Важното за Механизма за справедлив преход и съответно за регионалните планове е, че те трябва да постигат определен ефект за цялата страна от гледна точка на намаляване на емисиите. Те трябва да съответстват на целите, които се изисква да постигне България.

Всяко следващо нещо, което ние предлагаме за предстоящия преход, трябва да подлежи на анализ, на стойности, обвързани с него и на обществено обсъждане. Това каза Кристина Лазарова, координатор на Платформа "Brown to Green" по време на експертната онлайн дискусия "Регионални планове за справедлив преход", която се проведе на 10 ноември 2020 г.

Организатор на събитието беше сп. "Ютилитис". Главната цел на форума бе представителите на институции и неправителствените организации да обсъдят кои са основните предизвикателства и перспективи пред развитието на регионите, които трябва да бъдат трансформирани.

В своето изказване Кристина Лазарова акцентира на три основни тези, а именно значението на термина „преход“ в контекста на „Зелената сделка“, регионалните планове и ресурсната обезпеченост и оценката и ефективността на оползотворяване им.
 
По думите на Лазарова идеята на механизма за справедлив преход е ресурсът от него да бъде изразходван основно за трансформацията на т.нар. въглеродно-интензивни региони.

В тази връзка тя изрази учудване от включването на допълнителни региони към Фонд за справедлив преход, на които Световната банка ще окаже консултантска помощ при подготовката на териториалните планове“.Тези региони могат да се ползват и от останалите два стълба за справедлив преход.

"Считам, че трябва да се представи пред обществото на база на какви критерии са включени тези допълнителни региони. Може да се окаже, че има някои други, които е по-логично да бъдат включени, а не са", заяви още координаторът на Платформа "Brown to Green".
 
В изказването си Кристина Лазарова подчерта, че в България не се говори нито за пилотни проекти, свързани с водород, нито за подмяна на съществуващата газова инфраструктура, през която може да преминават водородът и природният газ.

"Не се говори за съхранение на енергия. При енергийната ефективност е залегнало именно нейното съхранение. Не разбирам защо тези теми не присъстват в нито един от документите по темата с нисковъглеродния преход. Трябва да се замислим, ако спрем да произвеждаме енергията от една суровина, с какво ще бъде заменена тя.", отбеляза Лазарова.
 
"Ние от Платформата "Brown to Green" бързо успяхме да се кооперираме с местните властни в лицето на кметовете и областните управители на Перник и Кюстендил. Успяхме да идентифицираме като стойности всички пряко и косвено заети в енергийния сектор по места. Във времето успяхме да идентифицираме и възможностите за развитие на съвсем различен бизнес в рамките на Перник и Кюстендил.", подчерта Кристина Лазарова.

Тя коментира, че работят активно по плановете за трансформация на Топлофикация Перник, ТЕЦ "Бобов дол" и мините. "Посочили сме и кои чуждестранни компании могат да бъдат привлечени в регионите на Перник и Кюстендил. Те са в съвсем различни сектори от енергийния и които биха потребявали определен ресурс, за да може всичко, което се прави в регионите да бъде ефективно", каза Лазарова.

В заключение Кристина Лазарова изрази благодарност на организаторите на събитието за това, че за пореден път събират заинтересованите страни за пътя на България към нисковъглеродна икономика в рамките на Зелената сделка.
 
По време на дискусията участие взеха Жечо Станков – зам.-министър на енергетиката, Деница Николова – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), инж. Валентин Вълчев – Председател, ФНСМ – Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), д-р инж. Ивайло Найденов – Изпълнителен директор на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Славчо Нейков – Председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, д-р Румяна Грозева - Изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора. Модератор бе Радослав Миков – Партньор на Волф Тайс.