В преносен смисъл изразът „Деукс екс махина“ означава невероятна развръзка на история, която не следва никаква здрава логика, но пък помага на авторът й да я завърши така, както сам желае.

Историята на КТБ от създаването й, през нейния фалит, а и до сега, е именно такъв низ от абсолютно нелогични и в противоречие със закона събития, но подредени в пъзел, обслужващ изцяло интересите на Цветан Василев и който пъзел в крайна сметка доведе до ощетяване на всички българи с милиарди левове.

Приватизирана с благословията на Иван Костов (оказал се впоследствие не само близък до Василев, но и ползвал чрез дъщеря си Мина Костова средствата на вложителите в КТБ), банката никога не е била нормална финансова институция. Благодарение на мажоритарния си собственик, същата е функционирала като класическа пирамида, с единствената цел чуждите пари да се превърнат в такива на Василев. Средствата на депозантите са  привличани с високи лихви, а след това са раздавани като необезпечени кредити на над 200 фирми-бушони, управлявани от подставени на Василев лица – шофьори, секретарки, охранители, домакини и техни роднини. След фалита на КТБ през 2014г. се оказа, че близо 5 милиарда лева са потънали по тази схема, а с голяма част от тях в крайна сметка са закупувани активи, които се намират под личния контрол на Василев, но не са заложени в полза на банката.

Това е горчивата истина и Василев не може да я прикрие, колкото и да се опитва да злослови по адрес на прокуратурата, на политическата система или на нарочените за негови врагове, колкото и да твърди, че бил измислил „иновативен“ модел на банкиране, че бил създал SPV-та, както нарича кухите си дружества, и прочие откровени небивалици.

Габровският аферист няма и никога не може да има смислено, и най-вече законно обяснение, защо КТБ не е отпускала обезпечени кредити на несвързани лица, както работи всяка банка по света. Не може и да обясни защо един шофьор в банката, получаващ 500 лева заплата по трудов договор, едновременно с това се води и номинален собственик на дружество, на което КТБ е дала кредит от 100 милиона лева само срещу един негов подпис, впоследствие парите са превъртени през още 5-6 фирми, за да се загуби връзката с банката и накрая е закупен например завод, чиито паричен поток отива в джоба на самия Василев, който фактически държи и управлението и собствеността му.

Този модел беше изобличен, разследван и доказан – от парламентарна комисия, от световни одитни компании, от специално наета международна разследваща компания и от прокуратурата, и като логичен резултат, в момента Василев е подсъдим пред Специализирания наказателен съд. Задочно, защото и досега се укрива в Сърбия, подло изоставяйки през 2014г. обикновените участници в престъпната му група, докато той, мозъкът и реализаторът на схемата, се шири в луксозния си хотел в Белград.
Разбира се, когато считаш чуждото за свое, както е при Василев, дори и след краха на банката, моделът му продължи да функционира. Вместо да покрие отворилата се многомилиардна дупка, като прехвърли активите, закупени с парите на вложителите, директно на Фонда за гарантиране на влоговете, или обратно на КТБ, Василев предпочете да продължи да се представя за „жертва“, да хвърля мантри и прах в очите на обществото и да се крие от правосъдието, докато същевременно се разпореждаше еднолично с откраднатото.

Първо подари за 1 евро, активи за над 1 милиард евро, на подставеното лице на руския олигарх Константин Малофеев Пиер Луврие. Така БТК, НУРТС, Дунарит, Авионамс и Фърст Диджитъл заминаха в руска посока. След като скандалът стана чутовен, защото Малофеев е в забранителния списък на САЩ, а Луврие се оказа близък на командира на руските сепаратисти в Донбас Игор Гиркин – Стрелков, сделката беше развалена, а активите поеха към друг руснак – Дмитрий Косарев. Той също беше разконспириран като човек на Малофеев, което накара Василев да освети тотално връзките си с бившата ДС, включвайки в играта нови лица.

Така например „Дунарит“ формално се озова в ръцете на Емилиян Гебрев – комунистически галеник на Андрей Луканов – търговец на оръжие и каптагон, агент на ДС, понастоящем представящ се за достолепен бизнесмен, а всъщност поредното подставено лице в схемите на банкера-беглец. Гебрев и досега не е представил документи за собственост на завода, но това не му пречи от няколко години не само да го управлява, но също да се представя за „жертва“ на системата, на правителството, на офшорки, оспорващи правото му да заграбва активи, и на когото още се сети, дефилирайки от сутрин до вечер по телевизионните студиа и измисляйки всевъзможни „филмови сценарии“, дори с привкус на пошъл „нинджа“-кич. Приглася му друг приближен на „модела КТБ“ кадър на РУМНО (комунистическото военно разузнаване) – Бойко Ноев, бивш министър на отбраната при Иван Костов и служител във фирмата на Василев „Бромак“. Докато и двамата не спират да говорят и да ръсят „морал“, няма да ги чуете никога да коментират какво мислят за 200-те милиона дългове на „Дунарит“, които нито Гебрев, нито Василев имат намерение някога да платят на Фонда за гарантиране на влоговете. Няма да чуете и въпроса „Как придобихте запорираните от КОНПИ акции на „Дунарит?“, който няма да бъде зададен от нито един „журналист“, даващ им ефирно време, или такова в многобройните сайтове, финансирани от Цветан Василев. Фактът, че Гебрев също е обвиняем за участие в организирана престъпна група, също не притеснява никого. Защото и той „не бил виновен“, поне според него и според „медиите“, отразяващи дълбокомислените му умозаключения.

Всъщност днес всеки престъпник, независимо от това дали е само обвинен, задържан, или пък е вече осъден с влязла в сила присъда, има пълното „право“ и свобода, и което е още по-лошо – целенасочено осигурена от „правилните“ (разбирай тези, финансирани също от подсъдими или обвиняеми лица) медии възможност, да твърди пред обществото, че е невинен. Че е „сготвен“, „поръчан“, „набеден“. Всички закононарушители вече имат пълното „право“, гордо да се изправят пред присвоилите си определението „морални“ медии, и без капка срам, съвсем спокойно да говорят и надълго и нашироко да се обясняват, че са невинни, а държавата (обикновено в лицето на прокуратурата и МВР) е тази - виновната, която им е потърсила сметка, провела е незаконна операция, нарушила е правата им, унизила ги е.

От този порочен модел, наложен с годините от медиите, контролирани от задкулисието, аватари на които са именно подсъдими олигарси като Иво Прокопиев, Цветан Василев и Огнян Донев, с пълна сила се възползват и участниците в „модела КТБ“, чийто съдебен процес тече в момента. Всички те са „жертви“, чисти и невинни, а лоша е държавата или пък медиите, позволили си да говорят истината и да ги разобличават. И това обаче ще е до време.

Колкото повече наближава датата, на която ще бъдат изслушани пред съда бившите му
доверени и подчинени лица, а сега свидетели на прокуратурата, толкова повече Василев изпада в ярост от това, че мантрите му вече губят всякакво значение пред обществото. Защото ще проговорят – не само в кориците на делото, а вече и публично в съдебната зала, и шофьорите, и секретарките, и охранителите, а може би и някои от висшите управляващи в банката или в свързаните с нея фирми, за които „моделът КТБ“ не само е пределно ясен, а и в който модел самите те са играли съществена роля, като изпълнители на волята на мажоритарния собственик на банката. И ясно ще посочат виновникът за липсващите милиарди.

Това е и причината Василев, основно чрез поръчковите му журналисти, но и лично в „официалния“ си сайт, неистово да се опитва да вади компромат след компромат, да злослови, да омаскарява и да иска да докара нещата до там, че пак той, финансовият аферист, да има последната дума. Иска историята на КТБ да получи своята „Деукс екс махина“, една невероятна развръзка по желание на сценариста Василев, в която развръзка всички ще забравят за пирамидата, за откраднатите милиарди, за неговата роля като Главен крадец, а вместо това ще има хепиенд, в който може пак да бъде Банкер на годината, а защо не и министър-председател. Това са мечтите му, това е измисленият свят в който живее човекът, извършил най-голямата финансова машинация в българската история. На такава развръзка, колкото и нелогична да е тя, се надява.

В случая на Василев обаче, механичният бог, този „Deus ex machina“, когото древните гърци са спускали на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация в постановката, не съществува. Вместо това пиесата „КТБ“ този път трябва да достигне до своя логичен завършек, а отговорността пред закона и пред измамените вложители в КТБ, трябва да понесе именно укриващият се в Белград виновник.