематичния пример за български олигарх, за вездесъщия сив кардинал или казано просто (като за Просто Киро) – Прокопиев е капо ди тути капи на родното задкулисие. Но името на Прокопиев няма да го намерите в списъка на Кирил Петков за двайсетте сиви кардинали, от които трябва да се освободим.

Защото, както вече бе казано, когато се погледне сутрин в огледалото Петков вижда .... Прокопиев. За едно обаче премиерът е прав, без порочното концентриране на бизнес и власт в олигарха Прокопиев, животът наистина би бил по-хубав, а държавата би дишала по-свободно. И борбата с корупцията ще закрачи с по-широки крачки по своя иначе неравен път. Но, нейсе, не било писано да се случи.

Апропо, къде останаха онези девет папки с публикации за олигарха Иво Прокопиев, които в залата на парламента, публично, депутатите от ДПС връчиха на премиера Петков, в продължение на кампанията на премиера да посочва корумпираните у нас и в допълнение на прословутия му списък от „Гугъл“? Не е трудно да се досетим – в коша за боклук, разбира се.