На 27 февруари 1933 г. пламва Райхстагът в Берлин. Десет дни по-късно в берлински ресторант са арестувани трима българи – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които са обвинени в подпалването му.

Организираната международна кампания в тяхна защита ги прави герои на световното комунистическо движение. Когато в края на годината след близо 4-месечен процес имперският съд в Лайпциг ги оправдава поради липса на доказателства, триумфът им е пълен. И понеже в България ги чакат присъди, тримата са екстрадирани в СССР, пише "Труд".

„Знаете ли защо останахте жив?“ е първият въпрос, който Сталин задава на току-що пристигналия герой от Лайпциг. „Заради решаващата защита на СССР и лично на вас, другарю Сталин“, отговаря Димитров. Грузинецът обаче поклаща глава с думите: „Вие останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен.

Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят“. Практика, която „бащата на народите“ владее до съвършенство.

От дневника на българския комунистически вожд, дълги години държан в секретност, научаваме интересен факт около неговото спасяване. През 1937 г. той описва един свой разговор със съветския посланик в Турция Карахан:

„По време на пауза на пленума на ВКП/б/ другарят Карахан ми каза, че пътувал случайно в един влак с българския цар. Запознал се с него благодарение на турски министър. Цар Борис тогава му заявил:

„Ние, българите, се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса получих покана да посетя Германия, но аз заявих: „Не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен. И действах за неговото освобождаване.“ „Но вие сте направили услуга на комунистите, тъй като сега Димитров е генерален секретар на Коминтерна!“, възкликнал съветският дипломат.

„Въпреки това аз съм доволен, че се застъпих за него. Имаше и по-рано такъв случай, когато в България се искаше да погубят Димитров, но аз направих всичко това да не стане“, отговорил цар Борис.

В спомените си царица Йоанна разказва за някакъв доста разгорещен разговор между Борис и вътрешния министър на Райха Херман Гьоринг. Тя ясно дочула как царят му казал: „Вие няма да осъждате този човек, напълно невинен за пожара, както знаете това по-добре от мен!“