Ново издание на българската съвременна класика „Преди да се родя и след смъртта ми” от Ивайло Петров излиза по книжарниците навреме за Алеята на книгата в София. Двадесетте години на миналия век, пречупени не през призмата на града, а на българското село, оживяват по страниците като свидетелство за една изгубена епоха.

Историята е разказана под формата на автобиография и започва с комичните усилия на бабата и дядото на героя да намерят снаха, достатъчно склонна да се ожени за баща му. Животът на разказвача, заобиколен от членовете на пъстрото му семейство, броди надлъж и нашир през световете на човешката природа.
Българското село от първата половина на XX век оживява в много различен образ от носталгичните краски на Елин Пелин и Йордан Йовков.

Чувството за хумор на героя – остро и откровено – рисува свят на традиции и преобърнати представи, в които обитателите на страниците са далеч от светци. Понякога гротескни, често умилителни, те живеят, мразят, обичат, вършат добро и зло, постигат висини и правят грешки в търсене на голямата, непозната тайна на живота.
 



Ивайло Петров е една от знаковите фигури в българската литература на ХХ век, трудно определим, непринадлежащ на канона на социалистическия реализъм, носител на редица награди, включително Голямата награда за цялостен принос за българската култура „Христо Г. Данов” и „Златен век”. Неговият неповторим стил – едновременно фантасмагоричен и забавно реалистичен, гарниран с хапливото му чувство за хумор – оставя дълбока диря в българската литература.
„Преди да се родя и след смъртта ми” е вечна игра на противопоставяния между носталгия и осмиване, хумор и трагедия, финал, който предхожда началото и обещава бъдещето.
 
Бях чел, че някои племена посрещат раждането на човека с дълбока скръб, а смъртта му – с радост и веселие.
Най-мъдрото отношение към човешкото битие.
Ивайло Петров