"Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец. Така или иначе, всичко това не е много важно на практика – въпросните млади изобщо не ни слушат", казва поетът Валери Петров в последното си интервю по случай 90-годишнината си.

Днес той щеше да навърши 99 години.

Рожденното му име е Валери Нисим Меворах.

"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта", казва любимият на поколения българи Петров.

Едва на 15 години той издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Известен е и с преводите на Шекспир на български. Автор е на множество пиеси и сценарии.

"Мисля, че думата „оптимизъм“ е синоним на „жизнена сила“. Тази сила не се търси и намира – като всяка друга черта на характера, или я имаш, или я нямаш. Но човек трябва да полага усилия, за да преодолее черногледството, в което може да е изпаднал. Ако успее, това ще значи, че е надарен с жизнена сила. Виждате, голям схоласт съм, а?", споделя поетът.

"Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,


и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора."