През третата четвърт на 18-и век родът Папазооглу се изселва със стадата си от Копривщица заради кърджалийските нашествия. Сайтът Станимеръ, който използва многобройни източници, открива данни за най-ранните представители на фамилията. Христо поп Митев е учител по гръцки в килийно училище. Смята се, че поп Мито е живял в началото на осемнадесети век.
Начало на “розоимперията” Папазови в Казанлък поставя през 1820 г. Дончо Папазоглу с фирма за търговия и производство на розово масло. Синовете му Димитър и Ботьо основават през 1858 г. първата българска търговска къща за износ на розово масло “Дончо Папазоглу и синове”. Доставят “течното злато” чрез свои кантори в Цариград, Лондон, Париж, Виена, Ню Йорк. Розоварните на фамилията са в Казанлък и в Карлово. 

Преди да си стане сайбия, Дончо Папазоглу бил прекупвач и събирал розово масло за турски феодал. Той обаче бил роден за нещо много повече и решил да организира собствено мащабно производство. Създал първата си фабрика, в която произвеждал масло от свои собствени насаждения и от изкупуван розов цвят. Бил самоуверен, комуникативен, интуитивен и куражлия.
В средата на века започнал лично да отнася маслото на богати търговски кантори в Одрин и Цариград. Изпратил сина си Димитър в Пловдивското гръцко училище да се научи на търговските тънкости. Занаятът “лепнал” на момчето му. При съвместните пътувания то показало достойнства, които бащата високо оценил. В една от обиколките си срещнали известния български търговец Христо Тъпчилещов. Той веднага разбрал що за личност е младият Папазоглу. Доверил му се и му отпуснал значителен за времето заем. 

Братята Димитър и Ботьо използвали умно и със замах парите

Закупили наведнъж много и всякаква стока, най-вече розово масло. Свързали се с търговци в Цариград и Одрин, които им отворили път към европейските пазари. Върнали и на Тъпчилеща заемите. Пращали му масло, от продажбата на което той си удържал пари. Търговският им нюх бил безпогрешен. През 60-те години отворили търговски къщи в Одрин и Цариград.

Търгували и с известни фирми за износ, и с дребни прекупвачи. Били навсякъде. Заемали капитали от почти всички свои представителни дружества. Търговската къща “Дончо Папазоглу и синове” започнала да извършва банкови операции и през 1864 г. получила банкерски лиценз. През 1873 г. розовото им масло печели златен медал във Виена. Скъпоценната течност се пласирала в най-големите европейски градове и в Ню Йорк. Годишният оборот на капитала в средата на 70-те надминал 1 млн. и 500 хил. гроша. Папазоглу се ползвали с доверието на Христо Тъпчилеща, Евлоги и Христо Георгиеви, Иван Евст. Гешов, Коста Паница...
Розоварна на Дончо Папазоглу
 
Братята не си оставили магарето в калта, дори когато ген. Гурко изтеглил временно войските си от Казанлък и жителите се разбягали. Прибрали си предвидливо гюла от градините, а цената на маслото се покачила. 
Търговските умения на братя Папазоглу са пословични. Те си останали скотовъдци и търгували с овче месо, сирене и жито. 

Това, което им прави чест, е активното им участие в борбите за независима българска църква

Съдбата на делото била най-вече в ръцете на големите чорбаджийски родове. Христо Папазоглу, като представител по българските жалби, заминава с пълномощно, подписано от 53 казанлъшки първенци, за Цариград в края на 1856 г. Въпреки руското и гръцко давление срещу учредяването на независима българска църква събитието се случва. Телеграма на Христо Тъпчилеща от 2 март 1970 г. известява Голямата новина на братя Папазови. Те участват енергично в градежа на българската екзархия в Цариград, а Димитър Папазов участва и в избора на нов екзарх след свалянето на Антим Първи от Портата. 

Папазови са и дарители. Те даряват на църквата “Св. Успение Богородично” в родния си град икона на Христос. Имената им фигурират и сред дарителите на църквата “Св. Йоан Предтеча”. Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък. 

Братята и други представители на фамилията Папазови са погребани в двора на старата куленска църква до етнографския комплекс. 
Къщата на Папазоглу

Папазоглу и националното освобождение

За истинската мисия на Левски в Казанлък през 1869 г. е знаел само Ботьо Папазов. Димитро го приел като търговец на розово масло, но в същото време дарил за делото 30 златни лири. При второто си идване в града Апостолът гостувал на братята в дома им. Ботьо Папазов се споменава като член на Казанлъшкия революционен комитет още от основаването му. 

В началото на Руско-турската освободителна война казанлъшките първенци успяват да отклонят башибозушките орди от града. При влизането на руските войски щабът на ген. Гурко е настанен в дома на Димитър Папазоглу. 
В къщата на баба Неда Папазоглу бил настанен английският консул Блонд. Той съветвал местната интелигенция да не забравя, че са поданици на негово Величество Султана. 

За съжаление, турските войски почти веднага се връщат в града. Населението започва да се изтегля през Шипка в посока Габрово и Търново. Димитро заминава за Виена, а Ботьо тръгва със семейството си за Цариград. Неда Папазоглу избира Александрия, където и умира през 1877 г. Тя е първата председателка на Казанлъшкото “Женско дружество за възпитание на слабия пол”, основано през 1869 г. Заема същия пост и в Женското благотворително дружество в Цариград.

След освобождението Казанлък остава в границите на Източна Румелия 

Димитро Папазоглу е активен политик от Консервативната народна партия. През 1879 г. е избран за кмет на града. Следващата година е депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Активно участва и в дипломатическата мисия за Съединението на България. Като русофил Димитро е принуден да емигрира във Франция, откъдето се завръща през 1889 г. 

Папазоглу са роднински свързани не само с влиятелните казанлъшки фамилии, но и с известни държавници. Световноизвестният учен археолог, председател на БАН, министър-председател на България и регент проф. Богдан Филов имал за тъща Неда Папазоглу. Сестра й Милка била омъжена за министъра на финансите Иван Салабашев (1908-1909).

Друг родственик на фамилията Папазови - Александър, е основател на първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив. Тя поставя началото на фабрика “Ален мак”.

Известният български мореплавател Дончо Папазов е също наследник на известния род. 

Детелина БАРУТЧИЕВА
Снимки от Истoрическия музей “Искра” Казанлък