Над 90% от сградите у нас плачат за саниране. Едва 7% от жилищния фонд в България отговаря на обновените европейски стандарти, стана ясно в петък по време на конференция в София, посветена на проекта за интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради SHEERenov.

Реално у нас нужда от саниране имат 54 000 многофамилни сгради и други 645 000 еднофамилни, уточнява "Монитор". Съгласно дългосрочната стратегия на страната се очаква до 2030 г. 12 000 многофамилни и 16 000 еднофамилни сгради да бъдат санирани. Необходимият финансов ресурс за тях надхвърля 4,5 млрд. лв. В същото време осигурените от европейско финансиране средства са по-малко от 1,5 млрд. лв.

Ситуацията в страните в Европейския съюз (ЕС) далеч не е по-различна. Към момента около 75 на сто от сградите на Стария континент са енергийно неефективни и все пак почти всички от тях или 85-95% от жилищния фонд ще продължат да се използват към 2050 г.. Само по 1% от сградите в съюза всяка година минават през обновяване, което е крайно недостатъчно, за да се постигнат целите на ЕС за по-зелена икономика и общество.

Безплатното саниране излезе по 1 млн. лв. на блок

Затова и по време на конференцията бе представен проектът за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради SHEERenov, който започна още през лятото миналата година. Основната му цел е да се разработи и тества модел за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради на територията на град София, като целта впоследствие е този модел да се възпроизведе и в други градове.

За да се подпомогне преминаването към по-зелени технологии, в българския План за възстановяване и устойчивост са предвидени и средства за саниране на жилища. Чрез тях българите ще могат да получат безвъзмездна подкрепа за слънчеви панели за топла вода и електричество.

„Вече очевидно не става въпрос за лепене на стиропор, а за устойчив строителен процес насочен за постигане както на общоевропейски схеми, така и на по-добри условия на живот за българските граждани“, коментира заместник-министърът на регионалното развитие арх. Георги Коларов.

Промени при разрешителните за строеж

Той обяви, че в ресорното министерство вече има създадена работна група, която ще изготви насоки за кандидатстване по мярката, предвидена в плана. „Нашата цел е планът да постави началото на трансформирането на строителния бранш в устойчив“, завърши Коларов.

Искат подмяна на асансьорите с по-екологични
От Българската асансьорна асоциация (БАА) лансират идеята за обновяване на асансьорния парк в страната, който наброява около 120 хил. съоръжения.

От браншовата асоциация припомнят, че новите модели са безредукторни машини и при тях няма загуба на енергия (както при масовите от миналото редукторни); няма триене и съответно не се използва натоварващо околната среда със смазочно масло; не подлежат на амортизация и ремонти, което изключва нуждата от постоянно натоварващо природата производство на резервни части и съкращава огромни количества вредни емисии чрез отпадането на транспорта на такива материали. България е една от водещите страни в света по брой асансьори в експлоатация от глава на населението - около 17 асансьора на хиляда човека, подчертават от БАА. За сравнение световен лидер по този показател е Испания с приблизително 20 асансьора на хиляда човека, а в Германия са около 8 асансьора на хиляда.

Кога имам право да не заплащам общи разходи?

Около 80% от асансьорите в България обаче са на повече от 30 години. Огромен проблем за старите ни асансьори е, че са произведени в отдавна затворения държавен завод и днес за тях не се произвеждат оригинални резервни части. Освен че това води до плачевното им техническо състояние, се налагат постоянни „ремонти“ с компоненти, които не са специфично произведени за тях и са съответно с кратка издръжливост, което води след себе си до последващи подмени на същите компоненти.

Всичко това е свързано с постоянно ненужно натоварващо природата производство, вредни емисии за транспорт и постоянни пътувания на техници. Подмяната на старите амортизирани асансьори с нови, харчещи около 90% по-малко електроенергия, нямат нужда от постоянни доставки на резервни части, ще има огромен ефект за намаляване на въглеродния отпечатък.

Според БАА е възможно санирането да се финансира и чрез спестените разходи за енергия от асансьорите, а не чрез допълнителен бюджетен или собствен финансов ресурс.