На 26 март Църквата почита паметта на Св. мчк Георги Софийски, Най-нови.
Свети Георги Най-нови Софийски, който пострадал на 26 май 1530г. е наречен така, за да бъде отличаван от другите двама софийски мъченици носещи същото име, които били убити от турците преди него: свети Георги Стари Софийски и Одрински, който пострадал на 26 март 1437г. и свети Георги Нови Софийски и Кратовски, който пострадал на 11 февруари 1515г.
Свети Георги Най-нови се родил в София от знатни родители-българи, които се казвали Иван и Мария. Когато се научил да чете, той прекарвал много време в изучаване на Светото Писание. Той живеел добродетелно и целомъдрено. Когато навършил 25 години баща му починал.
Тъй като Георги на вид бил красив и мъжествен, привлякъл завистта на турците и те, както обикновено постъпвали в подобни случаи, се опитали да го привлекат към своята вяра.
Чалма на главата
Първо се опитали да го подмамят с ласкателства и обещания. След като не успели с убеждаване, те насила поставили на главата му чалма, но той я свалил, хвърлил я на земята и я стъпкал.
Тогава турците го отвели при управителя на София и го обвинили, че хули мохамеданската вяра. А управителят, като видял красотата на лицето му и мъжествения му вид, първо решил също да се опита да го прелъсти. Той му казал, че ако изпълни заповедта на султан Селим да се потурчи, то ще получи висока длъжност.
А Георги отхвърлил предложението и изобличил мохамеданската вяра. Тогава управителят наредил да го бият с тояги, но не постигнал нищо. Затова заповядал с ножове да режат тялото му от главата до нозете, а раните му да обгорят със запалени свещи. Но мъченикът доблестно понесъл и тези страдания.
После управителят заповядал да развеждат мъченика из целия град, като удряли тимпани и викали: „Не ругай Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с неговите предания за сарацинската вяра.”. А свети Георги увещавал турците да повярват в Христа.
Накрая бил отведен на площада, където трябвало да бъде обесен. Когато турците започнали да го разсъбличат, той се помолил и починал. А палачите, като видели станалото се изплашили и оставили дрехите на мъченика. Те все пак решили да изпълнят заповедта и окачили облеченото мъртво тяло на мъченика.
Три дни на бесилото
Било заповядано тялото да престои три дни окачено на бесилото, за да може да започне да се разлага от топлото време и намиращата се наблизо пещ за топене на желязна руда. Но тялото не започнало да се разлага и изглеждало като живо, а лицето му било оросено с влага. Това предизвикало още по-голямо смущение сред турците, затова предали тялото му на християните да бъде погребано.
Погребението било извършено тържествено, като церемонията се ръководела лично от софийския митрополит Йеремия. Мъченикът бил погребан в двора на храма „Свети Георги”.
Майката на светеца, която докато бил затворен укрепявала неговата вяра, а през трите дни, когато висял на бесилото, стояла там и държала нозете му, починала на 40 ден след смъртта му и била погребана близо до сина си.
Днес до ротондата „Свети Георги” е направен символичен гроб на светеца и е поставена паметна плоча.
Житието на свети Георги Най-нови е написано от руския презвитер Илия. Матей Граматик в житието на свети Николай Нови Софийски също дава сведения за неговото мъченичество.
