Късметът - как да го пожелаеш?
Карантините носят и късметлийски хрумки, казва Павлина Йосева
Дадени са още втора и трета награда и приз за млад автор.
Обърнахме се към наградената поетеса, която се оказа, че е член от седем години на Съюза на писателите от Санкт Петербург. Освен че пише, тя е и актриса, режисьор на спектаклите си, рисува и има няколко самостоятелни изложби.
-Разкажете , как си намирате късмета?
-Търся го постоянно без д а се уморявам и по житейския ми път и в професията. В любовта още не съм поглеждала.
Годината ми подари цели три национални поетични награди: Последната е мечтаната от мен – „ В полите на Витоша“ на Софийската община.
В началото на годината спечелих „Състояние на полет“, Сопот- 2020; а след нея наградата“ Златна кана“ на Фондация „Панагирик“ за цялостно творчество и вдъхновение за хората.
Късметът си е късмет! Още с раждането ми започва. Само една година родният ми град Шумен се е казвал Коларовград. И аз съм уцелила точно тази година да се родя на 24-ти май... в Коларовград! В несъщестуващ град!
Коларовград го няма на картата, всъщност все още го има на едно единствено местенце. Побързайте да го видите на една от стените на Терминал 1 - на летище София. Освен че съм родена на 24 май, живея и на улица „Св.Св.Кирил и Методий”, няма майтап.
Била съм на 19 дни, когато моята прабаба Елена е паднала – с мен на ръце – по стълбите, 19 на брой! Явно съм нещо като предвестник на К-19, само че с положителен знак – П-19. ПОЛИ-19!
Дошли съседки - жени от всякакъв вид и калибър, отписали ме, измили ме и ме сложили в чисти пелени, оплакали ме всеотдайно и завинаги, но след 12 часа в кома съм... възкръснала! Всеки знае да е късметлия в късмета! Но да имаш късмет в бедите, не всеки го може. Животът ми и досега не е лесен, но е вълнуващ и интересен. Родена съм да оцелявам! Умножено по 19!
Бях почти на пет години, когато баща ми получи инфаркт и си тръгна от света на 34 години. Сърдих му се известно време, защото децата не проумяват смъртта. Но извадих късмет – след само две години имах най-добрия баща! Втори баща, на какъвто малко хора случват, даже свой истински и биологичен!
Той винаги ми казваше:“ Моето момиче, доста трудности ще срещаш в живота, ще се случи да се сблъскваш със завист, предателства, подмазвачество, лицемерия, пречки... но това, което ражда главата ти и това, което могат ръцете ти, никой не може да ти отнеме! Не го забравяй!“ Е, не съм ли късметлийка?
Вярваща съм, макар по доста нетрадиционен и странен начин. В доста от моите стихотворения изглеждам скарана с Господ. Но то е само привидно. В спора се ражда истината. Затова понякога му скачам като младо петле, да не кажа като кокошка. Той не ми отговаря (Слава Богу), но явно има добър слух и е добронамерен. Понякога, даже сбъдва желанията ми веднага!
Веднъж, вече като голямо момиче, бях на почивка в Андалусия! Обиколих за седем дни почти цялата costa - бреговете на Средиземно море. За „десерт“ си бях оставила разходка в Малага в последните часове на последния ден, преди обратния полет за България.
И като тръгнах по тези живописни улички на стария град на Малага, като гледах прозорчетата с отворени капаци и наредени саксии, цветните и весели хора, уличните фенери и музиканти, така се разтъжих и ядосах на себе си, че сама си тропнах с крак и извиках: “Ама как можах?!
Трябва тук да остана! Поне два дена!....Как можах да си отделя само няколко часа преди полета, искам в Ма-ла-га! Ма-ла-га! Поне два дни!” И се случи така, че тръгнах съвсем навреме за летището... и изпуснах самолета! Следващият възможен полет беше след два дни!
Така че внимавайте какво и как си го пожелавате! Или всъщност не внимавайте! Винаги става хубаво и навреме! Ние си го представяме по друг начин, но НЕЩОТО винаги се случва по възможно най-правилния!
Преди 9 години участвах за първи път в престижния конкурс „В полите на Витоша“! Получих поощрителна награда! Бях истински щастлива! Честно! Но в мен се зароди мечтата един ден отново да участвам. После много неща в живота ми се промениха, някои направо се обърнаха на 180 градуса, бях в Испания, на други места, работих професията Късметлия в най различни измерения.
Но има хубаво и в лошото както в настоящата ни тежка година.
През пролетта в дългата карантина, взех да търся в Интернет какви конкурси за поезия има. Излязоха няколко. И реших да изпратя стихотворения.
И ето, получих поредното доказателство за късмета си, труда си и следването на мечтите! Получих първа награда!
Тази знакова 2020 ми се случи доста успешна, щастлива и наградена година! Имах и спектакли, турнета с моята колежка Надежда Цанкова. Месец след месец, защото единайсет мили, родни читалища ни приеха с отворени обятия на своите сцени, отделиха от малките си средства и за нас, пътуващите артисти, а публиката беше така зажадняла за културно събитие, че се почувствахме като изгряващи театрални звезди. Не трябва да се крием и затваряме от късмета, нали?
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Последвайте ни
