“Какво общо имат Кирил и Методий с България? Кой е създал българската азбука? Коя е тази „славянска азбука”? Нека да кажем на Европа и света, че „кирилицата” е всъщност българската азбука!” Това са малка част от въпросите, които намират своя красноречив отговор във филма „За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука”, чиято премиера се състоя преди броени дни. Той е базиран на оригиналните исторически извори и църковни жития на Свети Методий. Режисьори на лентата са Николай Акимов и Силвия Авдала, а сценаристи – Николай Акимов и Иво Иванов. Разговаряме с режисьора Николай Акимов честно и откровено не само за българската азбука, но и за българската история, която, оказва се, често е пълна с подменени факти и интерпретации.
- Кое ви вдъхнови и как се решихте да правите филм за българската азбука – толкова богата и необятна в стойностите си?
- Работих с архитект Слави Дончев по книгата му „Булгарите”, а изследванията, които той прави за азбуката, са отпреди 50 години. Първият научен доклад за така наречената кирилица е от 1971 г. И когато преди около три години от Националния филмов център обявиха конкурс за годишнината от смъртта на св. Методий, намерихме добър повод да включим в сценария на филма темата за кирилицата и глаголицата.

- Познават ли българите историята си и доколко умеят да извличат поуки от нея?
- Не… за съжаление не я познават и не умеят да извличат поуки. За жалост българската история е доста, доста изкривена и неправилно тълкувана. Навремето изворите можеха да се четат само от определени хора, тоест достъпът до информацията беше ограничен. Сега вече всеки може да прочете всичко в интернет. Когато говорим за история, имаме предвид предимно политическо изкривяване на изводите от дела и факти. Това идва най-вече от панславизма (Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17-и век. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на пангерманизма като чувство за единство и национализъм при отделни етнически групи под френско господство по времето на Наполеоновите войни, бел. ред.), който казва „всички сте славяни”, а защо се казваме българи, къде са траките – няма значение, важното е, че сме славяни. Няма никакви хуни или „уни” (както са се казвали навремето) и т.н… А всъщност нещата са доста по-различни.

- Какъв е принципният подход към истината за историята ни в такъв случай?
- Колосална тема. Да, важен е принципният подход, който е пряко свързан с интердисциплинарните изследвания, които бай Слави въведе в българската историография. Това означава, че много науки се включват в изследването на историята. Най-сигурни са изворите, но нали разбирате, че когато четем изворите, тоест писано слово от съвременници или от малко по-късен период, от определящо значение е кой точно го пише. Голяма част от

старата 
българска 
история беше 
на базата на 
византийски 
извори

Нали Византия е най-големият враг на България, а България – най-мощният враг на Византия?! И когато четем византийските извори, какво се чува, какво се разбира… Ами самото създаване на българската държава как се учи в училище? И досега се учи как византийският император дошъл със 70-хилядна армия, стигнал до Аспарух… обаче го заболял кракът, получил подагра и тръгнал да се лекува някъде. И 70-хилядна армия, представете си, не разбрали, че той тръгнал да се лекува, и тръгнали да бягат… Като имате предвид, че днес цялата ни армия възлиза на не повече от 25 хиляди. Нали разбирате, че това даже не е смешно, даже не е и жалко… Но в учебниците се нарича „Създаване на българската държава”! Другото много тъжно, както казваше и бай Слави, е, че за жалост българската история не се пише от историците, а от писателите!...


Работен момент от снимките на „За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука”

- И все пак е нелогично българите да поддържат целенасочена нагласа да подменят историята си така драстично и в крайна сметка да изглеждат нелепо в собствените си очи?!
- На пръв поглед това звучи като оксиморон… но кои са българите, които подменят историята си? Да, права сте, тези хора също са българи, но пък онова, което описват, се диктува от друго място… Влияния винаги има. Например в Китай историята се пише, когато умре императорът – има официални историографи, които пишат официалната история и тя остава така. Край! Не се подменя повече. А тук при нас липсва официализиране. Пишат се най-различни неща, които излизат в най-различни учебници и това е страшно. Да не говорим пък за тълкуванията на процесите и развитието на историята. Важно е да има единна позиция. Какво иначе означава например славянската азбука? Коя е славянската азбука? Ами кирилицата… А коя е кирилицата? Ама тя не е писана от Кирил и Методий?! Някаква теза, която не малко, а е доста смешна… как Климент Охридски я нарекъл на учителя си… Айде сега (смее се)!

- В Словакия празнуват на 5 юли това, което ние честваме на 24 май…
- О, да, там е национален празник, а иначе те празнуват и на 11 май. Отнасят се с изключителна почит и уважение към делото на светите братя. При тях е официализирано, защото Кирил и Методий са свързани с тях. А ние какво правим тук?! По всичките ни паметници какво се вижда? Братята носят едни свитъци, на който са българските букви „а, б, в”. Но те какво общо имат с „а, б, в”? Ама то било църковен канон! Чакайте сега, паметниците не са църковен канон! Великотърновският университет се казва „Свети Свети Кирил и Методий”, има паметник и „а, б, в”. Тук пред Народна библиотека, която също се казва „Свети Свети Кирил и Методий” – същото. Сетиха се 20 години по-късно да издълбаят отдолу и глаголицата!!! Какво е това нещо?! Тъжно. Смешно. Не се изтъква това, в което са били велики – а те наистина са били велики – като просветители, философи, в борбата си за единството на християнската църква. Ненапразно папа Йоан-Павел II ги обяви за съпокровители на Европа!

- В такъв случай какво точно празнуваме ние на 24 май? Води се ден на славянската писменост и култура…
- (смее се) Да, на Кирил и Методий. Айде де, какво точно празнуваме? Братята са изключителни личности. Направили са много. Преборват триезичната ерес – това да може да се служи на Бог само на три езика – на еврейски, гръцки и латински. И това се официализира почти 1000 години по-късно от нашия папа Йоан XXIII, но това сега няма значение. Кирил и Методий са велики с това дело! Велики са за народите Моравия, Чехия, Словакия, защото са създали една църква, която стои до днес. Покръстили са Чехия. Но всичкото това е за чехи и словаци, разбирате ли. Двамата са едни от най-образованите хора по това време, особено Кирил, който е философ, дипломат и т.н.


Кирил и Методий във възстановката на Николай Акимов

- Колко определяща се оказва ролята и влиянието на църквата върху човешките нагласи?
- Интересен въпрос… По онова време, когато Кирил и Методий живеят, основната политическа борба е между двете църкви – Римската и Константинополската. И това е политическа борба – кой да владее църквата. Църквата и държавата Ватикана са свързани, а в днешна Гърция държавата и църквата са даже още по-свързани.
Има едно движение, което се казва икуменизъм (в същността си е движение, целящо сливане в едно на всички „християнски” деноминации. Основният инструмент на икуменизма е диалог и обща молитва, бел. ред.), много засилено напоследък, което е за обединение на християнските църкви. Има изключителна борба. А ние каква борба водим 5 века?

Ние сме под 
двойно робство 
- турското и 
робството на 
гръцката църква

По това време гръцката църква, патриаршията са глава – навсякъде, във всички християнски поробени народи. Но това не се обяснява като хората. Другото, което не се обяснява, е – защо Кирил и Методий са светци едновременно и на католическия Рим, и на православната църква?! Не е ясно… А исторически може да се обясни. В Рим тогава (говорим за IX век) има папа, а в Цариградската църква – патриарх. Борбата между двете църкви е за влияние – и политическо, и духовно. И какво се случва… Константинопол изпраща Кирил и Методий в мисии по земи, околни на България, защото България е най-големият враг на Византия – с цел да намалят влиянието на Римската църква и да засилят своето влияние по българските граници. Затова и двамата никога не са идвали в България. Отиват при хазарите, след което и при великоморавците, но по същото време княз Борис приема християнството от Константинопол. И

мисията на 
братята става 
излишна, а 
Цариград ги 
забравя

Затова Кирил и Методий се обръщат към Рим – и носят мощите на Климент, открити от тях в Херсонес. Това събитие е особено значимо за тогавашния свят, то до голяма степен легализира Римската църква, а на братята позволява да продължат великото си дело за славяноезичната църква и просветителската им дейност.

- Всъщност в България за делото на Методий се знае твърде малко. Защо?
- Но само в България е така, да. В Чехия, в Словакия е много различно. Но в България какво изобщо се знае, както трябва?! Та то не е ясно коя е кирилицата, коя е глаголицата… Знаем само онова, което ни се поднася и ни се натяква от години. Трябва човек да мисли самостоятелно, за да види каквото е нужно, защото официално всичко е твърде объркано. Да, живеем в абсолютни митове! Но той и целият свят живее в митове, само че нашите често са ни натрапени отвън! Един от тези митове, с които се занимаваме активно, е – спасението на българските евреи. По света не знаят, а ние сме спасили своите евреи, 48 000! Това е нещо уникално! И ние сме били на страната на Хитлер, а това основно се извършва от цар Борис III, който единствен има силата за това. Но нека погледнем какво се учи в училище – как е определена България по време на Втората световна война?

- Ако не бъркам – като фашистка монархия…
- Точно така, като фашистка монархия – това пише в учебниците. Тогава казваме следното: по определение фашизмът е еднопартийно управление на националсоциалистическа партия. А в България по това време имаме ли Народно събрание? Имаме. Има ли опозиция? Имаме. Е, основна характеристика на фашистката държава е, че няма парламент и опозиция. А нашата армия тогава е 500 000! Знаете ли колко са българските войници, които са отишли на фронта? Нито един! И какво става тогава… пишат как сме фашистка монархия?! Митове, живеем в митове... Ето и националният празник на България – 3 март. Санстефанският мирен договор е прелиминарен, тоест предварителен договор. В него думата България не се споменава, няма я!

- Кой трябва да бъде националният празник на България?
- Съединението – 6 септември. Но да кажем и друго – кой е основателят на българската държава?

- Хан Аспарух!
- Чудесно. А в такъв случай мога ли да попитам къде е паметникът му в София?

- Добър въпрос…
- Къде е паметникът на основателя на българската държава в София??? Какво да кажа?! Има паметник на когото си поискате, какъвто си поискате, но не и на хан Аспарух! Няма, защото ние трябва да си извоюваме това!


Филмът за Методий е многопластов и полифоничен, често /напълно съзнателно/ напуска условните ограничения на жанра

- Слабо популярен и дори почти неизвестен е фактът, че азбуката ни присъства и в китайските йероглифи…
- Да, това архитект Слави Дончев го доказва убедително, но то не е общоприет факт. Това е една теория, теза, която той пише и изнася като научен доклад пред БАН през 1971 г. Година, в която думата „Китай” е звучала дори по-страшно и от световния империализъм. Теория, която никой след това не смее да задълбочи, да развива.

- Арх. Слави Дончев във филма признава в прав текст колко е разочарован от българската историография.
- О, разочарован… слаба дума даже. Става дума за научни, за исторически изследвания, за цялата тази подмяна на историята, която се случва. Защо мълчат ли? Защото ги е страх – да не сбъркат! Политически ги е страх.

- Да се върнем на азбуката. Когато се говори за нея, думата е за кирилицата, не за глаголицата...
- Именно, да. Нашата азбука е българската азбука, а глаголицата е на базата на кръг, кръст и триъгълник. Буквите имат еднакви имена и са еднакво на брой, но това го прави Климент Охридски впоследствие. Въпросът е, че има теории, които не са доказани 100%, но все пак става ясно кога е написана. А глаголицата е написана от Свети Кирил, а така наречената кирилица – тоест българската азбука, е вероятно да е по-рано сътворена.

- Когато говорим за думите, говорим за основа на световната култура. И в този смисъл умеем ли ние да защитаваме собствения си език, да пазим словото си?
- Да, не умеем за жалост… Права сте за това, че думите са основа на културата, но ние нашата с нищо не я защитаваме. Пишем си есемесите на латиница, е-мейлите също (смее се).

- А къде е българският език?!
- Българският език е твърде устойчив, няма да изчезне, просто ще претърпи промени. Езикът ни постоянно се развива.

- Като финален извод на разговора ни – какво бихте казали за връзката между България, българската история и световната цивилизация?
- О, та нали това го казват и македонците – че са люлка на световната цивилизация, а ние просто може да им завиждаме благородно (смее се). Ние сме една древна култура с много стари корени, която пренасяме от Изтока и даваме на Европа. Българите сме донесли много неща, а преносът на култура, който правим от Централна Азия, е изключителен, но ние трябва да можем да го защитаваме това нещо, да го покажем на света и да кажем какво сме дали на света. Не се нуждаем от сравнения, но имаме наистина изключително много и ценни неща, които сме дали на Европа.

Интервю на Анелия ПОПОВА